Неутрализиращи тела срещу SARS-CoV-2: продължителност и влияние върху нововъзникналите вирусни варианти

Процесът на неутрализация посредством антитела на SARS-CoV-2, и способността на новите варианти да избягват тези имуноглобулини остават ненапълно изяснени, но тяхното познаване е от критично значение за преценка на риска за повторна инфекция и за заразяване след имунизация. В рамките на проучване, серологичната имунореактивност срещу антигени на SARS-CoV-2 и на варианти на шиповия протеин, както и неутрализацията на SARS-CoV-2 биват характеризирани с общо 807 серийни проби сред 233 заразени с COVID-19 (доказано чрез PCR), които биват проследени за период от 7 месеца.

Широката и запазваща се във времето имунореактивност срещу шиповия, мембранния и нуклеокапсидния протеин на SARS-CoV-2, както и високостепенната вирусна неутрализация са асоциирани с тежестта на протичане на COVID-19. Освен това, подгрупата от пациенти с интензивен имунен отговор (т. нар. силни респондъри) поддържат висок титър на неутрализиращите антитела с времето и представляват идеални донори за конвалесцентна плазма.

Антителата, генерирани срещу SARS-CoV-2 по време на първата вълна от пандемията, са с намалена имунореактивност и неутрализиращи способности срещу шиповите протеини на новите варианти на вируса. Ето защо е необходимо внимателно проследяване на серологичния отговор след инфекция със SARS-CoV-2 като по този начин се откриват най-подходящите донори за конвалесцентна плазма, както и за проследяване на ефективността на наличните на пазара ваксини.

Източник:

  1. Tea F, Ospina Stella A, Aggarwal A, Ross Darley D, Pilli D, Vitale D, et al. (2021) SARS-CoV-2 neutralizing antibodies: Longevity, breadth, and evasion by emerging viral variants. PLoS Med 18(7): e1003656. https://doi.org/10.1371/journal.pmed.1003656