На тежката, но и изпълнена с надежда тема за донорството и трансплантациите е посветен новият филм на режисьора Стефан Командарев „Живот от живота“. Лентата ще има премиера на 11 септември.
Какви истории, съдби и послания са въплътени във филма разказа пред Medical News и самият Командарев.
“Силно вярвам, че киното може да променя, да „диагностицира“ проблемите и да ги променя. Аз се докоснах до темата за донорството преди около шест-седем години, когато подготвях сценария за моя игрален филм „Посоки“, в който имаше подобна сюжетна линия. Тогава имахме доста срещи с д-р Мариана Симеонова (бившият директор на Изпълнителната агенция по трансплантации – бел.ред.) и с Георги Пеев, който е българин с два трансплантирани органа – сърце и бял дроб“, разказва Командарев. Именно в тези разговори се обособява и проблемът с малкото трансплантации у нас, посочва той.
„Георги, който има пряко наблюдение над процеса, свързан с донорството, ни сподели, че с всяка изминала година ситуацията става все по-зле – страната ни е на последно място в Европа по реализирани донорски ситуации, а в същото време в листите на чакащите стоят хиляди хора“, допълни режисьорът.
Така възникава идеята за създаването на филм, посветен на донорството. Първоначалният замисъл е лентата да бъде документална и с фокус върху Георги и други българи, кoито са част от българския национален отбор, участващ в европейските и световни игри за трансплантирани. Режисьорът ни споделя и за факта, че Пеев е дарил спечелен от игрите златен медал на майката на момчето, чието сърце носи.
Екипът на продукцията е трябвало да заснеме тренировъчната подготовка на отбора ни и да проследи участието им на игрите в Испания през май 2020. „Искахме, докато тренират, да говорим с тях за каузата на донорството и през какво са преминали“, допълни той.
Eпидемията от COVID обаче осуетява тези планове.
Въпреки това режисьорът не се отказва от идеята си и решава да промени първоначалния й замисъл, запазвайки същината на лентата. „Решихме да направим един по-различен филм, запазвайки Георги Пеев като един много силен пример за оптимизъм на човек, който е абсолютно жизнен и успял. Човек, който всяка година катери Мусала в подкрепа на каузата на донорството. Решихме и обаче да извадим от анонимност и хората, които чакат в листите за органи, защото решихме, че когато в някоя болница в България се е случило нещастие и когато близките се питат дали да дарят орган, има една неяснота и притеснения къде ще отиде този орган, какво ще се случи с него. Ние показахме тези, които чакат за него – с конкретните им имена, с историите им, с очите и сълзите им. Разказахме как те или ходят на диализа или са „закачени“ за изкуствени сърца и чакат телефонът да звънне, за да се случи нещо“, споделя Командарев.
„Мисля, че по този начин се получава една връзка между акта на даряване и адресатите на даряването, което би трябвало да помогне“, отбелязва той.
Според него причините за малкото донори у нас са свързани с негативните обществени нагласи към темата. „България е лидер в редица негативни класации – по бедност, по социално неравенство. Това води до много силно нарушено доверие в обществото. Хората не вярват на съседите си, не вярват на институциите, не вярват на държавата и респективно нямат вяра, когато става дума за даряване на органи и това буди в тях съмнения за конспирации“, коментира Командарев.
„Този филм проследява целия път на една донорска ситуация и се надяваме да въздейства именно върху обществените нагласи, да променим момента, в който се питат близките „Бихте ли се съгласили?“, да има повече „да“, отколкото „не“. Това е решение, което се взима със сърцето в много труден момент. Затова и показвайки този филм, се надяваме хората да говорят по тази тема сега, а не когато се случи нещастието“, казва той.
Режисьорът, който е завършил и медицина, споделя и за други фактори, които водят до малко трансплантации у нас, свързани и с проблеми в здравната ни система „Самият аз съм бивш лекар, работил съм пет години като такъв, имам много приятели лекари и наблюдение над българските болници. Общите ни впечатления с голяма част от тях са, че на българската здравна система не й понася много добре моделът на клиничните пътеки, наблюдава се една комерсиализация и „финансиализация“ на всички неща, свързани с лечението на пациента или както е модерно да се казва – „клиента“. Някои клинични пътеки са по-печеливши и по тях „накацват“ доста частни болници, по-губещите пътеки остават в рамките на държавните и общинските болници. От всичко това естетвено страдат и трансплантациите. Донорската ситуация не е много желана от чисто финансова гледна точка за една болница и това е нещо, което може да се промени с нужните регулации“, посочва той.
Все пак Командарев е оптимист, че процесът може да тръгне в по-добра посока.
„Нашата система е добра, тя е същата като в Испания, Хърватия – страни, които са на първите места по трансплантации. Проблемът е, че много потенциални донори се „изпускат“, отбелязва той. Ето защо според него може да се подобри процесът, свързан с координаторите по донорство. „Обикновено координаторите са ръководителите на отделенията по анестезиология и интензивно лечение, които са претрупани от работа. Те влизат в ролята си на координатори по донорство, когато им се обадят от някое отделение или болница, че имат потенциална донорска ситуация. Тоест, те вървят след събитията. Докато например испанският модел е, че във всяка болница има координатор по донорство, който работи само това – той може да не е лекар, може да е медицинска сестра, може да е социален работник, но върви „преди събитията“. Той поддържа активен контакт с всички отделения, знае какви пациенти има и издирва потенциалните донорски ситуации“, дава за пример Командарев.
За филма си, режисьорът споделя още, че се надява да въздейства на зрителите така че да обсъдят тази тема с близките си рано, а не когато за съжаление се случи загуба на близък. „Филмът ни е много емоционален, а емоционалният път е много по-добрият от научния и логичния път, когато искаме да докоснем сърцата на хората. Дълбоко вярвам, че надделява животът и надеждата“, казва още режисьорът на филма „Живот от живота“.
По данни на Изпълнителната агенция по медицински надзор, чакащите в момента за трансплантация българи са 1055. Най-много от тях – 936 чакат за бъбрек.
Филмът „Живот от живота“ ще има двойна премиера – в събота, 11 септември, от 20:00 часа в рамките на Sofia Summer Fest, както и на фестивала „Sofia Documental“ на 13 септември от 20:30 часа.
Полина Тодорова
