Доц. Развигор Дърленски е дермато-венеролог, специализирал в Университетската клиника по кожни болести към LMU – Мюнхен, Германия (2010), Университетската клиника по дерматология и алергология – Charite, Берлин, Германия (2007/2008), в Университетската клиника по дерматология и алергология Schwabing – Мюнхен, Германия (2004). Понастоящем работи в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.
Доц. Дърленски даде специално интервю за нашите читатели:
Какво е нивото на диагностика и лечение в България? Сравнимо ли е с европейските държави и в каква посока трябва да работим?
На първо място, псориазисът е болест, която е толкова честа в Европа, колкото е честа и в България. Мога много отговорно да заявя, че в последните 5 години, и благодарение на усилията на Българското дерматологично дружество, пациентските организации и на индустрията, пациентите с тежък псориазис в България вече имат достъп до лечение, такова, каквото се провежда на един такъв пациент в Америка или в Германия.
Що се отнася до диагностиката, българската дерматологична школа не мисля, че някога е изоставала в диагнозата на псориазис, защото – на първо място, диагнозата псориазис е клинична. Тя не се поставя с биопсия, с кръвни изследвания – да, те са важни, когато търсим документално доказателство от гледна точка на регулаторните органи. Лабораторни изследвания има смисъл да се правят, когато търсим съпътстващите заболявания, но бих искал да подчертая, че диагнозата псориазис се поставя на базата на опита на дерматолога и неговите клинични умения.
Знаят ли пациентите достатъчно за тяхното заболяване?
За съжаление, сред българските пациенти, както и сред европейските и световните такива, съществуват страшно много митове, когато говорим за псориазис. Човек може да се убеди лесно в това, ако просто влезе в Google и напише „псориазис – лечение“, или „ псориазис – диета“, ще видите стотици хиляди попадения. Затова ние като лекари имаме отговорността да комуникираме и да информираме пациента на достъпен език за същността на неговата болест, за прогнозата и възможностите.
Защото, от друга страна, моделът, при който пациентът идва при лекаря, той диагностицира болестта и му казва, че ще се лекува по този начин, и край на дискусията, или т.нар. патерналистичен модел, отдавна го няма. В съвремието говорим за автономен или дори модел на партньорство между лекаря и пациента, като лекарят има ролята да обясни предимствата и недостатъците на различните методи на лечение, сключва се неписмен „договор“ между пациента и лекаря за придържане към терапията на база неговото информирано съгласие.
Какви са най-честите придружаващи заболявания?
Доскоро за псориазиса се мислеше като за хроничен сърбящ кожен обрив, но в последните 20 години се натрупаха изключително много данни, че псориазисът не е само кожна болест, а е една системна възпалителна болест, която засяга редица органи и системи, и специфично кожно проявление.
Най-често това, което виждаме като съпътстващо заболяване, е псориатичният артрит, което означава възпалително засягане на ставите, най-често на малките стави на ръцете, краката или ставите, които се намират по дължината на гръбнака. Състояние, което се оценява като тежка форма на псориазис и съответно изисква адекватно и бързо системно лечение, за да не доведе до инвалидизация.
Колектив на нашата клиника беше един от първите в света, който застъпи теорията, че псориазисът е системна болест. Ние публикувахме две монографии, едната от които беше отпечатана на английски и с голям научен интерес от дерматологичната общност. В тази книга ние разглеждаме всички органи и системи, които могат да бъдат засегнати от псориазис – от очите до черния дроб, бъбреците, и т.н.
Освен псориатичния артрит, бих искал да подчертая, че псориазисът често се асоциира с т.нар. метаболитен синдром и неговите компоненти – високо кръвно налягане, нарушени нива на холестерол и триглицериди, нарушена толерантност спрямо инсулин или диабет. Псориазисът се асоциира и с редица автоимунни заболявания на стомашно-чревния тракт като болестта на Крон. Ето защо, в съвремието ние не гледаме на псориазиса като хроничен кожен обрив, а системно, комплексно и холистично към целия пациент, неговата история, лични съпътстващи заболявания.
Това, което знаем, е че една от целите на терапията в 21 век е не само лечение на псориазиса, а ранното откриване и менажиране на съпътстващите заболявания.
Каквo представляват новите биологични терапии при лечение на псориазис и какъв е техният механизъм на действие?
Ако едно класическо лекарство е една изключително малка молекула, която лесно преминава през червата, мозъчните бариери, то биологичните лекарства представляват молекули – гиганти. Те са огромни, спрямо класическите лекарства, и обикновено се синтезират в някакъв биологичен процес, тоест от живи клетки. Най-често това представляват моноклонални антитела, стражи, насочени към определен елемент от каскадата на възпалението при псориазиса.
Ето защо, този тип лекарства се считат за възможно най-селективно действащи, тоест не потискат целия имунитет, както правят класическите имуносупресори, каквито са стероиди, циклоспорин, метотрексат. Тук се потиска една конкретна малка част от възпалителната верига на псориазиса и благодарение на тези лекарства, пациентите могат да имат контрол – говорим за пациенти с тежки форми на псориазис, защото това са изключително скъпоструващи медикаменти, които наред със своите предимства, имат и въпросителния знак, затова че те са нови в медицината и тяхната дългосрочна безопасност е все още обект на наблюдение и пострегистрационни проучвания.
Така или иначе, биологичната терапия е най-големият прогрес в последните 20 години за лечението на псориазис. Когато това лечение е като едно оръжие в ръцете на дерматолога, и когато се използва правилно, в цялото лечение участва и пациента с неговото желание и придържане към терапия, тогава резултатите са налице.
Какво е Вашето мнение анти-IL23 медикаменти?
То е изградено благодарение на множеството обучения и семинари, които правим. Това трябва да е най-съвременната стъпка в биологичната терапия на псориазис.
Петя Петрова
