Наскоро световноизвестният аниматор Теодор Ушев, който беше приет във ВМА с COVID, създаде картина, в която изобрази очите на медиците, грижили се за него по време на престоя му в лечебното заведение. „Когато направих първата скица на очите на медиците в болницата, беше по-скоро акт на отчаяно търсене на начин да си помогна да запомня всички тези хора. Сега, когато благодарение на тях, моите ангели-пазители, всичко свърши по най-благополучния начин за мен (напълно здрав, без никакви увреждания на белите дробове), изпитах необходимост да извадя от паметта си истинските им погледи, с истинските имена“, сподели малко по-късно творецът и изброи имената на лекарите, с които се е срещнал в болницата.
В дните, в които режисьорът илюстрира с картина емоцията си от преживяното, български лекари за пореден път станаха обект на агресия. Грозната случка се разигра в с. Ново Село, където в кабинета на д-р Ивайло Иванов нахлуват Венцислав Ангелов, известен с прякора Чикагото, и съпругата на пациент на лекаря, за който твърди, че е починал след ваксинация. Двамата обвиняват медика, че е накарал мъжът, който е бил със сърдечни проблеми, да се имунизира. Малко след това Ангелов беше задържан, а съсловието поиска намеса на прокуратурата по случая. В свой коментар по темата здравният министър проф. Асена Сербезова апелира за уважение и благодарност за медиците ни, а не заплахи и терор.
Посланията, които остават след тези две фундаментално различни по същността си действия са красноречиви – в едното виждаме уважение и благодарност, а в другото – поведение, което е не само обидно, но и носи след себе си огромно разочарование. За съжаление, човешката природа е така устроена, че най-вероятно това, което ще остави по-дълга следа и спомен, ще е неприятната случка, разиграла се в кабинета на д-р Иванов, а не Очите, които пресъздаде един творец.
Именно в тях обаче е може би крайно да се вгледа обществото ни. Общество, което за пореден път доказа, че не уважава и не цени хората, отдали професията си, а в последните години немалко от тях и живота си, за да спасяват нашия. По данни на Българския лекарски съюз над 170 български медици са загубили живота си в епидемията от COVID, докато са изпълнявали професионалния си дълг. Сред тях са лекари, чиято загуба остави невръстни деца без майка или баща, а в някои случаи – и двамата, само защото са избрали професия, в която водещ е другият – неговото здраве и неговият живот.
Не беше отдавна времето, в което излизахме на балконите и прозорците си, за да ръкопляскаме на медиците си, отправяйки към тях един малък знак на уважение и съпричастност. Сега обаче, когато битката с една непозната болест като че ли се превърна в ежедневие, отново забравяме не само, че тя все още продължава, а и че героите в нея не са си тръгнали от бойното поле. И за съжаление отново започваме да се държим с тях по начин, който преди години стана причина отделенията в България да се оборудват с паник бутони, а линейките в определени места да се придружават от полицейски автомобили. Все мерки, предприети заради риск от агресия от пациенти.
Случката в Русенско село заслужава категорична намеса от страна на институциите – разследващи и правораздавателни. Най-малкото, за да намали поне в някаква степен обидата, която е нанесла – не само на д-р Иванов, но и на всички негови колеги.
Разиграването й и в момент, в който обществото ни все още е крайно разделено по отношение на науката и мерките в отговор на епидемията, доказва и че съсловието на българските лекари продължава да е „отдушникът“ за всички негативни емоции на българския пациент. А това поведение рискува за съжаление да се превърне в поредната “устойчива” причина, поради която немалка част от българските лекари предпочитат да продължат своя професионален път извън България. Защото общество, което напада лекарите си, просто не ги заслужава. И е крайно време всички ние да осъзнаем това.
Полина Тодорова
