Проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация, е един от най-добрите тълкуватели на епидемичната реалност у нас. В допълнение към изключителната професионална проницателност и опит, дадени му от дългогодишната му изследователска кариера, той има силно изразен усет и способност да комбинира медицинските и социологическите аспекти на подобни действителности, каквато е COVID пандемията. В очакване на кулминацията на нова вълна от епидемията, той сподели в специално интервю за делта варианта на вируса, евентуалните усложнения след преболедуване на COVID или след ваксинация, както и за началото на учебната година по време на епидемична обстановка.

Понастоящем по отношение на броя на инфекциите сме в положението, в което бяхме през октомври миналата година. Каква очаквате да бъде ситуацията през октомври тази година?

Има фактори, които влошават положението, и други, които го улесняват. В настоящата ни отправна точка, целевата крива е много висока, по-висока от тази на която и да е предишна вълна. Вярно е обаче, че делта вариантът на вируса е различен, много по-заразен, така че е възможно кривата да бъде по-стръмна и по-висока, но в същото време и по-къса, а самата „криза“ да е по-краткотрайна.

Делта вариантът има мутация в мястото на свързване, която позволява на вируса да навлиза бързо в клетките. Следователно, вирусът печели време за допълнителна пролиферация, преди антивирусните защитни механизми на клетките да се активират. В резултат на това, е налице хиляда пъти по-висока концентрация на вируса в лигавицата в сравнение с „оригиналната“ му версия. Това е лоша новина за хода на заболяването, тъй като възпалението се реализира на по-ранен етап, което може да обърне хода на болестта в типична пневмония от COVID-19 след първата седмица на инфекцията. В резултат на това, по-голям дял от имунологично незащитените хора, които все още не са влезли в контакт с вируса или не са били ваксинирани, се разболяват по-често. Това е и лоша епидемиологична новина, тъй като такава висока концентрация на вируса в лигавицата означава, че много малки аерозолни капчици слюнка съдържат високо инфекциозно число на вируса.

Мерките за ограничаване на разпространението на делта версията на вируса и  съществуващи протоколи ще бъдат със значително по-неизвестен ефект от предишните. Разстоянията и маските, със сигурност са по-добър вариант от никакъв. Вентилацията и пречистването на въздуха в затворени пространства е мярка, която със сигурност има още по-голяма тежест при делта варианта на вируса.

А добрата страна? Вероятно наличието на ваксини?

Ваксините значително намалиха броя на имунологично незащитената популация, тоест на хората, които никога не са влизали в контакт с вируса или неговите компоненти. В крайна сметка, с такъв инфекциозен вирус, който е почти съпоставим с морбили, ние хората ще сме тези, които ще спрат вируса и епидемията с помощта на нашата имунна система. Знаем как да обучим имунната ни система да се бори с опасния вирус по най-малко рисковия начин – чрез ваксинация. Към ваксинираните можем да добавим и преболедувалите, които също са защитени от по-тежка форма на заболяването.

Когато по-голямата част от населението срещне поне веднъж вируса, ще навлезем в нова, по-стабилна фаза на връзката между нас и вируса. Почти всички ще имаме дълго действащи Т-лимфоцити с памет срещу вируса и те ще ни предпазват от по-сериозно заболяване. Дори ако новите версии на вируса продължат да се появяват, е малко вероятно реакцията на паметта на Т-лимфоцитите срещу старите версии да не реагира достатъчно, за да се предотврати по-тежко заболяване. Това означава, че тогава епидемията най-накрая ще отмине.

Ваксинацията трябва ли да бъде задължителна, предвид ниския процент на ваксинирани?

Като медицинско лице смятам, че нашата работа е в това да предлагаме на хората ваксини и да ги информираме какво носи решението да се ваксинират или да не се ваксинират. Фармацевтичната индустрия получава десет пъти повече пари за лечение на тези, които не искат да бъдат ваксинирани, а цената на ваксините е сравнително ниска в сравнение с цената на ненужното продължаване на епидемията.

Какво ни отличава от страни като Дания, Малта, Белгия, където е налице изключително висока ваксинация?

Ние все още сме много нестабилни, не вярваме, че със съвместни действия, като например ваксинация, можем да обърнем съдбата си. Кризата и промяната в живота, настъпили по време на епидемията, са твърде големи за нашата общност и хората не усещат като свои решенията на държавата, което ги кара да не се доверяват.

Какво е мнението ви за началото на учебната година и физическото присъствие на учениците в клас?

Ако учителите не са ваксинирани, един заразен от тях може да затвори цялото училище. Също така, заразен учител почти сигурно ще зарази целия си клас, тъй като с „делта варианта“ е почти невъзможно някой да говори в продължение на един час в стая, която не се проветрява, и вирусът да не зарази по-голямата част от присъстващите.

В момента България разполага с големи количества дози ваксини с тРНК. Трябва ли повече хора да бъдат ваксинирани с третата доза, за да се повишат нивата на антитела преди новата вълна?

Най –близък до мен е подходът, възприет от американците, който определя срок, в който всеки има право на бустер доза. Те определят тази граница на осем месеца от втората доза. Разбира се, най-полезно е да се ваксинират неваксинирани, което наистина има огромно въздействие върху епидемията, а третата доза е за по-голяма безопасност при някои специални обстоятелства, но не влияе значително върху ограничаването на епидемията .

Вие, въпреки че сте ваксиниран, подсилвате ли допълнително имунната си система?

Да, предпочитам, особено предвид новата вълна, да подсиля имунната си система и го правя като приемам Дефендил-Имуноглюкан P4H®, който съдържа естествен  Imunoglukan® изолиран от гъбата кладница, витамин C и цинк. Използвам го, защото Дефендил-Имуноглюкан P4H® има имуномодулиращо действие т.е.регулира отговора на имунната система в посока създаване на равновесие в  имунитета.