Доц. д-р Желязко Арабаджиев е началник на Отделение по медицинска онкология и председател на Българско Научно дружество по Имуноонкология. Разговаряме с него за целите пред новосъздаденото дружество, за напредъка в лечението на онкологичните заболявания, както и за предизвикателствата в тази сфера пред специалистите.
Доц. Арабаджиев, наскоро беше създадено Българско научно дружество по имуноонкология. Разкажете малко повече за дейността му.
Българско Научното дружество по Имуноонкология (БНДИО) е учредено на 3-ти март 2021г. в София. С гордостта, че сме българи, който са останали да работят и творят в България, навръх националния ни празник, 20 съмишленици – изтъкнати имунолози, онколози, лъчетерапевти и изявени учени – се събрахме с вярата и надеждата за по-успешното лечение на рака със средствата на имуноонкологията.
Моделиранетото на имунната система срещу раковите клетки, винаги е привличала имунолози и клиницисти, които търсят начини за по-успешно лечение на онкологичните заболявания. Последното десетилетие може да се определи като началото на ерата на имунолечението на хематологични и солидни тумори. Докладвани бяха немислими до този момент резултати от клинични изпитвания за ефективността на имунотерапия при онкологични заболявания. Значително удължена обща преживяемост дори и при напреднали стадий на болестта, по-дълги периоди на ремисия, а в нередки случаи дори пълно излекуване, дадоха надежди на онколозите в имунологичните подходи в противотуморното лечение. От друга страна, поради бързото навлизане на имунотерапията в клиничната практика, ангажираните с лекарственото лечение на рака лекари почувстваха необходимостта от по-обстойно познаване на имунологичните механизми на канцерогенезата и цитотоксичността, взайимодействията на имуноцитите и туморните клетки, както и специфичната, съпровождаща свързана с имунолечението лекарствена токсичност.
Какви цели си поставя дружеството?
Въз основа на всичко това се създадоха непосрещнати медицински нужди и значителна научна необходимост от организация, която да обедини общите ни усилия за оптимално ефективно имунолечение на хемотологични и солидни тумори, както и възможността от продължаващо обучение на специалисти и специализанти в общите принципи на имунологията и спецификите на имунотерапията. Българското научно дружество по имуноонкология се учреди, за да удоволетвори на тези нужди. БНДИО си поставя и по- високи цели. Дружеството ни трябва да успее да провежда и координира на локално, национално и международно ниво дейностите и политиките, свързани с правилното лечение на онкопациентите, както и да подпомага обучението на научни работници и клинични лекари в областта на имунотерапията при рак.
Имунотерапията започва да заема все по-централна роля в лечението на онкологичните заболявания? Как виждате бъдещето й развитие в България и по света?
Имунолечението на злокачествени тумори е известно от поне три десетилетия, но тогава е било представено най-вече от интерферон, BCG ваксина, някои интерлевкини. Съвременната имунотерапия на солидните злокачествени тумори е представена главно от групата на т.нар. инхибитори на имунни контролни точки или още известни като имунни чек-пойнт инхибитори (от англ. Check-point – контролна точка). Теорията зад този механизъм на действие, който има за цел да инхибира рецепторно-лигандни, взаимодействия между туморните и имунните клетки, през 2018г. донесе Нобелова награда за медицина на своите откриватели Джеймс Алисън и Тасуко Хонджо. Чек-пойнт инихиборите са моноклонални антитела, които се свързват с рецепторите или лигандите върху туморната или имунната клетка, и по този начин не позволяват да се осъществи връзка между тях. Така се дава възможност на имунната система да разпознае туморните клетки и да ги унищожи. Към момента, като стандартно лечение, имунотерапията – самостоятелна или в комбинация с химиотерапия, е наложена при меланом на кожата, рак на белите дробове, на пикочният мехур и плоскоклетъчен рак в областта на глава и шия, на бъбрека. За огромно щастие, имунните чек-пойнт инхибитори за тези локализации са достъпни и напълно реинбурсирани от НЗОК за всички пациенти в България. В кратко бъдеще очакваме промяна в стандарта на лечение в рака на хранопровода и стомаха и при карцином на шийка на матката, където имунотерапията също е доказала ефективност в регистрационни клинични изпитвания. Вярваме в подкрепата на държавата и институциите и се надяваме съвсем скоро и при тези видове рак да можем да прилагаме имунотерапия.
Правят впечатление редица публикации за приложение на имунотерапията при онкологични заболявания на горния гастроинтестинален тракт, при които до момента нямаме много добри възможности за повлияване. Има ли потенциал имунотерапията да се окаже потенциална терапия, за до момента немислимо лечими заболявания?
За разлика от посочените по-горе локализации, прави наистина впечатление, че имунните чек-пойнт инхибитори навлизат по-бавно при тумори на ГИТ. Въпреки това, трябва да посочим, един от тях, пембролизумаб, в САЩ има одобрение за приложение при всички туморни локализации в метастатичен стадий на болестта, когато има установе високо ниво на микросателитна нестабилност (mictrosatelite instability- High). Тази индикация включва разбира се и туморите на ГИТ. Още повече, същият лекарствен продукт вече има одобрение за употреба от Европейската агенция по лекарствата за лечение на рак на дебелото и правото черво и на хранопровода при определение молеколярни характеристики на тези тумори. Индикации за подобна ефективност при тумори на ГИТ има и за другите известни имунни чек-пойнт инхибитори. Но имунолечението не се ограничава само с имунни чек-пойнт инхибитори. На последната конференция МОРЕ, посветена на дукталния рак на панкреаса, аз представих доклад за нови надеждни възможности за лечение на това онкологично заболяване с онковируси и онковаксини. Химерните адобтивни технологии каквато и CAR-T сащо е имунобазирано лечение. То вече дават реални ползи в лечението на злокачествените тумори, на този етап в хематологията, но очаквано и при солидните тумори. В този смисъл, вярва че съвсем скоро имунотерапията ще донесе търсената от десетилетия полза в лечението и на туморите на ГИТ.
Навременна ли е диагностиката и лечението на онкологичните заболявания в България в сравнение с грижите за пациентите в това отношение в останалите европейски страни?
Смятам, че преди настъпването на пандемията от COVID-19 в България пациентите с онкологични заболявания бяха достигнали адекватно ниво на диагностика и навременно лечение на рака. Предвид новите реалности, свързани с панденията, страха от посещаване на здравни заведения поради риск от заразяване с вируса на COVID-19, както и пренасочване на медицински ресурси към отделенията за лечение на тази инфекция, вече има сигнали за известно забавяне в диагностика на онкологичните заболявания. Това от своя страна, води до диагностициране в по-късен стадий на болестта, а от там и до намаляване шансовете за повлияване и излекуване. И докато в останалите европейски страни може да се каже, че инфекциозните вълни от COVID-19 предизвикват все по-малко тревога и това осигурява функционирането и на останалите медицински функционалности, то в България предвид незадоволителните нива на ваксинация и затруднения в осигуряване спазването на противоепидечни мерки, рискът за късната диагностика и закъснялото лечение на онкологичните пациенти все още съществува заплашително.
Какво още трябва да се направи, за да се намали времето от първите симптоми или дори безсимптомната изява на тумора до прегледа при онколога?
Най-важното при всеки симптом, който буди подозрение за онкологична болест, е да се обърнат към лекар – дали това ще е личен лекар или в болнично заведение с компетенции да лекува рак, но важното е това да се случи в бърз порядък. Страхът от това да не ти кажат, че имаш рак, не трябва да е причина, да не се подложиш на съответната диагностика. Защото няма самоизлекувал се пациент с онкологично заболяване, и няма такъв, който да е постигнал това с методи, различни от традиционната медицина,
Атрактивна и интересна специалност ли е имуноонкологията за бъдещите лекари предвид кадровия проблем, отнасящ се до повечето сфери на медицината в България?
Като цяло през последните две десетилетия интересът на младите лекари и специалисти по здравни грижи, нарасна значително. Тук ще отбележа и че според мен определението медицинска сестра трябва да се адаптира към новите реалности, в които желанието тази професия да се упражнява и от мъже е факт.
Навлизането на нови лекарствени възможности за персонализирано лечение като таргетни и имунотерапии наложиха нашата специалност да се преименува от химиотерапия на медицинска (лекарствена онкология). С това и ерата на химиотерапевтите приключи, защото съвременният лекарствен онколог не свежда своите лечебни възможности само до химиотерапия. В унисон с тенденциите, нашата специалност се подмладява, все повече млади медици я намират за перспективна и удоволетворяваща както в клиничен, така и научен план. Имуноонкологията е част от тази тенденция и допълнително причлича и мултидисциплиналното взаимодействие между онколози и имунолози в полето на лекарственото лечение на рака. Тук е ролята и на Българското научно дружество по имуноонкология – да насърчава интереса и подобрява квалификацията на лекарствените онколози и на имунолозите в посока на по-ефективното познаване и лечение на онокологичните заболявания с имунологични подходи.
Полина Тодорова
