Спешни мерки за разрешаване на кадровата криза с медицинските сестри в България и намаляване на дела на разходите за здравеопазване в болничната част – тези препоръки отправи към представителите на сектора Йерон Ютте, началник отдел към Главна дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” на Европейската комисия.
Той участва в дискусия в парламентарната здравна комисия, в която участие взеха министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова, народните представители от Комисията по здравеопазването, здравни експерти, представители на съсловните организации и др. Национална пациентска организация бе представлявана от новоизбрания председател на сдружението д-р Иван Вецев.
Българската система е изключително зависима от болничната система. В болници се лекуват заболявания, които могат да се лекуват успешно амбулаторно. Хората престояват прекалено дълго в болници, каза още Ютте, като отбеляза, че болничната помощ у нас представлява около 40% от разходите за здраве.
Той се спря и на кадровия дефицит сред медициските сестри у нас, като посочи, че в България се падат 4,4 сестри на 1000 души население, а средната възраст на този тип кадри е над 50 години. „Това се дължи на липсата на работна ръка сред медицинските сестри и миграцията им в други страни. Скоро ще трябва да замествате много сестри с по-млади, а вие не обучавате такива“, каза Ютте. Липсата на медицински сестри означава, че няма здравеопазване, а то е в основата на успешното общество“, заяви той.
Сред другите проблеми, които той очерта, е големият брой здравнонеосигурени лица у нас, които са около 10%, липсата на добри програми за профилактика и доплащането от пациентите. Българите са изправени пред най-високо ниво за доплащане от собствения си джоб на медикаменти и здравни услуги, както и на неофиционално доплащане, изтъкна още Ютте.
Представителят на ЕК съобщи още, че България може да подобри здравните грижи, които предлага. В тази връзка той информира, че в близките години са планирани 17 милиарда евро по различни фондове, свързани със здравеопазване. „Има какво да се направи и да се подобри живота на милиони хора“, посочи той.
От своя страна здравният министър проф. Сербезова посочи, че част от проблемите в сектора са резултат от процеси, натрупани в сектора от десетки години. Проф. Сербезова се спря на предизвикателствата пред всички страни членки на ЕС, свързани с COVID.
Тя допълни, че част от проблемите, които представителят на ЕК посочи, са намерили място в бюждета на НЗОК и даде пример с това, че тази година са планирани повече средства за извънболнична помощ. Здравният министър допълни, че в областта на ПИМП се предвижда за пръв път осигуряване на патронажни грижи в дома, както и ръст на средствата за физиотерапия, рехалибитация и други. Предвидени са и средства за нови медико-диагностични дейности. 33% е общият ръст на средствата за извънболнична помощ в предвидения бюджет на НЗОК за тази година, каза тя.
Полина Тодорова
