Моноклоналното анти–SARS-CoV-2 антитяло бамланивимаб получи спешно одобрение след публикуване на междинните резултати от проучването BLAZE-1, при което 577 пациенти (средна възраст 45г.) с лек до умерено тежък COVID-19 (67% с поне един рисков фактор за тежкопротичащ COVID-19) са разпределени да получават една инфузия от плацебо, една от общо три възможни дози бамланивимаб (700 mg, 2800 mg или 7000 mg), или комбиация от 2800 mg бамланивимаб и 2800 mg етезевимаб (неутрализиращо анти–SARS-CoV-2 моноклонално антитяло, чийто таргет е епитоп на шиповия протеин). Първичната крайна цел е промяна в логаритъма но вирусния товар и бива измерен на 11-тия ден от лечението.
Намаляването в логаритъма на вирусния товар варира от −3.80 (плацебо) до −4.37 (комбинирана терапия), а сравнението с плацебо е статистически значимо само при комбинация от двете моноклонални антитела.
Честотата на хоспитализация или на посещения в спешно звено е съответно1.0% (700 mg), 1.9% (2800 mg), 2.0% (7000 mg), 0.9% (комбинирана терапия) и 5.8% (плацебо). При експлоративен анализ, вероятността за откриване на резистентни на бамланивимаб изолати е съответно 7.1% (700 mg), 9.8% (2800 mg), 11.3% (7000 mg), 1.0% (комбинирана терапия) и 4.8% (плацебо).
Коментар:
Резултатите от проучването не демонстрират подобрен вирусологичен отговор 11 дни след прием на бамланивимаб сравнено с плацебо, а при добавяне на второ моноклонално антитяло се наблюдава незначително подобряване.
Всички показатели свързани с клинично подобрение са подобни сред пацинетите от разгледаните групи и по тази причина остава неясно дали лечението на COVID-19 с моноклонални антитела в амбулаторни условия би довело до значителни ползи. Очакват се данни от допълнителни анализи в различни популации, които да очертаят начина на приложение на комбинацията от тези препарати.
Източник:
- Gottlieb RL et al. Effect of bamlanivimab as monotherapy or in combination with etesevimab on viral load in patients with mild to moderate COVID-19: A randomized clinical trial. JAMA 2021 Jan 21; [e-pub]. (https://doi.org/10.1001/jama.2021.0202)
