Скрингови програми за различни онкологични заболявания, превенция, изграждане на сертифицирани комплексни онкологични центрове, подобряване интеграцията на пациентите след терапията им, дълготраен и стабилен политически ангажимент в сферата на онкологията у нас, създаване на действащи палиативни грижи, подобряване на обученията на специалистите – това са основните насоки, около които се обединиха водещи експерти по време на Националната конференция МОРЕ 2021, посветена на диагнозата, лечението и превенцията на панкреасния карцином. Фокус беше и Европейският раков план, който страната ни трябва да приведе на национално ниво.
Болните от рак в България заслужават пълноценен живот, категоричен бе проф. д-р Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество. В презентацията си пред участниците във форума той посочи, че ракът е основната причина за смърт при европейците под 65-годишна възраст. През изминалата 2020 година с онкологични заболявания са диагностицирани 2,7 милиона от гражданите от ЕС, а смъртните случаи са 1,3 милиона. Един на всеки двама души има вероятност да се разболее от рак, а всеки пети най-вероятно ще почине от онкологично заболяване, допълни той.
Специалистът се спря и на проблемите, с които се сблъскват онкоболните и в социалния си живот.
„Болните от рак в България са сегрегирани, към тях има един системен геноцид от цялата държава и всички системи в нея. Болните от рак биват уволнявани от работа и се оказва много лесно да се заобиколят т. нар. пазещи ги каузи, коментира той. По думите му те по никакъв начин не са подпомогнати в тяхната социална рехабилитация. „Това са хора изоставени напълно да се борят сами със своето заболяване, особено ако то ги инвалидизира“, изтъкна проф. Дудов. Той допълни, че са нужни активни мерки в тази насока, защото обществото е техен длъжник.
Проф. Дудов представи и основните насоки, заложени в Европейския план за борба с рака. Сред тях са превенцията, контролът върху вирусните заболявания, които имат онкологична генеза, засилване на скринговите програми, лечението на онкологични заболявания при децата.
Планът залага до 2030 година да се постигне поне 90% ваксинационно покритие срещу човешкия папилома вирус (HPV) сред момичета. До 2029 година е планирано и 90% покритие със скрингови програми сред рисковото население, който да влючва и нови локации като рак на белия дроб, рак на стомаха, на простата и други. 42% от случаите на рак може да се предотвратят, посочи в презентацията си специалистът. Ключов момент в плана е и подобряване на достъпа до лечение, както и до иновативните терапии. Преживяемостта с рак на гърдата в различните страни членки варира с 20%, отбеляза още той, като коментира, че това показва, че няма единна основа както при диагностиката, така и в лечението.
Проф. д-р Галина Кирова, началник на Клиниката по Образна диагностика, заяви, че Националният антираков план трябва да бъде изработен въз основа на национална стратегия с участието на различни експерти.
Тя припомни и обособените през 2020 година проблеми в Европейската инициатива EU4Health, свързани с онкологичните заболявания, а именно ниската здравна грамотност, липсата на равен достъп до програмите за профилактика и скрининг, липса на системи за мониторинг и наблюдение, липса на обмен на добрите практики, както и необходимостта от подобряване на стандартите за обучение на медицинските специалисти, така че те да бъдат уеднаквени. България продължава да бъде една от страните с най-висока предотвратима смъртност, като тук се включват различен тип заболявания. Най-ниско сме в тази класация, защото нямаме система, нямаме национални програми за промоция на здравето, нито за ранно откриване на заболяванията, коментира проф Кирова. Според нея освен политически и управленски ангажимент, е нужно и обучение на обществото, както и активна експертна консултация от страна на специалистите за въвеждането на антираковия план.
„В България липсва скрининг, липсва национален антираков план, липсва и финансиране извън клиничните пътеки. При нас няма цялостна онкологична грижа и комплексни онкологични центрове“, заяви и д-р Ася Консулова, специалист по медицинска онкология. Тя даде пример и с факта, че смъртността от карцином на гърдата е по-висока от средноевропейската. Д-р Консулова подчерта, че лечението в комплексни акредитирани и специализирани центрове води до по-добри резултати. От представените от нея данни стана ясно, че в Европа има 22 подобни центрове. „В България имаме нужда от акредитация и сертифициране на центровете със съотвения контрол на качеството и проследяване, от промяна в начина на финансиране на извършваната дейност и подобряване на качеството на обучение на специалистите“, смята тя. Д-р Консулова подчерта още, че е нужно и трайно финансиране на дейностите, свързани с грижите за онкоболните, без това да зависи от политическите промени в страната.
„България има огромна нужда от палиативна грижа. Това е мястото, в което пациентите са наистина изоставени“, категоричен бе д-р Радослав Мангалджиев, началник на Отделение по медицинска онкология. Той посочи, че ако лечението на онкоболните у нас вече е на добро ниво, то палиативна грижа е на нулево. Според д-р Мангалджиев тя обаче не може да бъде интегрирана автоматично в болниците за активно лечение, а по-скоро следва да бъде структурирана в болници за долекуване или в хосписи.
„Всички специалности и направления, които един раков план изисква, са налични в Българи и работят сравнително добре. Те обаче не успяват да се „съберат“ заедно и да създадат една цялостна система. Раковият план ще е рамката, която ще обедини този пъзел“, коментира и доц. Желязко Арабаджиев, началник на отделение по медицинска онкология и председател на Българското Научно дружество по Имуноонкология. Той се спря и на персонализираната медицина в лечението на онкологичните заболявания, но отбеляза, че то също не се припознава от държавата като дейност и се работи на „парче“. Специалистът също подчерта нуждата от държавен и институционален ангажимент.
„Антираков план има, той е създаден и ние трябва да го приложим сравнително бързо в нашата страна“, заяви д-р Мила Петрова, началник на клиника по медицинска онкология Тя обаче посочи, че първата среща на работната група по темата е била през юни, но до момента не се е предприело нещо в тази насока. Д-р Петрова също беше категорична, че е нужен ясен политически ангажимент в тази насока.
„България има прекрасни онколози, съвременни методи за лечение, съвременна апаратура, но всичко това в цялост като че ли не е достатъчно добре организирано“, коментира и модераторът на форума Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). Той също посочи, че онкологичната общност има сериозна роля при поемането на инициативата и изготвянето на конкретни предложения в тази насока.
Участие в дискусията взеха и други експерти. Бяха представени и иновативни дигитални решения в областта на онкологията.
Полина Тодорова
