Общество, което напада лекарите си, не ги заслужава

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Наскоро световноизвестният аниматор Теодор Ушев, който беше приет във ВМА с COVID, създаде картина, в която изобрази очите на медиците, грижили се за него по време на престоя му в лечебното заведение. „Когато направих първата скица на очите на медиците в болницата, беше по-скоро акт на отчаяно търсене на начин да си помогна да запомня всички тези хора. Сега, когато благодарение на тях, моите ангели-пазители, всичко свърши по най-благополучния начин за мен (напълно здрав, без никакви увреждания на белите дробове), изпитах необходимост да извадя от паметта си истинските им погледи, с истинските имена“, сподели малко по-късно творецът и изброи имената на лекарите, с които се е срещнал в болницата.

В дните, в които режисьорът илюстрира с картина емоцията си от преживяното, български лекари за пореден път станаха обект на агресия. Грозната случка се разигра в с. Ново Село, където в кабинета на д-р Ивайло Иванов нахлуват Венцислав Ангелов, известен с прякора Чикагото, и съпругата на пациент на лекаря, за който твърди, че е починал след ваксинация. Двамата обвиняват медика, че е накарал мъжът, който е бил със сърдечни проблеми, да се имунизира. Малко след това Ангелов беше задържан, а съсловието поиска намеса на прокуратурата по случая. В свой коментар по темата здравният министър проф. Асена Сербезова апелира за уважение и благодарност за медиците ни, а не заплахи и терор.

Посланията, които остават след тези две фундаментално различни по същността си действия са красноречиви – в едното виждаме уважение и благодарност, а в другото – поведение, което е не само обидно, но и носи след себе си огромно разочарование. За съжаление, човешката природа е така устроена, че най-вероятно това, което ще остави по-дълга следа и спомен, ще е неприятната случка, разиграла се в кабинета на д-р Иванов, а не Очите, които пресъздаде един творец.

Именно в тях обаче е може би крайно да се вгледа обществото ни. Общество, което за пореден път доказа, че не уважава и не цени хората, отдали професията си, а в последните години немалко от тях и живота си, за да спасяват нашия. По данни на Българския лекарски съюз над 170 български медици са загубили живота си в епидемията от COVID, докато са изпълнявали професионалния си дълг. Сред тях са лекари, чиято загуба остави невръстни деца без майка или баща, а в някои случаи – и двамата, само защото са избрали професия, в която водещ е другият – неговото здраве и неговият живот.

Не беше отдавна времето, в което излизахме на балконите и прозорците си, за да ръкопляскаме на медиците си, отправяйки към тях един малък знак на уважение и съпричастност. Сега обаче, когато битката с една непозната болест като че ли се превърна в ежедневие, отново забравяме не само, че тя все още продължава, а и че героите в нея не са си тръгнали от бойното поле. И за съжаление отново започваме да се държим с тях по начин, който преди години стана причина отделенията в България да се оборудват с паник бутони, а линейките в определени места да се придружават от полицейски автомобили. Все мерки, предприети заради риск от агресия от пациенти.

Случката в Русенско село заслужава категорична намеса от страна на институциите – разследващи и правораздавателни. Най-малкото, за да намали поне в някаква степен обидата, която е нанесла – не само на д-р Иванов, но и на всички негови колеги.

Разиграването й и в момент, в който обществото ни все още е крайно разделено по отношение на науката и мерките в отговор на епидемията, доказва и че съсловието на българските лекари продължава да е „отдушникът“ за всички негативни емоции на българския пациент. А това поведение рискува за съжаление да се превърне в поредната “устойчива” причина, поради която немалка част от българските лекари предпочитат да продължат своя професионален път извън България. Защото общество, което напада лекарите си, просто не ги заслужава. И е крайно време всички ние да осъзнаем това. 

Полина Тодорова