Бизнесът с редица критики към новия бюджет на НЗОК

Българската стопанска камара (БСК) няма да подкрепи проектобюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Здравната каса за тази година. Това бе съобщено малко преди началото на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се обсъжда както републиканския бюджет, така и бюджета на ДОО и Здравната каса.

В становище на работодателската организация, разпространено преди заседанието, се отправят редица критики, свързани с бюджета за здраве.

„Общата оценка за проекта за Закон за бюджет на НЗОК за 2022 г. е, че той не създава условия за реформиране на системата и подобряване на качеството на здравното обслужване на населението. С този бюджет се повтаря ситуацията през 2021 г., а очакванията са да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата”, посочват от БСК. Според тях липсват политики за увеличаване на ресурса и повишаване на неговата ефективност. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4,6 на сто, при средно за страните от ЕС 7-11%., отбелязват още от Българската стопанска камара.

Те твърдят още, че запазването на сравнително нисък дял на публичните средства за здравеопазване не само не позволява развитие на здравната система, но е и фактор за постоянно влошаване на качеството на обслужване и за намаляване на възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ. Според тях не се създават очакваните възможности за мотивация и задържане на медицинския персонал и особено за повишаване на неговата квалификация.

Отново са заложени диспропорции между вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица, и разходите за тяхното здравно осигуряване, казват още от БКС. Размерът на осигурителните вноски, които прави реалният бизнес, е средно 101 лв., а тези за осигуряваните от държавата лица е около 34 лв., посочват още от там.

От години размерът на осигурителните вноски, които държавата прави за осигурените от нея лица (пенсионери, деца, безработни, учащи се), не съответства на разходите, които се правят за тят, допълват от БСК.

В позицията си те отбелязват още, че не се предвижда значително увеличаване на дела и на размера на разходите за извънболнична помощ, за сметка на прехвърляне на дейности от болничната помощ. Делът на средствата за болнична помощ се запазва около 49.8%, при средни равнища е ЕС от около 30%. Въпреки декларираните намерения, относителният дял на средствата за извънболнична дейност се запазва около 13.5 % при средни равнища за ЕС от 26-28%.

Липсват политики и решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета на Касата, при средно равнище за страните от ЕС 15-18%. Не се предлагат реални механизми за намаляване на разходите за здравеопазване за сметка на лицата. Те непрекъснато разширяват своя обхват, увеличават се и са непосилни за голяма част от населението, са други от критиките на Българската стопанска камара.

Размерът на задълженията на болниците е голям (от около 500 млн. лв.), които в голямата си част са държавни. Има реална опасност погасяването на задълженията да е за сметка на предвидените за 2022 г. средства за болнична помощ, което допълнително може да дебалансира системата, казват още от там.

Според БСК е тревожно финансовото и кадровото състояние на общинските болници, голямата част от които са пред фалит. Наложителни са политически и законодателни мерки за стабилизитане на тяхната дейност. От там предлагаме да се преразгледа прехвърлената и несвойствената за НЗОК според тях дейност за закупуване на помощни средства за лицата с увреждания.

КТ „Подкрепа“ също изказа критики към проекта за републиканския бюджет и по-конкретно частта, свързана с разходите в отговор на епидемията.

„Изразяваме учудването си, че разходите за закупуване на ваксини, лекарствени продукти и бързи тестове в размер на 416,4 млн. лв. са определени като „мерки за подкрепа на домакинствата“, посочват в позицията си от сидиката. И всъщност това е основната група разходи от държавния бюджет, която незнайно как се приема, че е насочена към гражданите. Докато 853,2 млн. лв. са определени изключително и само за подпомагане на различни бизнеси. Разходите за ваксини са здравни разходи, не са за подкрепа на домакинствата, категорични са от там.