Парламентът прие на второ четене бюджета на НЗОК за тази година. Общият бюджет на фонда за годината възлиза на 6 050 749 900 лв., което е 600 милиона лв. повече или 11% ръст спрямо миналогодишния.
Значителен е ръстът в средствата за извънболнична помощ. За първична извънболнична медицинска помощ се предвиждат 363,7 млн. лв. или с 95 млн. лв. повече от 2021 г., а за специализирана извънболнична медицинска помощ 380,2 млн. лв. или също 95 млн. лв. повече от 2021 година. И по двете пера ръстът спрямо миналогодишния бюджетът е над 30%.
Над 2,7 млрд. лв. са предвидени за настоящата година за болнична помощ, но ръстът за болниците е значително по-малък спрямо останалите пера по бюджета на Касата.
Традиционно, приемането на бюджета на НЗОК се превърна в причина за дискусия и взаимни обвинения между депутатите в пленарната зала. Парите за болниците бяха едната от темите, които предизвикаха дебати. От ГЕРБ поискаха повече средства за плащанията за болнична медицинска помощ, както и повече средства за лечение на здравнонеосигурените. И двете предложения обаче бяха отхвърлени.
Според бившия здравен министър и настоящ депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов предвиденият ръст на средствата в болничната система покрива единствено само инфлацията и под никаква форма на се променят адекватно стойностите на клиничните пътеки. „Под никаква форма ние не виждаме в този бюджет вплетени грижата на българското правителство по отношение на лечебните заведения“, заяви той. Думите му бяха подкрепени от колегата му и бивш директор на „Пирогов“ проф. Балтов, според когото ако се изпълни заложеният брой от 2,2 милиона хоспитализации, тези средства няма да стигнат дори и за покриване на инфлацията.
Критики изказа и д-р Хасан Адемов от ДПС. Според него предложеният бюджет не залага промени, освен промяна в съотношението болнична-извънболнична помощ. „Болничната помощ изнесе тази година COVID кризата, а за благодарност увеличението за болниците е около 100 милиона лева“, посочи той.
Депутатът от БПС проф. Георги Михайлов пък използва дебатите по бюджета за коментар на политиките на ГЕРБ в сектора, като критикува бившите управляващите за малкото ваксинирани у нас, смесването на болни от COVID в лечебните заведения и прекъснатия за дълго учебен процес по време на пандемията. „Задръстихте най-големите, най-значимите, стратегическите болници с COVID пациенти и затова се повиши смъртността“, отбеляза той.
Според приетите текстове по време на епидемичната обстановка се запазва плащането на допълнителни средства за лекарите от 600 лв., за професионалисти по здравни грижи от 360 лв., за санитарите – 120 лв. Магистър-фармацевтите от болничните аптеки ще получават 600 лв., а помощник-фармацевтите – 360 лв. Отхвърлено обаче бе предложението на председателя на здравната комисия доц. Тонев със задна дата за изминалата година да се изплатят допълнителни средства на специалистите от професионално направление „Здравни грижи“-помощник-фармацевти.
Отпадна и приетият на първо четене текст, който предвиждаше скъпоструващите лекарства за домашно лечение да се изведат в отделна група сред заплащаните от НЗОК медикаменти. Председателят на здравната комисия доц. Антон Тонев поясни, че е нужно повече време за прецизиране на този въпрос. „От чисто теоретична гледна точка колкото повече групи имаме в бюджета на НЗОК, това може би ще подобри контролът“, отбеляза той.
Законът за бюджета влиза в сила от 1 януари 2022 година.