„Донорството дарява надежда. Дарява надежда не само на реципиентите, които ще получат орган и ще започнат изцяло нов живот, но и на близките на донора, защото прави техният близък безсмъртен. Частица от него ще продължи да живее и по този начин донорството побеждава смъртта“.
Това заяви пред Medical News д-р Сибила Мариновa, началник на отделението по анестезиология и интензивно лечение в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново и регионален координатор по донорство. Потърсихме я по повод Деня на донорството и трансплантациите, който се отбелязва на 9 октомври, но и поради факта, че все още страната ни е на едно от последните места по извършвани трансплантации в страните от ЕС. Според последните данни на институциите, чакащите за орган българи са 1010.
Според д-р Маринова причината за малкото донорски ситуации у нас не се породи толкова от отказите сред хората да даряват органите на починалите си близки, а по-скоро на структурни проблеми в сектора.
“Нужна е много стриктна организация на всички нива. Трябва да има много добра комуникация между болниците-донорски бази и останалите лечебни заведения“, заяви тя. Д-р Маринова обясни, че в по-малките болници невинаги има достатъчно добре обучени специалисти, които да разпознават пациент с тежко мозъчно увреждане, който би могъл да бъде потенциален донор. Това създава риск от пропускане на донорска ситуация. Ето защо тя е на мнение, че първите стъпки трябва да са в насока насочване на пациентите с тежко мозъчно увреждане от спешните екипи към големите болници с добри реанимации.
Д-р Маринова допълни, че в редица държави координаторите по донорство се занимават само с тази дейност но посочи, че заради кадровия проблем у нас, подобна стъпка на този етап е трудно осъществима. Координаторите са реаниматори, а в последната година и половина, те са двойно натоварени, отбеляза специалистът. „Лекарите не достигат, дефицитът е във всички специалности. Това може да се направи на един по-късен етап, но нека първо изградим системата“, апелира д-р Маринова.
Тя акцентира и на факта, че поддръжката на жизнените функции и реанимационните мероприятия на един човек, който се нуждае от ренимация, не се различават от поддържането на органите, годни за трансплантация. „Ние извършваме реанимационни дейности, вентилация, хемодинамична поддръжка. И ако за съжаление този човек изпадне в мозъчна смърт и близките са съгласни за донорство, тези реанимационни дейности се продължават, за да се запазят органите за трансплантация“, поясни д-р Маринова.
Според нея е нужна и постоянна информационна кампания за донорството и трансплантациите, смята специалистът. „Когато хората са информирани, когато имат доверие в системата и лекарите, те не отказват. Всички близки на донори са изключително добри хора“, изтъкна д-р Маринова.
Полина Тодорова
