Психологическите промени, които настъпват в пациентите, особено при по-тежки диагнози, както и емоционалната тежест на лекарската професия – тези аспекти на връзката „лекар-пациент“ разгледа в презентацията си д-р Велислава Донкина, ръководител на Звеното за психологична и немедицинска грижа в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ),  по време на провеждащата се Национална конференция по хематология.

„Колкото повече технологиите навлизат в процеса на лечение, което е впечатляващо и осигурява немислими доскоро възможности, толкова повече емоционално наблюдаваме един феномен, свързан с отчуждеността и невъзможността да се осъществи връзката лекар-пациент. Тази връзка, според нас психоаналитиците, ляга в основата на възможността човек да се излекува“, заяви тя.

Д-р Донкина се спря на емоционалното отчуждаване, до които води напредъкът на технологиите. “Чрез технологията човешкото тяло може да бъде изследвано с една впечатляваща яснота, да бъдат променяни, сменяни негови „части“, които да продължат да функционират. Паралелно с това обаче има и един огромен емоционален травматизъм, които преминава в отношенията“, посочи специалистът.

Тя изтъкна, че тези проблеми са особено застъпени в хематологията и онкологията, поради спецификата на заболяванията, тяхната продължителност и важността на общуването между пациентите и лекарите.

Д-р Донкина се спря и на промяната в живота на пациентите, когато се налага по-продължителна терапия и начина, по който това се отразява на емоционалното им здраве. „Модерната медицина продължава живота в много голяма степен, но много често това се свързва с влошено качество на живот и създаването на зависимост през целия оставащ живот на човек“, посочи тя.

Лекарите съпреживяват болките на своите пациенти и не могат да останат безучастни, дори когато се опитват да запазят и своята психика, допълни психотерапевтът. „Когато нашите психични защити се задействат с цел да останем в равновесие, не си даваме сметка за това, подтискаме преживяванията си, но винаги когато виждаме друго човешко същество да страда, да боледува, да бъде ограничено, това няма как да не предизвика емоционален резонанс у нас“, коментира д-р Донкина. Тя обясни, че това може да се изяви в раздразнителност, умора, неудовлетворение от работата.

Специалистът допълни, че от лекарите се очаква освен да имат големи познания за работата си, да притежават и емоционална зрялост, поради спецификата на професията им, а това е едно свръхизискване към тях. „Всички човешки същества се страхуват от лошите новини, лекарите също“, пропомни тя. В очите на близките им, допълни специлистът, те обаче често са лошите „вестители“ и биват изправени пред своеобразна емоционална буря от последвалите реакции.

В своята лекция д-р Донкина посочи, че травматизъм може да бъде овладян, а пътят към това е той да бъде обговарян. „Много е важно за болестта и смъртта да може да се говори, да се говори наравно с живота“, допълни тя.

Важно е и лекарите да общуват повече с пациентите си, смята психотерапевтът и допълни, че всеки пет минути повече, „инвестирани“ в тази посока, ще задълбочат доверието във връзката с тях. „Тази инвестиция е себесъхранителна, защото благодарността на хората и усещането за удовлетворение са два от най-важните фактори, които ни пазят от burnout”, обърна се тя към присъстващите медици.

Medical News e медиен партньор на Националната конференция по хематология и ще предостави на вашето внимание още интересни материали от събитието.

Полина Тодорова