Нуждата от реформа в сферата на здравеопазването отново обедини представителите на водещите институции в здравния сектор, които заедно с болнични мениджъри и експерти взеха участие във форума „Лекарите, на които вярваме“, организиран от вестник“ 24 часа“. Повечето медици, които взеха думата в него, подчертаха и нуждата от връщане на доверието в авторитета на лекарите ни.

Според министър Кацаров, здравният министър не трябва да е собственик на лечебните заведения. „Не е правилно министърът на здравеопазването да е собственик на болници, това го поставя в неприятен конфликт на интереси. Министърът на здравеопазването трябва да се занимава с политиките в сектора, да пише правилата, заяви д-р Кацаров.
Той за пореден път изказа мнение, че системата е тежко дебалансирана и се нуждае от корекции в спешен порядък, които да се предприемат от политиците в следващия редовен кабинет. „Системата е тежко дебалансирана между болнична и извънболнична помощ, между лекари и сестри, между града и селото, между отделните специалности“, заяви служебният здравен министър.
По думите му успешната реформа трябва да постави в центъра й пациентът. „Ако променим системата в посока не да задоволим интереса на доставчиците, а да задоволим потребителите, включително по отношение на контрола на извършването на медицинските дейности, да децентрализираме системата и парите да следват избора на пациента, бихме имали добри резултати“, коментира д-р Кацаров.
От своя страна управителят на НЗОК проф. Петко Салчев заяви, че е нужно преструктуриране на финансирането на здравната система. „Така наречените пътеки оказаха своето влияние“, заяви той. Проф. Салчев посочи, че по време на пандемията през цялото време е чувал изразите „по изключение“ и „да усвоим едни средства“. Според него държавата трябва да спре да прехвърля несвойствени по думите му социални функции на НЗОК, като например заплащането на заплатите на лекарите в болниците.
За авторитета на лекаря
„Много въпроси очакват решение, но кога най-накрая ще се обединим над това, че авторитетът на лекаря е над всичко. Това е нещо, което повече от 20 години, както ние самите, нашата система, така и политиците разрушават“, заяви от своя страна ректорът на Медицинския университет акад. проф. Лъчезар Трайков.
По думите му вече повече от 25 години „берем тези плодовете на непрекъснати хули и критики срещу лекарите. „До ден днешен в нито една пътека трудът на лекаря не е остойностен. В тези пътеки няма нито една стотинка , сметната за труд, а това ни принуждава да гледаме гузно пациентите, защото е ясно, че нещо се случва с цената на пътеката така че да остане за нас“, заяви акад. Трайков, като допълни, че медиците са поставени в „шизофренно положение“.
Той призна, че „светъл лъч“ са били моментите в първите месеци в отговор на епидемията, когато хората са ръкопляскали на медиците. В същото време, акад. Трайков допълни, че бъдещите лекари напускат страната не само заради заплащането у нас, а заради липсата на предвидимост и уважение към професията. В тази връзка той подчерта, че медицинските университети през последните 25 години са превели образованието през всички предизвикателства и доказателство е това, че са създали добре подготвени лекари. Той апелира в образованието да не привнася моделът „парите следват студента“.
„Дълги години ние култивирахме недоверие към лекарите, към системата на здравеопазването и към много голяма част от функциите на държавата“, заяви от своя страна директорът на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ проф. Иван Поромански. Той също подчерта, че причините за напускането на страната от бъдещите лекари е заради липсата на перспектива. „Ние в това отношение сме длъжници на тези млади хора, защото след 5-10 години не знам дали ще има кой да ни лекува“, предупреди проф. Поромански. Той също е на мнение, че е нужна промяна в реда, свързан с финансирането и остойностяването на лекарския труд. Ние не желаем да вземем и една стотинка от парите, които здравната каса дава за пациента, но това означава да не получаваме заплати, посочи той.
Проф. Поромански апелира за надпартиен консенсус с дългосрочна визия за реформа в сектора, която да задължи политиците да я следват.
Oпасността от COVID
Специалистите, които участваха във форума, акцентираха и на опасността от продължавaщата епидемия от COVID.
„Много е възможно да има сезонност на COVID-19, но това не трябва да ни успокоява, признаците може да намалеят, но вирусът е тук, за да остане„, заяви вирусологът проф. Радка Аргирова. Тя се спря и на т. нар. PostCOVID синдром.
„Пандемията няма да изчезне, тя ще премине в ендемично състояние, вирусът ще е винаги тук, но ще има отделни огнища, където като жарава ще припламва огън, взрив, той ще отиде на друго място, а вирусът все ще е там“, посочи тя. По думите й има разлика между това да завърши епидемията и да изчезне вирусът. Проф. Аргирова допълни, че ако има уязвими групи и ако има хора, които той да продължи да зарязва, има риск да се измени по начин, по който да продължи да се променя и да нанася поражения.
Държавният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев определи страната ни за медицинско гето. Според него ние сме в ситуация, заради която ще платим най-високата цена, защото се правим „на умни и демократични“.
Доц. Кунчев акцентира и на нуждата от отговорност, а не само права на отделните хора. „И от правна и от морална гледна точка няма основания за атака срещу мерките, колкото и те да са тежки и неприятни“, категоричен бе той. „Ние плащаме много висока цена, даваме много жертви, и ако досега основният проблем беше медицинският, сега следват другите“, предупреди той, като посочи, че България може да има проблеми и в международен план заради ниския процент имунизация у нас.
Полина Тодорова

