Наскоро бяха публикувани доклади относно тромбемболични инциденти след поставяне на първата доза от с ваксината на AstraZeneca против COVID-19. Сега две работни групи предоставят доказателства за съществуването на нов синдром, наречен индуцирана от ваксината имунна тромботична тромбоцитопения (VITT).
Greinacher et al. описват 11 пациенти в Германия и Австрия (средна възраст 36г.), при които се регистрират тежки тромботични инциденти (първична тромбоза на v. portae, v. splenica иv. messenterica superior, тромбоза на големите мозъчни вени и белодробна тромбемболия) с придружаваща тромбоцитопения в период от 16 дни след първото приложение на ваксината.
При петима пациенти се развива ДИК синдром, а при шестима настъпва фатален изход. Въпреки че нито един пациент не получава хепарин, приликите с автоимунната хепарин-индуцирана тромбоцитопения (aHIT) налагат тестване за тромбоцит-активиращи антитела, таргетиращи тромбоцитен фактор 4 с (PF4)–хепарин комплекса с помощта на ELISA и тромбоцитна активация.
Всички налични серумни проби дават положителен резултат. Освен това, 24 човека със суспектна венозна тромбоза след ваксинация дават положителен резултат след ELISA, а серум от 22 от тях показва тромбоцитна активация с добавянето на PF4.
Schultz et al. съобщават за 5 случая, 3 от които с фатален изход, сред здравни работници (възрастов диапазон 32-54г.), при които се развиват тежки тромботични инциденти и тромбоцитопения 7 до 10 дни след първата апликация от ваксината (сред 132 686 човека от Норвегия, при които е поставена една доза).
При всички 5 случая има висок титър на IgG срещу PF4-полианионни комплекси, а тромбоцити от четирима пациенти показват тромбоцитна активация. При нито един случай не се откриват антитела срещу нуклеокапсидния протеин на SARS-CoV-2, което прави слабо вероятна предходната инфекция с COVID-19.
Коментар:
Разгледаните изследвания предоставят доказателства, че ваксината на AstraZeneca би могла да индуцира необичайни автоантитела, които да задействат механизми както за тромбоза, така и за тромбоцитопения. Въпреки това, заболеваемостта е изключително ниска (<1 на 25,000 имунизации) и все още не е ясно кои компоненти от ваксината, нейното производство или приложение водят до VITT. С
кринингът на пациенти, за които се предполага наличието на антитела срещу PF4-полианионните комплекси би помогнало за детекцията на синдрома. Авторите отбелязват, че въпреки че липсват контролни изследвания, интравенозния имуноглобулин изглежда ефективен при лечението на aHIT, което предполага че е терапевтична опция и при пациенти с VITT.
Източници:
- Greinacher A et al. Thrombotic thrombocytopenia after ChAdOx1 nCov-19 vaccination. N Engl J Med 2021 Apr 9; [e-pub]. (https://doi.org/10.1056/NEJMoa2104840)
- Schultz NH et al. Thrombosis and thrombocytopenia after ChAdOx1 nCoV-19 vaccination. N Engl J Med 2021 Apr 9; [e-pub]. (https://doi.org/10.1056/NEJMoa2104882)
