Примерът, който депутатите не дадоха

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Повече от пет часа бяха нужни на депутатите в петък, за да стигнат до решение дали т. нар. зелен сертификат за COVID да бъде изискване за влизане в парламента. Всъщност, темата бе обект на дискусия от народните избраници още в края на миналата година и се пренесе в първите им работни дни и на новата.

И въпреки че след многочасовите реплики от пленарната трибуна, в крайна сметка се прие сертификатът да е вход за Народното събрание, общото усещане след петъчния работен ден на депутатите е липса на единномислие и единодействие в действията им в отговор на епидемията. Нещо, което властта е повече от нужно да демонстрира на прага на пика на поредната вълна от COVID у нас, очакваща се да залее едно все още крайно недоверчиво в науката и съмняващо се в ползата от мерките и ваксинацията общество.

Доказателството е общото послание, с което големите медии анонсираха дебатите от петъчния парламентарен ден, а именно изразите след „няколко часа дебати, обвинения, процедурни хватки“ и подобни. Всичко това е опасен знак дори за хората, които не са успели да проследят дискусията по същество, и говори за съмнение и разделителни линии именно сред онези, които би трябвало да обединяват. Защото след поведението на депутатите в петък съвсем естествено възниква въпросът, че ако лицето на властта не съумява да отправи единно послание към хората, какво поведение следва да очакваме от тях самите?

„Масло в огъня“ наля и репортаж на btv, който разкри, че една трета от представителите на партия „Възраждане“, чиито лидер определя ваксините срещу вируса за „експериментални течности“, а мерките в отговор на епидемията за „медицински фашизъм“, всъщност са ваксинирани. Депутатите от партията не спестиха и крайните си изказванията си по време на петъчния парламентарен ден, посветен почти изцяло на темата за COVID сертификата. Лидерът на формацията Костадин Костадинов заяви, че зелените сертификати са въвели „една много вредна практика за принудителна ваксинация и данък труд“, а колежката му Елена Гунчева каза, че зелените сертификати не пазели, защото имало „умрели ваксинирани“.

От „Възраждане“ не пропуснаха да заплашат с протест, а след приемането на изискването за сертификат като вход за парламента, обявиха, че обмислят да сезират Конституционния съд. Надали обаче някое от твърденията на членовете на тази партия ще бъде последвано от каквато и да е била институционална или друга намеса, поне ако съдим по действията на прокуратурата, която обяви думите на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, че у нас се прилагат ваксини с изтекъл срок на годност не за престъпление, а за изказаване, „довело до информираност и обществена дискусия“.

По-рано, отново в парламента, депутатът от Има такъв народ проф. Андрей Чорбанов пък заяви, че „Омикрон гази ваксинираните точно, както глиган минава през люцерна“ и че сертификатът е форма на ограничаване.

От парламентарната трибуна прозвучаха и доста умерени изказвания като това на д-р Александър Симидчиев от Демократична България, който засегна въпроса за сертификата в контекста на общественото здраве, посочвайки, че дутатите са високо рискова група за COVID. Той допълни, че документът дава резултат, цитирайки данни за намаляването на разпространението на вируса, а от там и на заразяването и смъртността.

Бившият здравен министър и настоящ депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов беше категоричен, че няма да толерира изказвания, че ваксините не действат и посочи, че тези, прилагани в България, имат 92% степен на ефикасност. Той обаче нападна от парламентарната трибуна представителите на левицата за променената им позиция спрямо нуждата от сертификат в парламента. Действително, в края на миналата година социалистите бяха сред противниците на въвеждането на подобна мярка, но повдигането на темата за промяната в нагласата им отключи серия реплики извън конкретния въпрос. Тя започна с обсъждане на кампанията за ваксините, обществените поръчки за дезинфектантите в изборните секции и преля в теми, нямащи нищо общо с епидемията и налагането на сертификата, като „политическия катарзис“ на част от депутатите и др. И всичко това извън дългото дискутиране за кого и дали ще са безплатни антигенните тестове на входа на парламента, дали сертификатът не е „правно безумие“ и подобни условности покрай изискването, с което обществото живее вече месеци наред.

Резултатът и впечатлението, което оставиха депутатите, може би бе най-добре описано от депутата от ДПС д-р Хасан Адемов, който посочи, че остава „впечатлението, че има разнобой в управляващата коалиция по една изключително важна тема“. Този разнобой обаче бе последното, на което трябваше да става свидетел обществото ни, загубило над 30 000 жертви на една все още изключително опасна и непозната болест. Разнобой, който успешно ще затвърди и без това дълбоките разделителни линии помежду ни.

Полина Тодорова