Д-р Цветелина Великова: „Все още има и колеги, които подценяват сложността на имунологията“

Неотдавна ви представихме поредица от интервюта на медицински онколози (химиотерапевти), които коментираха основно темата дали онкологично болните трябва да се ваксинират или не срещу коронавируса. Имаше както мнения „за“, така и „против“. Това е и един от въпросите, който сме задали на д-р Цветелина Великова, имунолог, която наскоро бе отличена в класацията „Новите „40 до 40“.

Днес имате възможност да прочетете специално интервю с нея по темата, касаеща проблемите с коронавируса.

Д-р Цветелина Великова е специалист по клинична имунология с дисертация в областта на имунология на храносмилателната система. Работи в Университетска болница „Лозенец“ и е асистент към Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Поддържа страница (@velikovamd), група (@Всичко за имунологията, @Ваксини) и блог (www.drvelikova.wordpress.com), посветени на имунологията, както и е автор към страницата Коронавирус /информация/ (@covid19infobg).

Д-р Великова допълва, че на безплатната гореща телефонна линия на Национална пациентска организация (НПО) за пациенти с хронични заболявания в условията на COVID-19 консултират специалисти, относно ваксините срещу COVID-19 – тел. 0800 14 515 всеки делничен ден от 9:00 до 13:00 ч. д-р Цветелина Великова, имунолог, и от 13:00 до 18:00 ч. д-р Христиана Бацелова, епидемиолог.

Въпроси, свързани с наличните и очакваните ваксини срещу COVID-19, показания, противопоказания, нежелани реакции, как се поставят, автоимунни заболявания, алергии и т.н.

Д-р Великова, бяхте отличена в категория „Медицина“ в класацията Новите „40 до 40“ на сезон 8. Какво означава за Вас това признание?

В първия момент, когато мои приятели ми споделиха за тази номинация, бях безкрайно изненадана. Знаех за тази класация на Дарик радио, следя я от години, вдъхновявала съм се от историите на отличените. Но истината е, че не си представях да бъда част от тази общност.

Последната една година беше тежка за всички хора, не само в нашата страна. Особено натоварени бяха практикуващите лекари от различни специалности, които се сблъскаха най-тежко с COVID-19 в спешните звена, отделенията на болниците или в своите кабинети.

Пандемията съвпадна с раждането на второто ни дете, така че аз не бях в досег със страданието на пациентите като моите колеги на фронта. Това, обаче, което реших, беше да бъда полезна, както на хората, така и на моите колеги, като търся, интерпретирам и предоставям проверена научна информация за вируса, имунната система, ваксинация и всичко свързано с пандемията. Присъединих се към страницата „Коронавирус /информация/“, помагах с преводи на научни статии за COVID-19 с други доброволци в национална инициатива; написахме няколко научни статии за коронавируса, съвместно с колеги и други медицински професионалисти отговаряхме на въпроси в медицински групи в социалните мрежи, от няколко месеца отговарям и на гореща телефонна линия на Националната пациентска организация по въпросите за ваксините. Както виждате, нищо от това не съм постигнала сама, всичко е било съвместно с колеги и други специалисти и организации, в името да предоставим полезна информация на желаещите навреме.

Страница и група в социалните мрежи, посветени на имунологията, имам от почти три години, но когато започнахме да работим повече хора заедно по време на пандемията, всичко се качи на следващо ниво. Открих много съмишленици, а бих казала и нови приятели, обединени около тази кауза. Затова посвещавам тази награда както на хората, с които заедно работихме рамо до рамо, за да предоставим информация, така и на тези, които лекуваха пациенти в това време. Това всъщност беше моят скромен принос в пандемията, докато съм вкъщи по майчинство с две малки деца.

Вие сте имунолог; една доста актуална през последната година специалност, с оглед на COVID-пандемията. Как реагира българинът на ситуацията до момента, според Вашите наблюдения? (адекватно, несериозно, отговорно и т.н.)

Имунологията като специалност се споменава едва в последните десетина години. По време на пандемията, обаче, думите „имунология“ и „епидемиология“ започнаха да се произнасят правилно, както се смеем с д-р Христиана Бацелова. Не бих могла да обобщя какъв е българинът по време на пандемия. Видяхме от всички видове – с адекватно и неадекватно, дори престъпно поведение, неприемащи реалността и вярващи във всички възможни конспирации. Интересното е, че една част от хората преминаха от едната крайност в другата. Някои от тези, които бяха изключително отговорни, се измориха, а други, които не вярваха в пандемията, загубиха близки или собствения си живот.

Направи ми впечатление и че хора от различни професии и с различно образование, започнаха да боравят с думата „антитела“, да раздават препоръки за диагностика и лечение, смятайки, че прочитането на няколко статии с компромисно съдържание ги прави специалисти в областта. Все още има и колеги, които подценяват сложността на имунологията и смятат, че знаят всичко за нея. Работя в сферата от 10 години, имам специалност и докторантура, а все още изникват открития за имунната система, които ме изненадват и изумяват. Затова не разбирам хората, били те медици или не, когато дават препоръки и се изказват на база лично мнение по тези теми. Или когато са категорични по дадена тема без да има научни основи. Това, освен компрометиращо за техния професионализъм, е и опасно за хората, които ги слушат и се доверяват.

Напоследък една от най-дискутираните теми са ваксините срещу коронавируса. Вие какво бихте казали по отношение на имунизацията и какво следва според Вас да се знае?

Ако хората знаят механизма на действие на ваксините, ако разберат техните предимства и качества, ако опознаят науката зад тях, няма да изпитват съмнения или страх. Знанието, придобито от надеждни източници, разсейва мрака.

Ваксините срещу COVID-19 надминаха и най-смелите очаквания като безопасност и ефективност да предпазват от боледуване, усложнения, болнично лечение, механична вентилация и фатален изход. Сега остава да проследим колко дълго ще се радваме на ваксинален имунен отговор.

Добре е също така да помним, че практически няма противопоказания за това да бъдат прилагани регистрираните до момента у нас ваксини – РНК-базирани и векторно-базирани. Те са абсолютно безопасни и ефективни при пациенти с множество хронични заболявания, с онкологични заболявания, автоимунни и алергични болести. Разбира се, има някои особености при пациенти, които са на лечение, повлияващо имунната система. Тогава се съблюдава кога и как да бъде поставена ваксината. Всички данни досега показват ефективен и стабилен имунен отговор след ваксинация, както и липса на обостряне на подлежащото заболяване.

Изключително обнадеждаващо е, че ваксините могат да се прилагат и при уязвими групи лица като бременни, много възрастни, а надявам се скоро и при деца.

Като че ли хората не осъзнават тежестта на заболяването и риска от смърт, докато те или някой техен близък не се разболее.

В общественото пространство в даден момент се стигна до полемика специално дали онкологично болните пациенти трябва да се ваксинират. Имаше мнения както „за“, така и „против“. Вашата позиция каква е и защо?

Всъщност мнения „за“ и „против“ нямат значение за ваксинацията на онкоболните или други болни. Има официални препоръки на Европейското общество за медицинска онкология (ESMO), Американски дружества, нашето дружество. Всички те са категорични, че ваксинация на пациентите със солидни тумори или хематологични заболявания е силно препоръчителна и тя може да бъде извършена с наличните у нас ваксини, от които всички са одобрени за приложение при тези заболявания. Разбира се, тук голяма роля играе лекуващият лекар, който спрямо състоянието на болния и терапевтичния му режим да препоръча най-подходящото време за извършване на ваксинация.

Има ли групи от хора/пациенти, при които не е желателно да се прави ваксинация? Защо?

Ваксините срещу COVID-19 не са живи ваксини, освен това са показали безопасност при различни групи лица – на различна възраст, с различни заболявания и т.н. Поради тази причина основна контраиндикация остава доказана алергия към някоя от съставките на ваксините. Пациенти, които в момента са с обострено заболяване, вкл. автоимунно, трябва да постигнат контрол на болестта, и тогава да се ваксинират. Пациенти, които в момента са с коронавирусна или друга инфекция, с токсико-инфекциозен синдром и висока температура, също трябва да изчакат да се излекуват напълно, след което могат спокойно да се ваксинират.

На преболедувалите от коронавирус също се препоръчва да се ваксинират, независимо дали имат антитела или не. Нямаме до момента консенсус какъв е защитният титър, нито съществува официална препоръка да се чака 2-3-6 месеца след преболедуване. Ваксинацията може да се извърши веднага след оздравителния период, който е приблизително 14 дни след изтичане на карантината или изписването.

От Европейската комисия обявиха, че страните-членки могат да наложат по-строги ограничения за COVID ваксините по своя преценка. Налага ли се според Вас това? И какво е специално мнението Ви по отношение на нашата страна?

За съжаление, често тази преценка се проявява като свръхпротекция, което води до увеличен брой починали от коронавирус, особено в условията на недостиг на ваксини. На хората трябва да бъде предоставена вярна информация без емоционалната окраска на медиите. А именно, че определени нежелани лекарствени реакции са пренебрежимо редки, спрямо рисковия им начин на живот, който включва тютюнопушене и употреба на алкохол, липса на двигателна активност, неконтролирана употреба на лекарства, нездравословно хранене, неглижиране на заболявания (например високо кръвно налягане, предиабет) и други.

Не бих могла да коментирам политическите решения. Надявам се всички хора, които имат желание, да получат достъп до ваксини и да се имунизират срещу инфекцията.

Неправителствени организации настояха за спешна актуализация на ваксинационния план за COVID-19. Вие на какво мнение сте?

Винаги е добре да се прави текуща оценка на ваксинационния план, какво е изпълнено, какво остава да бъде направено, какви са били трудностите и непреодолимите пречки, какви са били силните страни и т.н. Само по този начин планът може да се оптимизира и да се направи още по-успешен.

Немалка част от обществото все още не е убедена в ефективността на ваксините. Какво бихте посъветвали скептиците?

Скептици имаше и преди пандемията. Вероятно винаги ще има. На тях няма какво да им кажа. Но бих се обърнала към хората, които правят най-доброто, предпазвайки себе си, близките си и непознатите. Тези, които ценят човешкия живот, и които мечтаят за деня, в който и последният заразен с вируса човек ще бъде излекуван. На тях бих искала да им благодаря, както и да им кажа да продължат да се информират от правилните и достоверни източници. 

Мария Радмилова