Преди дни беше отбелязан Европейският ден на органното донорство и трансплантацията. Броят на извършваните трансплантации у нас все още е малък на фона на броя на чакащите за нов орган пациенти, които са над 1000. Какво трябва да се промени от гледна точка нагласите в обществото, но и в самата система, за да имаме повече донорски ситуации разговаряме с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Медицински надзор (ИАМН) д-р Георги Христов, който пое поста през май. Това е структурата, в която преди три години се вля Изпълнителната агенция по трансплантации.

Д-р Христов, преди дни се отбеляза Световният ден на донорството. По последни данни чакащите за трансплантация българи са над 1000, а броят на извършваните трансплантации у нас все още е недостатъчен. Какво трябва да се промени, за да има повече донорски ситуации?

– Най-важният етап в процеса на трансплантации е идентификацията на донори. Точно този момент не е достатъчно развит в България, а причините са комплексни. Нуждата и ползите от трансплантациите отсъстват от учебните програми в медицинските университети. Проблемите на транспланологията не се изучават достатъчно. От друга страна, проблеми има и в обществото и те донякъде са свързани с народопсихологията ни. Поради същите тези причини страната ни е на последното ниво в Европа по извършвани имунизации срещу COVID. Определящ фактор е степента на медицинска култура, както и манталитетът на населението.

Какъв е проблемът в болничната система, за да не се подават достатъчно донори?

– Когато говорим за нашите координатори – те са на много високо ниво и са изключително добре подготвени. Имаме 30 координатори в лечебни заведения, 4 регионални и 19 областни, които са пряко ангажирани с идентификацията на потенциалните донори, координацията на процеса, разговорите с близките. Проблемът е, че поради някаква причина самите болниците не подават достатъчно донори и тук говорим за много големи болници като „Света Анна“, „Токуда“, „Пирогов“ например е подал само един донор през годината.

С директорите на лечебните заведения са водени разговори в тази насока, а 30 от болниците у нас имат разрешителни за осъществяване на дейност по установяване на мозъчна смърт и поддържане на функциите на потенциалния донор, но на практика не реализират тези разрешителни. Доказателството е, че от началото на годината имаме 11 донорски ситуации, което е малко. За пример ще ви дам Румъния, които имат над 80 годишно.

Имате ли някакви идеи, с които да тласнете процеса в по-добра насока и у нас?

– Имаме идея да променим един текст в клиничната процедура номер 3, свързана с обгрижването на терминално болните пациенти. Искаме да допълним текста й с изискването да сме уведомявани за такива случаи. Това е идея на заместник-директора на Агенцията д-р Мирослав Мутафчийски, която аз споделям напълно. Според нас едно такова единствено изречение може да „отпуши“ процеса. Ще инициираме и среща с ръководството на НЗОК, на която да инициираме такава промяна.

На фона на малкия брой донорски ситуации у нас избухна и скандалът „Лозенец“. Какво сочат данните на ИАМН за разкритията там?

– На практика, всички извършвани там безобразия започнаха да се разплитат след намесата на ИАМН. Те засягат както пререждането на пациенти в листата, така и трансплантации на чужденци, на „измислени“ роднини, което си е чиста търговия на органи. Оказа се, че дори документи в ГДБОП няма, въпреки че са подадени от тук и се наложи да ги подадем още веднъж. В „Лозенец“ са правени комбинации от апостили на базата на фалшиви кръщелни свидетелства на тези, които евентуално ще бъдат трансплантирани и това е съобщавано в последния момент на ИАМН, за да няма достатъчно време да се направят съответните проверки. И въпреки всичко тук имаше много писма, че документите са фалшификати, но това вече е било постфактум. Ще ви дам и пример – според тези документи „роднини“ са чичо от Израел с племенник от Япония, леля от ОАЕ и племеник от Украйна…

Всички материали са предадени на прокуратурата. На мнение съм обаче, че този случай нанесе огромен удар в доверието в целия процес, свързан с донорството и трансплантациите, и е добре да не се коментира повече. Целият процес трябва да се реабилитира.

Наскоро приетите промени, свързани с условията и реда за включване в листата на чакащите за трансплантации, ще гарантират ли, че това повече няма да се случва?

– Според мен те са достатъчно добра гаранция и ще оптимизират процеса. Целта на част от промените е при взимане на решение на трансплантация да се въвлекат лекари-експерти от различни лечебни заведения, както и представители на различни пациентски организации. Те бяха инициирани след разкритията в болница „Лозенец“ и целта им бе това, което стана явно тогава, да не се повтаря повече и целият процес да е прозрачен. Тези промени бяха и по настояване на министър Кацаров, който е изключително мотивиран по отношение на оптимизиране на процеса по трансплантациите.

Ще бъде ли подновена идеята за обучение на наши специалисти в чужбина, най-вече във Виена, където имат голям опит в областта на трансплантациите?

– Непрекъснато се мисли в тази насока, но предвид епидемичната обстановка все още не е взето конкретно решение. Всяка година у нас се провеждат обучения на координаторите по донорство, включително и с чужди специалисти, но на този етап не мога да кажа дали ще се реализират и дългосрочни обучения навън. Успяхме и да изпратим трима лекари – трансплантолози на курс в Полша, свързан със съвременните практики по експлантация и перфузия на органи.

България е асоцииран член на Евротрансплант, но за момента сме дарили в пъти повече органи, отколкото сме получили. Ще се работи ли и в тази насока?

– Сътрудничеството ни с Евротрансплант не е особено равнопоставено. Същият проблем имат и в Румъния, с които наскоро сключихме протокол за взаимно сътрудничество с цел да си помагаме в тази насока. Много скоро след подписването му имахме предложения за изпращане на сърце от тяхна страна, но към онзи момент нямахме подходящ реципиент у нас. Във всеки случай моето лично мнение е, че с румънците ще имаме по-ползотворно сътрудничество, отколкото с Евротрансплант.

Споменахте, че в Румъния се извършват далеч повече трансплантации, отколкото у нас. Какво в системата там е по-добро, отколкото у нас, за да има такива резултати?

– Тяхната организация на процеса е близка до нашата, администрирането е подобно на нашето. В същото време сумите, които се дават за трансплантация – на лечебните заведения, на координаторите, за кондиционирането, за регистрирането на мозъчната смърт, са по-малки от тези, които ние даваме, но по някаква причина процесът върви повече, защото явно се приема за кауза.

Какво е вашето послание, свързано с донорството и трансплантациите?

– Един трупен донор може да спаси до осем човешки живота, а при тъкана трансплантация – до 100. Мисля, че това би трябвало да е достатъчен мотив за близките, за да дарят. Медицинските специалисти също трябва да приемат това за кауза и да участват по-активно в процеса на трансплантация.

Полина Тодорова