„Ние трябва да искаме и дано да бъдем разбрани, че ресурсът, който трябва да се заделя за сърдечносъдовите заболявания, трябва да бъде много по-голям“. Това заяви професор д-р Асен Гудев, началник на Клиника по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, по време на кръглата маса, посветена на Националния план за сърдечно-съдово здраве, организирана от Българското дружество на кардиолозите и в-к „Капитал“ в навечерието на Световния ден на сърцето. Темата на срещата бе „Подобряване на здравните показатели чрез национална програма за съвременно риск-базирано лечение на атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания“.
Toй цитира данни от проучване на Nature Clinical Practice Cardiovascular Medicine, според което водеща причина за преждевременна смърт в страните от Източна Европа, включително България, са именно сърдечносъдовите заболявания (ССЗ).
„За много пациенти смъртта е първата и единствената проява на исхемичната болест на сърцето“, посочи той. Икономиката и обществото ни не могат да си позволяват да губят хора, изтъкна специалистът. Той подчерта и необходимостта от прилагане на иновативни терапии и апелира за по-голяма активност и съдействие от страна на отговорните институци „Без наука няма как да има прогрес“, заяви той.
Проф. Гудев не пропусна и важността от топлото отношение към пациентите от страна на лекарите както по време на терапията, така и след това. В същото време, отбеляза специалистът, истината е, че масово лекарите са „прегорели“. А това не е личен проблем, но и проблем на системата, допълни той.
Президентът на Европейското Кардиологично дружество проф. Щефан Ахенбах посочи, че в ЕС има 60 милиона души със сърдечносъдови заболявания. 13 милиона са новите случаи, които се откриват всяка година сред населението на Съюза. Той допълни, че 36% от смъртните случаи в ЕС се дължат на ССЗ, докато на онкологични – 26%, което доказва, че този тип заболявания продължават да са водещи сред причините за смърт. Проф. Ахенбах показа и данни на дружеството, в които е даден пример с България, където мъжете са изложени на 8 пъти по-голям риск от смърт от ССЗ в сравнение например с представителите на силния пол във Франция.
Проф. Ахенбах представи и новите препоръки за профилактика и оценка на сърдечносъдовия риск, приети на конгреса на европейското дружество през август. Страните в ЕС са разделени на такива с нисък сърдечносъдов риск като Франция и Испания и такива с много висок, сред които е и България. Новост е двуетапният подход в справянето с основните рискови фактори – първо да се постигат междинни стойности на артериалното налягане, холестерола и след това прицелните стойности. За кръвното налягане например се препоръчва първо то да се задържи под 140 mmHg и след това да се върви към прицелните стойности между 120 и 130 mmHg. Целта е да не се демотивират пациентите, когато е трудно да се покрият прицелните стойности, обясни той.
Проф. Фаусто Пинто, председател на World Heart Federation, отправи призив за осигуряване на достъпна медицинска помощ за сърдечно здраве чрез използване и на дигиталните технологии. Той подчерта, че сърдечносъдовите заболявания са предотвратими и лечение, когато има добре развита профилактика и достъп до съвременно лечение.
Доц. д-р Васил Велчев, председател на Дружеството по интервенционална кардиология, обърна внимание на недостига на кадри – лекари и медицински сестри, особено в Бърза помощ и в болничното здравеопазването. Докато при инфаркта осигуряваме съвременно лечение, терапията при инсулт в България изостава с 15 години, изтъкна специалистът. Той припомни и многократните апели на дружеството в насока да се включи инвазивната кардиология в борбата с емболичния и исхемичния инсулт. „Това е единственият начин да се осигури равнопоставеност на населението по отношение на медицинската помощ“, изтъкна доц. Велчев.
Проф. д-р Арман Постаджиян, председател на Българска лига по хипертония, се спря и на някои положителни тенденции, като изтъкна, че смъртността от миокарден инфаркт в България е намаляла. Той акцентира на важността от проследяване на пациентите с подобни проблеми.
„Хората със сърдечни заболявания в голям процент умират внезапно. Това е огромен проблем, заради който губим човешки живот. Ние нямаме много време и реакцията трябва да е мигновена“, заяви и доц. Д-р Васил Трайков, завеждащ отделението по Инвазивна електрофизиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. като подчерта, че е нужна и подготвеност на обществото в тази насока. „Ние трябва да фокусираме усилия не само за обучаване на отделни групи сред населението, но и да се насочи внимание към обучението на цялото население и това трябва да започне от много ранна възраст“, препоръча той.
Мира Ганова от Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването заяви, че е дошло време за дигилизиране на сектора. „Оптимизираните медицински административни процеси спестяват време на медицинските специалисти, което те да инвестират в лечението на своите пациенти и в развието на научната дейност. Централизираните медицински данни са фундаментът за взимане на ефективни решения за тенденцията в състоянието на пациентите и проследяване на ефекта от приложената терапия“, каза тя. Ганова припомни и Секторната стратегия за дигилизация на здравеопазването в България в периода 2021-2027 година.
Доц. д-р Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация за България цитира анализ на СЗО, според който общата стандартизирана смъртност за заболявания за хора над 65 години у нас е три пъти по-висока от средната за ЕС. Налице са и сериозни неравенства по този показател в страната – той е най-висок във Видин и най-нисък в София, отбеляза той. Доц. Околийски посочи, че липсват клинични пътеки за превенция на хипертония, на ССЗ, на остър коронарен синдром и диабет. България все още няма интегрирана национална лекарствена политика, отбеляза той в коментар за медикаментите за лечение на хроничните незаразни заболявания. „Превенцията е недофинансирана, само 2% от здравния бюджет са за хроничните незаразни заболявания“, допълни той
Проф. д-р Иво Петров, председател на Българско дружество за ендоваскуларна терапия, също разгледа въпроса за дигиталната трансформация на здравеопазването.
Д-р Надежда Тодоровска, зам.-генерален директор на БЧК, повдигна въпроса за необходимостта от осигуряване на автоматични външни дефибрилатори на обществени места.
Участниците в кръглата маса бяха единодушни, че България спешно се нуждае от Национален план за сърдечносъдово здраве, който да включва и програми за профилактика, и иновации в лечението.
Полина Тодорова
