256 са били местата за специализантите в системата на здравеопазването, финансирани от държавата през 2021 година. Това става ясно от отговор на Министерство на здравеопазването до Medical News. От тях 196 са за клинични специалности, 25 за неклинични специалности и 35 за специалности за лекари по дентална медицина.
За класираните специализанти по клинични специалности за целия период на обучение се финансирана таксата за теоретично обучение и таксата за обучение по модули и раздели, които не могат да бъдат проведени в основната база за обучение. За тях се осигуряват и две минимални работни заплати месечно с дължимите осигурителни вноски, припомнят от МЗ. За неклиничните специалности и бъдещите стоматолози се финансират само таксите за теоретично и практическо обучение.
Най-много са местата по специалност обща медицина. Единични са обаче бройките, които държавата подпомага в редица други направления, като например детска хирургия, офталмология и др.
Извън местата финансирани от държавата, болниците също биха могли да обяват бройки за специализанти със свое решение.
Припомняме, през миналата година, с промяна в реда за специализациите отпадна ангажиментът бъдещите лекари да работят в лечебно заведение у нас, ако обучението им е било финансирано от държавата, както и се осигури възнаграждение в размер на две минимални работни заплати за специализантите от клиничните специалности. От тази година местата, финансирани от държавата, ще се определят два пъти в годината. С други промени се даде възможност лекарите, които работят в отделения с пациенти с COVID-19, да имат правото да бъдат зачислени за специализация на мястото, където работят, без да е необходимо провеждането на конкурс.
В последните години се забелязва и увеличение в броя на младите лекари у нас, а основната причина за това е въведената през 2015 година промяна в реда на специализациите, чрез която придобиването на специалност се осъществява въз основа на сключен срочен трудов договор.
Все още обаче голям процент млади лекари предпочитат да се реализират извън България, а причините за това са различни. Освен по-доброто финансово обезпечаване на труда им навън, сред проблемите, за които често споделят бъдещите медици, са не изцяло добрите условия за професионално и кариерно развитие в цялата страна, липсата на осъвременяването на част от обучителните програми, възможността за научна дейност успоредно с медицинската. Цялостната нестабилност в сектора и честата смяна на хората начело му в последните години несъмнено също създава усещане за несигурност сред медиците. Според бъдещи лекари проблем в наредбата, който не е решен и към момента, е и създаването на по-ясни критерии за провеждането на конкурсите за специализантите.
Тези и други трудности създават силно дебалансирана система, която дава своето отражение и в кадровия й потенциал. Особено голям е проблемът и с дефицитните специалности като инфекциозни болести, педиатрия и други, които тепърва ще се нуждаят от нови кадри, особено в градовете извън столицата.
„Пътят за ограничаване на явлението младите лекари да напускат страната е на първо място да се осигури добро заплащане чрез добри цени на медицинските дейности, възможност за добро кариерно развитие в страната и възможност за достъп до съвременни технологии в медицината“, коментира наскоро пред Medical News председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Той допълни, че редица изисквания в нормативната база, свързани предимно с проверките от НЗОК, с които се сблъскват младите лекари, също се явяват пречка в работата им. „Основният проблем да бягат лекари от страната, освен заплащането, е и този – учиш медицина години наред, за да станеш добър лекар в България, но ти връчват един куп правила, които крадат от времето ти за пълноценно общуване с пациента“, заяви той.
Полина Тодорова
