Епидемията от COVID, която поредна година е истинско предизвикателство за медицинската и научната общност, разкри с огромна сила и проблемите в здравните системи в цял свят. В България непознатата болест показа за пореден път и кадровия дефицит в сектора. Една от специалностите, която е на „червено“ за кадри, е сферата на инфекциозните болести. Medical News потърси мнението на различни ангажирани с проблема професионалисти, които ви представяме.

Малко и все по-малко кадри

Безспорен факт е, че през годините определени медицински специалности у нас се превърнаха в по-желани за бъдещите лекари, а други останаха на заден план. Тази задълбочаваща се тенденция в сектора обаче създава дисбаланси, които биха могли да са сериозни предизвикателства за цялата система.

Според данните на НСИ към края на 2020 година броят на лекарите, практикуващи инфекциозни болести у нас, е едва 233 или 0.8% от всички медици. Осигуреността с този тип кадри е 0.3 на 10 000 души население. За сравнение, този показател при лекарите по кардиология е 1.8 на 10 000, а при лекарите по анестезиология и интензивно лечение в лечебните заведения за болнична е 2.3 на 10 000 население.

Доказателство за недостатъчното ни инфекционисти са все по-честите трудности с намирането на медици за инфекциозните звена в цялата страна. Съвсем скорошен пример дойде от областната болница в Ямбол „Св.Пантелеймон“, която в края на август, насред регистрирания голям ръст от заболели с COVID, се наложи да затвори инфекциозното си отделение, защото единственият специалист – лекар в пенсионна възраст, излезе в отпуск.
„Ситуацията е такава, че към този момент инфекциозно отделение не работи, тъй като единственият инфекционист е в законен годишен отпуск и така ще бъде до 12-ти септември, след което се надявам да се върне“, коментира пред Medical News д-р Лиляна Генчева от РЗИ Ямбол. “Кадровият проблем е много сериозен и не e само по отношение на инфекционистите, но и засяга хирурзи, педиатри, неонатолози. Това е така от години – няма специалисти, няма лекари“, заяви д-р Генчева. Тя обясни, че въпреки това, болницата не спира да приема пациенти с вируса – в лечебното заведение има разкрити 86 легла за пациенти с COVID, легла има и в болница „Св. Йоан Рилски“. Общо за областта те са 126, като 118 са за лечение на неусложнените пациенти, разясни д-р Генчева.

Какви са причините?

Кадровият проблем с лекарите по инфекциозни болести е породен от два фактора, коментира пред Мecial News доц. Валери Велев, специалист по инфекциозни болести и медицинска паразитология в Детска клиника на Специализираната болница по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров“.

„В болничната медицина всичко зависи от цената на клиничните пътеки, а цената им за тази специалност, на фона на останалите, е недостатъчна. Другият неприятен фактор е невъзможността тя да се практикува в доболничната помощ“, посочи той. Това е така, обясни д-р Велев, защото заболяванията, с които ние се занимаваме, са с остър ход и когато пациентът има нужда от инфекционист, той не би бил могъл да му помогне „отложено“ във времето, тоест не можем да говорим за планов прием или за амбулаторно лечение. „Тези фактори често отблъскват младите колеги в избора им да се развиват в сферата на инфекциозните заболявания“, отбеляза той.

Запитан дали кризата с COVID е показала подценяването на специалности като тази по инфекциозни болести, д-р Велев припомни, че решението на държавата е било „да се хвърлят всички сили“, ангажирайки лекари от различни специалности, както и специализанти в лечението на на заболяването. „Никой не сложи рамка кои специалисти имат по-голяма тежест. Нещо, което не би се случило, когато системата реагира при добре познати заболявания“, коментира той. Според д-р Велев обаче, именно поради кадровия дефицит в определени специалности, подходът на държавата при аналогични ситуации, би бил същият. А,това по думите му, понякога е свързано и с принуда. „На много места в лечението на COVID бяха включени специализанти от различни специалности, които просто нямаха избор да откажат, защото това би им създало евентуални пречки в специализацията“, заяви той.

„В същото време друг избор при тази ситуация нямaше. Това е ново заболяване, дори за нас инфекционистите. Ние сме лекували банални коронавирусни инфекции в зимните периоди, но в случая се сблъскахме с нещо ново и непознато дори за нас“, сподели специалистът.

Той бе категоричен, че е нужно държавата да създаде политики, с които да стимулира интереса към подобен тип „непривлекателни“ специалности. „Почитател съм на пазарния принцип, но не всяка цена“, заяви д-р Велев.

„Този проблем е над 30 години и за съжаление съществува и до днес. Често инфекциозните отделения бяха най-мрачни, най-мръсни, въпреки че би трябвало да е точно обратното. Такива гледки има все още в страната“, отбеляза д-р Велев. Ето защо според него е нужно да има по-целенасочен подход, който да превърне специалността в атрактивна за бъдещите лекари чрез подсигуряването не само на качествено обучение, но и на добри условия за работа и перспектива.

Самият той се занимава активно с наука и преподаване и споделя, че тази възможност го мотивира да се реализира в България. „Да обучаваш и да общуваш със студентите по медицина е голяма привилегия. Това е мотивация за младите инфекционисти специално в нашата болница – да правят и наука и да преподават в катедрата“, споделя д-р Велев.

„Пандемията дойде и насочи фокуса към инфекциозните болести, но ситуацията няма да се разреши с вълшебна пръчка. Тази епидемия ще остане в популацията поне още пет-шест години, докато придобие характер подобен на сезонният грип“, прогнозира той.

Д-р Велев коментира и твърденията за сериозен ръст на случаите на COVID сред по-млади пациенти и деца. По думите му има тенденция за „подмладяване“ на болестта, но в никакъв случай тя не е драстична. „Доста е преувеличена ситуацията. Децата не боледуват значително повече в сравнение с предишните вълни, нито тежестта на заболяването при тях е по-голяма. Нищо драматично няма“, заяви специалистът. Той посочи, че различното при тази вълна е, че освен засягане на горните дихателни пътища, се увеличават случаите, при които сред децата заболяването преминава със засягане на стомашно-чревния тракт. На фона на обичайните летни чревни вируси, често заболяването се бърка именно с тях, обясни той. Според д-р Велев мястото на децата е в клас и затварянето на училищата трябва да е последната от всички възможни мерки с цел ограничаване на разпространението на вируса.

Проблемът е в цялата страна

Проблемът със специалистите по инфекциозни болести в страната е действително много голям и той засяга не само липсата на достатъчно лекари, но и на медицински сестри, коментира пред Medical News д-р Павлина Парушева от Инфекциозната клиника в Стара Загора, която е и асистент в Катедра „Хигиена, епидемиология, микробиология, паразитология и инфекциозни болести“ в Тракийския университет.

Като цяло това не е атрактивна специалност за младите колеги и причините за това са много, посочи тя. Обикновено колегите, на които им предстои да изберат специалност, се притесняват, когато чуят инфекциозна патология. Действителността е, че инфекциозните звена са едни от най-безопасните места, защото ние работим с мисълта, че трябва да се пазим. За съжаление обаче тази специалност не ги влече, коментира тя. Д-р Парушева също както и д-р Велев, отбеляза, че фактор за това е и липсата на възможност за амбулаторна работа. „Нашата специалност се работи трудно извън болницата. Инфекциозните заболявания не са хронични, както е в редица други области, при които и пациентопотокът е голям. Това често спира младите колеги в избора за специалност“, обясни тя.

Според д-р Парушева е нужно да има политики, които да превърнат тази специалност в по-атрактивна. „Не знам защо се получава така че има подценявани специалности в медицината, но е факт, че нашата не е сред желаните за младите колеги. За мен няма специалност, която следва да бъде пренебрегвана. Факт е, че през годините ние инфекционистите сме се чувствали сякаш малко встрани и като че ли не достатъчно оценявани“, отбеляза тя. „Лично за мен това е най-хубавата от всички възможни специалности, защото включва в себе си всичко. Освен че се работи и с възрастни, и с деца, има всякаква възможна патология. Динамиката е непрекъсната и според мен е много добър професионален избор“, заяви тя.

Като преподавател д-р Парушева отчита положителна тенденция за спад в желаещите да напуснат страната млади лекари. За съжаление обаче броят на студентите, които искат да специализират инфекциозни болести, е изключелно малък – едва един-двама на година, разказва тя, допълвайки че това е крайно недостатъчно.

Д-р Парушева се спря и на оказаната подкрепа за медиците от инфекциозната клиника в УМБАЛ „Стара Загора“ oт студентите по време на най-тежките моменти в битката с COVID, както и от специализантите. “Много млади колеги се включиха доброволно, помагаха и се раздаваха, справиха се прекрасно. Именно в тях ни е надеждата сега, че някой от тях ще реши да остане като инфекционист в нашата клиника“, сподели специалистът. „Имаше момент, в който нашето звено беше единственото в област Стара Загора, което приемаше пациенти с COVID. В същото време другата инфекциозна патология също не спираше, така че тази помощ ни беше много нужна“, посочи д-р Парушева. В тези трудни моменти подкрепа с кадрови ресурс са оказали и много специализанти от други клиники като неврология, хирургия и гастроентерология, разказа тя.

Специалистът не скри и притесненията си в разгара на поредната вълна от вируса. „Направена е нужната реорганизация, но въпреки всичко притеснението е голямо. В Стара Загора все пак има колеги инфекционисти, но наоколо – в Ямбол и на други места, проблемът е голям. Отдавна инфекциозни звена няма в Казанлък и Чирпан. В условия на епидемия, ако около нас имаше град, в който да се работи инфекциозна патология, със сигурност щяхме да сме облекчени и може би малко по-спокойни“, каза тя.

На въпрос дали специалистите по инфекциозни болести са по-подготвени при срещата с вируса, тя заяви: „В тази пандемия явно се оказахме най-смелите. И не защото знаем повече за COVID 19, а защото може би сме свикнали да имаме очаквания във връзка с развитието на вирусните инфекции, с контaгиозността, с развитието на инфекциозни заболявания при деца и това ни беше дало малко преднина“.

Решенията

„Този проблем не засяга само инфекциозните болести. Малко са кадрите и в сферата на патологията и анестезиологията, които също не са желани специалности“, заяви и Антоана Гочева, председател на Асоциацията на студентите-медици в София.

„Според мен това се дължи от една страна на по-ниските цени на клиничните пътеки в тези специалности, както и на спецификата им – това са трудни специалности, рисковете и отговорностите в тях са също много и може би това донякъде възпира бъдещите медици да ги изберат“, посочи тя. Малко са желаещите и за неклиничните специалности като имунология, микробиология, вирусология, които в условията на епидемия напомниха за своята значимост, допълни Гочева.

Според нея е нужно за дефицитните специалности да се подсигурят повече места за специализация по линия на държавата. „Към момента този процент за всички специалности е доста нисък, а това все още подтиква много колеги да се насочат на Запад“, заяви тя.

Гочева предложи и конкретна идея, която по думите й може да привлече повече бъдещи кадри към тези специалности, а именно подсигуряването на финансов ресурс, с който те да могат да участват в различни международни форуми и обучения, които да повишат квалификацията им. „Това би могло да се реализира например чрез подсигуряването на ваучер за събития в конкретната сфера – за конференции и срещи на международно ниво. Защото когато имаш достъп до тази информация, наистина можеш да практикуваш специалността си на доста по-високо ниво“, предложи тя.

Бъдещият медик е на мнение и че самият избор на специализантите трябва да става по прозрачен и ясен начин. Тя подкрепя и идеята за по-добро финансово обезпечаване за медиците от дефицитните специалности, както и друг тип стимули за тях. „Редно е да се предприемат подобни стъпки, защото аз реално не виждам друг начин, по който можем да запалим интереса към дефицитните специалности. А те са много важни и много скоро ще започнем да усещаме истински острата нужда от тях“, коментира тя.

„Хубавото е, че виждаме, че по-младите колеги в болниците с радост обясняват, не си „пазят хляба“ и осъзнават, че скоро просто няма да има достатъчно лекари, а за съжаление болни винаги ще има много. Ето защо е нужна една „армия“ от млади лекари, които са добре подготвени и финансово стимулирани, за да се справят с работата“, допълни Гочева

Мненията, които представяме, би следвало да са сериозен сигнал за необходимостта от спешни мерки на държавно ниво, които да подсигурят нужните за системата лекари, особено когато става дума за не особено атрактивни специалности. Без предприемането на целенасочени действия, с които да се привлекат кадри към тях, секторът ще придобие още по-фрагментиран вид, а от това със сигурност ще страдат и пациентите.

Полина Тодорова