Обмисля се възможността за командироване на лекари от по-малките лечебни заведения в столицата към по-големите структури, които поемат основния поток от пациенти с COVID. Това стана ясно от думите на заместник-министъра на здравеопазването д-р Димитър Петров преди среща с директори на столични лечебни заведения.
Срещата е във връзка с усложнената обстановка, породена от нарастващите случаи на пациенти с вируса в страната. Д-р Петров коментира, че недостиг на медици има навсякъде и отбеляза, че особено голям е проблемът с реаниматорите. „Въпросът е дали има вариант болници, в които няма COVID легла, да командироват екипи в болници, които има повече легла“, обясни той. По думите му в по-малките лечебни заведения е безмислено да се разкриват по 2-3 легла.
Д-р Петров допълни, че в София са необходими още 70 легла за интензивно лечение на пациенти с COVID-19, а целта на здравните власти е чрез преструктуриране те да бъдат осигурени в близките дни.
Колегите са натоварени и ще стават по-натоварени, отбеляза той.
След края на срещата стана ясно, че е възможно плановият прием и планови операции в голяма част от болниците да бъде спрян заради многото случаи на пациенти с вируса.
Според данните на Единния информационен портал новите случаи за денонощието са 6816, а новоприетите в болница с COVID – 1107. Oбщият брой на хоспитализираните пациенти надхвърля 7300.
На този фон натискът над големите болници в столицата се увеличава, показва проверка на Medical News.
Към 16 ч. днес в „Пирогов“ има едва две свободни стационарни легла за пациенти с COVID и 10 реанимационни, две от които детски, съобщиха от спешната болница за медията ни.
Още по-тежка е ситуацията в УМБАЛ „Св. Анна“, където към момента на практика легловият ресурс за пациенти с COVID е запълнен. В лечебното заведение са разкрити 176 легла за пациенти с COVID, 20 от които реанимационни, но са заети всички. Увеличава се натискът и над ВМА.
По-рано, на друг брифинг, изпълнителният директор на изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов увери, че всички ваксини, които се прилагат в България, са в срок на годност.
Той обясни, че когато срокът на годност на дадена ваксина изтече или в случаите, когато не всички дози от флакон са усвоени, тези ваксини се бракуват и подлежат на унищожаване по нормативно установената в България процедура.
„По отношение ваксината на Comirnaty на Pfizer/BioNTech – Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) разгледа документацията, предоставена от компанията, и препоръча срокът на годност да бъде променен от 6 на 9 месеца. Това одобрение на ЕМА е от септември и е валидно както за партидите, които се произвеждат след тази дата, така и за тези със срок на годност след юни 2021 г.“, обясни още Кирилов.
снимка Димитър Петров – БНТ
Полина Тодорова
