Д-р Росица Кръстева е инициатор на едни от най-популярните онкологични форуми в страната и председател Клуб „Млад онколог“. Началник е на Онкологичния център в МБАЛ Уни Хоспитал, Панагюрище.
Д-р Кръстева, организирахте поредната конференция на Клуб „Млад онколог“. Какво беше различното през тази година?
Това бе осмата международна среща на Клуба. През последната година и половина много неща се случиха – целият свят бе засегнат от пандемията от COVID-19 и това се отрази пагубно на пациентите с диагноза рак. За България можем да кажем, че след март 2020 г. броят на биопсиите на пациентите с карцином на бял дроб, които изпращаме за рутинни изследвания, е намалял с над 20%. И това касае целия свят, не само нас.
С тази среща си поставихме за цел да привлечем максимално млади специалисти, които да се учат и да знаят какво трябва да правят в тяхната ежедневна практика – защо се е появил ракът, защо е важна не само хистологията, а и молекулярната диагностика, да знаят какво да искат, да изискват, да прилагат и да не взимат решение за лечението на пациента без тази изключително важна част.
Темата на тази среща е „Иновации в онкологията“ – новите неща не само в медицинската онкология, а и в цялостното лечение на рака с подчертано внимание към мултидисциплинарния подход. Поради тази причина тук присъстват гастроентеролози, хирурзи, уролози, гръдни хирурзи, лъчетерапевти, нуклеарни медици.
Виждам и това, което младите правят – те желаят да представят клинични случаи, да развият тезите си, да ги обсъдят, да бъдат актуални с най-новите неща като знания и после да приложат наученото в практиката.
Затова смятам, че тази среща е успешна, дори бих казала по-успешна от другите именно заради тази приемственост между поколенията.
Казахте, че форумът минава под мотото „Иновации“. Кои са най-новите/иновативни моменти в областта на онкологията в последните 1-2 години?
Новите неща са да диагностицираме причината за появата на рака, да направим добър ъпдейт на знанията си защо ракът се е появил, да приложим новите лекарства, които са таргетна терапия и имунотерапия, съчетани с другите успешни методи, като радиохирургията, благодарение на изцяло новите технологии. Ключово е приложението на локалните методи в хода на системното лечение, когато говорим за четвърти стадий заболяване.
На Вас специално направи ли Ви нещо изключително впечатление по време на събитието като тематика и акцент?
Изцяло говорим за молекулярна диагностика, изцяло говорим за персонализирано лечение при пациентите и изцяло говорим за съвременно лечение на рака.
Имахте доста чуждестранни гости, макар че част от тях се включиха чрез телеконферентна връзка онлайн.
Те се включиха виртуално заради част от административните проблеми при пътуването. Проф. Вирголини, проф. Зелински, проф. Пилц, проф. Войт, проф. Кастелучи – всички имаха огромно желание да присъстват на събитието. Една от любимите им части са клиничните обсъждания, които правим, но причината да не дойдат са именно допълнителните рестрикции, да ги наречем, с тестването за коронавирус и пр. Но въпреки това те участваха и мисля, че колегите са доволни от това, което чуха.
Това означава ли, че конференцията вече се е утвърдила и на международно ниво?
Определено смятам, че е така, защото тези чуждестранни лектори търсят контакта с нас и аз за трета година съм поканена да бъда лектор на Европейска конференция за рака на белия дроб.
Моите колеги и аз сме търсени и искат нашето мнение от чужбина, което е от голямо значение. Т.е. бих казала, че стоим добре на фона на това, което се случва в Европа.
С какви послания бихте искали да си тръгнат колегите Ви от събитието?
Първо – да не се страхуват да кажат своето мнение. Да продължават да четат и да имат смелостта да отстояват мнението си. Най-важното нещо, е прочетеното да бъде осмислено, а след това да бъде приложено в практиката.