Дисбалансът в кличните пътеки и заплащането на болниците в началото на годината е тема на разговор между членовете на Надзорния съвет на НЗОК, става ясно от стенограма от проведения на 10-ти февруари разговор. От нея се разбира, че въпреки исканото увеличение с 30% на КП за лечение на вируса, до приемането на новия бюджет на Здравната каса на болниците ще се заплащат месечни обеми, равни на 1/12 от договорените в стария Националния рамков договор. Припомняме, в началото на годината различни болнични асоциации сигнализираха за намален размер на заплатените средства за декември 2021 г. и определените бюджети за първото тримесечие на 2022 г. Основният проблем е степента, до която се заплаща на болниците, които не могат да изпълнят лимитите си заради намалената им дейност следствие на пандемията.
Представителите на държавата в Надзора обаче са категорични, че на болниците трябва да се заплаща за дейност и по-високо качество. Те са категорични и че няма необходимост от ръст на пътеките за лечение на COVID, както се настоява от сектора. “Oсновната аргументация в докладната записка е описано увеличение на цените с 30%, за което ние не виждаме обосновка. Ако приемем, че с 30% са се вдигнали цените, то това би било валидно за абсолютно всички медицински услуги, не само за COVID пътеките”, заявява Естел Василева-Тодорова. Tя отбелязва, че целта е да се заплаща за база дейности и повишено качество, а не да се дават допълнителни пари за същите дейности. Тодорова допълва, че за тази година са планирани над 200 млн. лв за реформа в болничната дейност, но обвързана именно с тези направления.
Тя отбелязва и че през януари заболяемостта от COVID е по-ниска от вълната, която е била през април миналата година. „Toест, не можем да кажем, че има повече дейности или че рискът се е повишил по някакъв начин за медицинския персонал“, посочва тя.
Мнението й се подкрепя от другия представител на държавата в лицето на Виолета Лорер.
Според нея усилията трябва да се насочат към подготовка на системата за постковид вълната. „В момента нямаме напрежение с ковид леглата. Имаме даже напрежение, както видяхме вчера или онзи ден, напрежение за не ковид леглата вече. И нали разбирате, ако една пътека за грип е 1000 лв., а една пътека за ковид е 1600 лв. и ние сега я направим 1900 лв., нали се сещате какво ще правят болниците с ковид, тоест ние насърчаваме и мотивираме една система, от която вече няма нужда и напротив, ние вече трябва да работим в обратната посока“, коментира Лорер.
Тя допълва, че трябва да работи в посока балансиране на пътеките. „Има недофинансирани пътеки като детските, инфекциозните и те трябва да се дофинансират, а не ковид пътеките. Аз не смятам, че нещо се е променило в себестойността на ковид пътеката спрямо миналата година, за да трябва да я актуализираме по някакъв начин тази година. И е крайно време да започнем да плащаме за дейност. Крайно време е вече да минем към плащане за дейност, балансиране на пътеки и да готвим системата за след ковид“, коментира още Лорер.
„Напълно съм съгласен, че НЗОК трябва да заплаща за дейност“, заявява и председателят на Надзора Васил Пандов, който е юрист. Той коментира и че има риск цялата методика от 2020 г., по която е заплащано на болниците, да се окаже незаконосъобразна. „Никой не я обжалвал пред Върховния административен съд. Защото НЗОК закупува дейност и в момента при една жалба, чисто хипотетично, колегите юристи знаят, аз съм почти убеден какъв ще е крайният резултат. Ще се окаже, че от 2020 г. насам са разходвани средства, които са в противоречие със Закона за здравното осигуряване“, разяснява Пандов.
От своя страна управителят на НЗОК проф. Салчев припомня за срещата с директорите на болниците и асоциациите в сектора. „Натискът е непрекъснат. Абсолютно съм съгласен и с г-жа Лорер, и с г-жа Василева, и с доц. Пандов“, казва той. От думите му става ясно, че БЛС е изпратил три сценария за промени в цените на клиничните пътеки. Те обаче тепърва ще се обсъждат като част от преговорите по новия НРД за тази година.