Безспорно един от най-големите проблеми в здравния сектор у нас е липсата на достатъчно кадри. Застаряването на съсловието, все още силната тенденция за желание за професионална реализация зад граница и като цяло трудността на лекарската професия превръщат решаването му в предизвикателство за всякo едно управление начело на системата.
На този фон през последните години бяха предприети различни промени в реда за специализации, които целяха привличане и задържане на пoвече млади лекари в системата. Промени инициира и последното служебно ръководство на Министерството на здравеопазването, а дали от тях ще има положителни резултати тепърва ще стане ясно.
Във всеки случай статистиката показва положителна тенденция за броя на младите лекари в страната – резултат от някои същностни промени в Наредбата, регулираща специализациите, установи проверка на Medical News.
Така например, по данни на НСИ, през 2016 година броят на лекарите в България под 35-годишна възраст е бил 2 356 лекари или 8,2% от общия брой. Година по-късно младите практикуващи лекари вече са 3 757 или 12.5% от всички. През 2019 година броят на лекарите до 35-годишна възраст достига 4 157 или 14%. Тенденцията продължава и през изминалата 2020 година, през която младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 4 589 или 15.4% от общия брой практикуващи лекари в страната. Този брой е почти двоен спрямо само четири години по-рано.
Основната промяна, въведена през 2015 година в реда на специализациите, бе обучението за придобиване на специалност да се осъществява въз основа на сключен срочен трудов договор. До преди това трудът на бъдещите лекари не бе зачитан като основание за сключване на такива правни отношения и това бе сред основните причини за търсене на реализация зад граница. Въведена бе и децентрализация при отпускането на местата за специлизантите и се даде възможност за по-гъвкавото им обявяване от отделните лечебни заведения.
Значителна част от положителните промени в реда за специализациите бяха осъществени с активното участие на Асоциацията за развитие на медицинската общност (АРМО) и Асоциацията на студентите-медици в България (АСМБ). Техните представители в лицето на д-р Радислав Наков и д-р Деян Попов бяха сред хората, които проведоха редица срещи с различни здравни министри като д-р Петър Москов и проф. Николай Петров. След тях Министерство на здравеопазването създаде и регистър на обявените от лечебните заведения места за специализации в системата на здравеопазването. До преди това лекарите бяха принудени да търсят необходимата им информация през сайтовете и администрациите на лечебните заведения.
Наскоро, с други промени, се даде възможност лекарите, които работят в отделения с пациенти с COVID-19, да имат правото да бъдат зачислени за специализация на мястото, където работят, без да е необходимо провеждането на конкурс. Преди това отпадна и ангажиментът бъдещите лекари да работят в лечебно заведение у нас, ако обучението им е било финансирано от държавата, както и се осигури възнаграждение в размер на две минимални работни заплати за специализантите от клиничните специалности.
Въпреки положителните тенденции за ръст в броя на младите лекари у нас, все още голям процент от тях предпочитат да се реализират навън, а причините за това са различни.
„Със сигурност тези промени са довели до положителна тенденция“, коментира пред Medical News Антоана Гочева, председател на Асоциацията на студентите-медици в София.
Тя обаче отбеляза, че е нужно да се предприемат още стъпки, които да задържат лекарите у нас. Първа крачка е повишаване на заплащането на младите лекари. „Трудът на младите лекари трябва да се оценява достойно, защото ако не бяха те, нямаше да можем да се справим с пандемията“, коментира Гочева.
Според нея трябва да има и по-добри условия за професионално развитие на младите лекари. В тази връзка тя посочи, че е нужно да има разнообразни възможности, свързани с научната сфера. Идея в тази насока е подсигуряването на ваучер за участие на младите лекари в конференции и срещи на международно ниво. „Досегът със световния опит е важен за всеки лекар. Защото когато имаш достъп до тази информация, наистина можеш да практикуваш специалността си на доста по-високо ниво“, изтъкна тя.
„Пътят за ограничаване на това явление е на първо място да се осигури добро заплащане чрез добри цени на медицинските дейности, възможност за добро кариерно развитие в страната и възможност за достъп до съвременни технологии в медицината“, коментира пред Medical News и председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Той допълни, че редица изисквания в нормативната база, свързани предимно с проверките от НЗОК, с които се сблъскват младите лекари, също се явяват пречка в работата им. „Основният проблем да бягат лекари от страната, освен заплащането, е и този – учиш медицина години наред, за да станеш добър лекар в България, но ти връчват един куп правила, които крадат от времето ти за пълноценно общуване с пациента“, заяви той.
„Ние сме в Европа. Европейският съюз е отворен за всички и всеки може да работи там, където пожелае. Няма административни мерки, които биха задържали някой. Право на всеки, който завършва е да избере място за своя професионален път“, допълни председателят на БЛС.
Дали положителната тенденция за ръст в броя на младите кадри в здравния сектор ще остане устойчива, ще покаже изборът за място за професионална реализация на бъдещите медици у нас.
Полина Тодорова
