Преди 35 години България е първата страна в Източна Европа, в която се извършва сърдечна трансплантация. Тя е осъществена на 14 май 1986 година под ръководството на професор Александър Чирков. Пациентът е 11-годишно дете със сърдечна недостатъчност.
Трансплантацията има голям отзвук – първо, защото за времето си е голям медицински успех, осъществява се на дете, но и се реализира в малка държава от комунистическия кръг. Днес, три десетилетия по-късно, страната ни вече има опит със сърдечните трансплантации. Разполагаме и със специалисти, които могат да извършват подобни животоспасяващи дейности. За съжаление обаче, въпреки завидния „старт“ в областта на сърдечната трансплантология, днес България е на едно от последните места по брой извършвани трансплантации на сърце.
Защо това е така пред Medical News коментира проф. Димитър Петков, който е заместник-директор по лечебната дейност на УМБАЛ „Света Екатерина“ – София и началник на клиниката по сърдечна хирургия. Проф. Петков е извършил е самостоятелно над 6000 сърдечни операции в почти всички области на сърдечната хирургия. Той е и специалистът, въвел за първи път в България транскатетърното аортно клапно протезиране с достъпи през върха на сърцето, през възходяща аорта, през артерия субклавия.
„Действително през 1986 година България извършва първата сърдечна трансплантация, като в този период се правят общо шест такива трансплантации. След това има един период на тотално прекъсване в тази област. През 2003 година сърдечните трансплантации отново биват възстановени. Тогава започва и поставянето на изкуствени сърца, които подпомагат камерната функция на сърцето“, припомня проф. Петков.
Към момента данните на Изпълнителната агенция Медицинския одит, която преди години пое Изпълнителната агенция по трансплантации, сочат, че през изминалата 2021 година извършените сърдечни трансплантации у нас са едва две, а общо за предните две години броят им e само три. Несъмнено епидемията от COVID в последните години е оставила своята следа и при сърдечните трансплантации, но е и факт, че статистиката сочи очевиден спад в тази сфера, защото за сравнение през 2016 година те са били 9.
На този фон, според последните данни на ИАМН, 42 българи очакват своето ново сърце. Най-честата причина те да бъдат включени в листата на чакащите е сърдечна недостатъчност, следствие на различни тежки състояния.
Според проф. Петков факторите за малкия брой сърдечни трансплантации у нас са комплексни. „На първо място мисля, че сред обществото, включително и в медиите, не се отделя достатъчно време на темите, свързани с донорството. Нашите духовници също не са достатъчно ангажирани. За сравнение в страни като Хърватска, Словения, представителите на католическата църква много често говорят по тези теми в проповедите си“, посочи той, допълвайки, че у нас говоренето в публичното пространство по темата е по-скоро кампанийно.
На следващо място липсва единна информационна система, която ежедневено да подава информация за потенциалните донори не само в големите болници, но и по-малките регионални лечебни заведения“, заяви специалистът. По думите му една такава система би спомогнала за идентифицирането и проследяването на потенционалните донори, което от своя страна не би довело до пропускане на донорски ситуации.
На трето място, отбеляза специалистът, може би трябва да се работи повече с донорските бази по места. В момента, на практика най-активни са УМБАЛ „Св. Марина-Варна“, както и МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново.
Фактор по думите му и е необходимостта от по-доброто заплащане на трансплантационнните дейности, както и то да бъде насочено конкретно към хората, които са ангажирани в процеса на донорство. Припомняме, че служебният екип на МЗ инициира промени в тази насока, като се очаква дали те ще доведат до реален резултат.
По-строги критерии
Това, което обаче е най-важно, е да има много донорски ситуации, за да се увеличи и шансът част от тях да бъдат реализирани и така да се спаси човешки живот. При сърдечните трансплантации това е особено важно, защото критериите за донор на сърце, са по-строги, разяснява проф. Петков. По препоръки на International Society for Heart and Lung Transplantation, оптималната възраст на донора на сърце е до 45 години. При специални условия обаче донори може да станат и хора от 45 до 55 години. За съжаление, споделя специалистът, се случва дори и при подходящо сърце, но от по-възрастен донор, близките на рецепиента да откажат, въпреки че ние им обясняваме, че то би било подходящо. Подобен отказ отлага и шансовете за пълноценен живот на болния, защото всяко отлагане в подобна ситуация и предвид малкото донорски ситуации, крие и много рискове – сериозно влошаване и летален изход. Дори пациентът да е с изкуствено сърце, казва проф. Петков, той би могъл да живее с него средно около пет години.
„При подбор на донор е важно да има съотвествие в ръста на донора и реципиента, защото е важно трансплантираното сърце да успее да задоволи с нужното количество кръв съответното тяло. Разликата в теглото с рецепиента също трябва да е максимум 20%. Настрана са и имунологичните критерии, които също имат особено значение. Всичко това показва, че при нас има значително по-сложно подбиране на донори“, поясни той.
„Има и донорски ситуации, при които не можем да вземем сърцето. Тази година например имахме донорска ситуация, но не и подходящ реципиент и сърцето на починалия бе изпратено в Германия и трансплантирано в Германия“, разказа той.
Проф. Петков подчертава, че е много важно трансплантацията да бъде извършена преди сърдечната недостатъчност да е увредила останалите органи. „Една бъбречна или чернодробна недостатъчност вече се превръща в контраиндикация за извършване на сърдечна трансплантация. Имали сме такива случаи“, посочва той.
Предаване на опита
Осъществяването на повече сърдечни трансплантации има и друго значение, а именно предаване на опита на по-младите колеги, посочва още проф. Петков. „Нашата професия в известен смисъл е занаятчийска хирургия. Има ли достатъчно брой операции и младите колеги ще се обучават повече“, отбеляза проф. Петков.
Апелът на една майка
На този фон пациентите, които очакват ново сърце, продължават да живеят с надежда. В края на октомври един от тях – 23-годишният Йордан Пенчев, който имаше нужда от сърдечна трансплантация, не дочака донорско сърце. Малко след кончината му майка му София Пенчева отправи следния апел в ефира на btv, част от който публикуваме без редакция:
„Кога за последно чухме и видяхме нещо за донорството? Последно когато беше Европейският ден на донорството – тогава едни хора го отбелязаха, засаждайки рози. Не садете рози, уважаеми. Посадете си сърца и мозъци, защото донорството е сърце и разум. Разберете го от позицията си на упрaвляващи, предайте го на обществото. Направете така, че лекарите, които го работят, да го работят с мотивация. Къде са учителите – това се възпитава. Къде са родителите? За това се говори… Затова няма донорство в България – защото хората се страхуват“.
Полина Тодорова
