Депутатите приеха бюджета на НЗОК след дебати по проблемите в сектора

Парламентът прие на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. „За“ бяха 129 народни представители от “Продължаваме Промяната”, “БСП за България”, “Има такъв народ” и “Демократична България”. „Против“ гласуваха от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“, нямаше „въздържал се“. 

В бюджета се предвиждат общо 604,4 млн. лв. повече за разходи и трансфери в сравнение с 2021 г. Той е подготвен при действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8%.

Общият бюджет на фонда за годината възлиза на 6  050 749 900 лв. или с 11% повече спрямо миналогодишния. Значителен е ръстът в парите за извънболнична помощ. За първична извънболнична медицинска помощ се предвиждат 363,7 млн. лв. или с 95 млн. лв. повече от 2021 г., а за специализирана извънболнична медицинска помощ 380,2 млн. лв., или с 95 млн. лв. повече от 2021 година.

Както и по време на разглеждането на парите за здраве в ресорните комисии и гласуването в пленарна зала не мина без разгорещени дебати.

“Това са възможностите, пред които нашата система е изправена – избори през ноември, започване на работа на Народно събрание декември, въвеждане на бюждетна рамка – януари и февруари и обезпечаване на реформи евентуално чрез актуализация през юни. За нас това е най-логичната, правилната и възможната ситуация, за да подобрим здравеопазването, доколкото е възможно“, заяви председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев. Така той отговори на критиките на депутата от ДПС д-р Джевдет Чакъров, според когото този бюджет не залага ясна политика за сектора, а реформа на “парче” и несигурност. „Необходима е цялостна концепция за реформи с разчетени конкретни срокове“, посочи Чакъров, допълвайки, че системата на здравеопазването е изключително чувствителна и не може да бъде подлагана на „стресови промени“.

От своя страна д-р Александър Симидчиев от Демократична България заяви от парламентарната трибуна, че неговата политическа сила счита за своя най-важна задача спирането на кражбите и злоупотребите с парите за здраве.

„НЗОК още не работи като независима публична институция, което би било гаранция за устойчивото гарантиране на механизмите за финансиране“. Той посочи, че бюджетът на НЗОК гарантира финансовата усотойчивост в голяма степен, но допълни, че ДБ ще внесе промени преди второ четене на Закона и те ще са свързани с по-голям ангажимент на държавата за групите лица, които тя осигурява. „Трябва да спрем течовете и да сложим правилните пропорции в доболничната помощ и в профилактиката, за да вървим напред. Без тях не можем да намалим разходите”, посочи той. Д-р Симидчиев беше категоричен, че е нужен надпартиен консенсус в сектор здравеопазване с хоризонт от поне 15 години.

Проф. Георги Михайлов от левицата защити бюджета на НЗОК, посочвайки че при една много тежка от политическа и здравна година опозицията иска да се изработи „фантастичен бюджет“. Той отрече твърденията, че бюджетът копира миналогодишния и акцентира на ръста за извънболничната помощ. По думите му този бюджет променя баланса на съотношенията, но не го прави драматично с цел да не рухне системата.