По време на Пролетните алергологични дни, организирани от Българското дружество по алергология, в Боровец, акад. Богдан Петрунов  изнесе почетна лекция на тема „Пробиотици и алергия“.

Имунната система осъществява свето действие по интегрален начин – при стимулиране на свързаната с червата имунна тъкан, т.н. GALT (Gut-associated lymphoid tissue) се стимулира и BALT (Bronchus-associated lymphoid tissue) като част от цялостната MALT (Mucous associated lymphoid tissue).

„В резултат на това, когато приемаме орално различните пробиотици чрез стимулиране на чревната лимфна тъкан, въздействаме и върху тази, намираща се в бронхиалното дърво. Много противоречиви експериментални и клинични резултати се срещат в литературата, не малка част от тях под формата на мета-анализи, относно имуномодулиращия потенциал на чревната микрофлора (чревния микробиом) и неговата роля в първичната профилактика и лечение на алергичните заболявания.”, обясни акд. Петрунов.

Това определя и интереса към използването на пробиотиците за тази цел, което е довело до многобройни открити и рандомизирани клинични проучвания в целия свят често с взаимно изключващи се резултати.

„Имуномодулиращата активност на чревния микробиом привлича вниманието на изследователи и клиницисти към различните пробиотици, съдържащи живи микроорганизми, които със своите ендотоксини, липотеихоеви к-ни, пептидо гликани и др., въведени в човешкия организъм, могат да допринесат в превенцията и лечението на алергичните заболявания”, допълни експертът.

Пробиотиците представляват смеси от най-различни щамове от родовете Lactobacilli и Bifidobacteria основно L. rhamnosus, L. paracasei, L. acidophilus, L. reuteri, B. lactis, B. animalis, B. bifidum и някои други. Подобно на пробиотиците, могат да действат и различни микробиални екстракти или синтетични бактериални-тип ДНК-продукти.

Механизмът, по който чревният микробиом реализира протективната си роля по отношение на сензибилизацията на човешкия организъм се състои в потискане на Тх2 алергичния тип имунологична реактивност, което се изразява в увеличаване броя и активността на СД25+СД 4+ регулаторни лимфоцити, които отделят ИЛ-10, ТГФ-β, FoxP3. Последните стимулират Тх1 имунната реактивност, при което се синтезират Inf-γ, TNF-α, ИЛ-2, ИЛ-12, които потискат продукцията на алергичните ИгЕ антитела. По този начин чревният микробиом би могъл да модулира имунологичния и възпалителен отговор и да повлияе развитието на сензибилизация и проявата на алергичните реакции.

„Този механизъм на действие съответства на т.н. “хигиенна хипотеза”, според която увеличаването на алергичните заболявания в световен мащаб би могло да се дължи на намалената експозиция към микроорганизмите в резултат на променения стил на живот на съвременния човек. В този смисъл пробиотиците възстановяват баланса на имунния отговор – увеличаване на Тх1 профил на цитокините, които потискат синтеза на ИгЕ и намаляване на Тх2 имунната реактивност, стояща в основата на ИгЕ-медиираната алергизация/ свръхчувствителност”, разясни акад. Петрунов.

Той допълни, че в опити с лабораторни животни е установено, че антибиотиците намаляват способността на антиген-представящите клетки в червата да синтезират ИЛ-10, а когато отново се прибавят бактериите на нормалната микробиота, те отново се фиксират върху епителните клетки, засилва се синтеза на ИЛ-10 и се намалява възпалителната реакция.

Даването на антибиотици в първите 6-12 месеца след раждане може да увреди чревната микробиота и да има отрицателно въздействие върху развитието на детето – не само по отношение на имунитета, но и на нервната система по съществуващата връзка черва – мозък, т.н. Gut-brain axis . Това може да доведе до някои поведенчески разстройства у детето, дори и до аутизъм.

В заключение академикът обясни, че това, което засега е добре известно и се препоръчва е, че пробиотиците могат да се прилагат при бременните жени, майките-кърмачки и здравите деца с оглед предпазването от развитие на екзема/ атопичен дерматит. Няма достатъчно убедителни данни, които да показват, че те имат положителен ефект в профилактиката на други алергични заболявания – алергичен ринит, бронхиална астма, хранителна алергия и др.