Възпалителните чревни заболявания(IBD) протичат с редуване на релапси и ремисии. Целта на терапията е както да предизвика и поддържа трайна ремисия, така и да се избегне прогресирането на заболяването и бъдещите усложнения. Обострянията настъпват случайно и в повечето случаи са непредсказуеми, а постоянната възпалителна активност влияе отрицателно върху ежедневното благосъстояние на пациента, социалните комуникации, работоспособността и качеството на живот
Въпреки ефективната медицинска терапия, която може да доведе до клинична ремисия, в лигавицата на червата на пациентите с IBD има степен на субклинично възпаление. Това може да допринасяйки за риск от „симптоматичен“ рецидив, който се появява, когато възпалителният процес достигне критична интензивност. Идентифицирането на обективните маркери, способни да открият това субклинично възпаление, би могло да представлява значителен напредък в клиничната практика, позволявайки на гастроентеролога да планира персонализирано проследяване и лечение за всеки пациент.
Клиничните предиктори за рецидив на IBD са може би най-широко проучени и те са лесни за използване в ежедневната клинична практика. Рискът от свръхлечение на пациенти може да бъде намален на теория с използването на клинични фактори, налични при диагностицирането и способни да предвидят последващия ход на IBD.
Целта на настоящото проучване е да се оцени ефекта на клиничните предиктори като възраст, продължителност на заболяването, пол и тютюнопушене върху честотата на релапс при пацинети с IBD.
В рамките на проучването на Наков Р и Наков В са обхванати 289 пациенти (133 с болест на Крон – БК и 156 с улцерозен колит – УК). Всички са проследени за 36 месеца за релапс на основното заболване. Проследените пациенти са разделени на често и рядко релапсиращи по следния критерий: често релапсиращи –с поне един релапс годишно и рядко релапсиращи – с по-малко от един релапс на година.Авторите оценяват ефекта на следните клинични предиктори: пол, възраст, давност на заболяването, тютюнопушене.
Резултати:
Общо 64 (48.1%) от пациентите с БК са често релапсиращи, а 69 (51.9%) са рядко релапсиращи. Наблюдава се значителна асоциация между възрастта и давността на болестта от една страна, и честотата на релапс от друга (съответно p=0.001; OR 0.964; 95% CI 0.941-0.987, p=0,002 за възраст и р<0.001; OR 0.740, 95% CI 0.655-0.837, p<0.001 за давност).
72 (46.2%) от участниците с УК са често релапсиращи, а другите 84 (53.8%) са рядко релапсиращи. При тях се наблюдава силна зависимост между възрастта и давността на заболяването от една страна, и честотата на релапс от друга (съответно p=0.001; OR 0.964, 95% CI 0.941-0.987, p=0.002 за възраст и р<0.001; OR 0.740, 95% CI 0.655-0.837, p<0,001 за давност).
В българската популация с IBD полът и тщтщнопушенето нямат статистическо значение за честотата на реалапсиране.
Заключение:
В рамките на проучането се демонстрира, че сред сравнително голяма кохорта от пациенти с IBD, ранната възраст и малката давност на заболяването са свързани с по-чест релапс.
Източник:
- Nakov R, Nakov V. Young age and short duration of the disease are associated with more frequent relapses in inflammatory bowel disease patientsMed Pharm Reports 2021; 94(1): 43-47.
За контакт с д-р Радислав Наков: https://www.healee.com/bg/196078
