Д-р Желязко Арабаджиев завършва с отличие медицина през 1997г. в Медицински Университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ в гр. Варна. В периода 2009 – 2015г. специализира и придобива специалност по медицинска онкология в СБАЛ по Онкология, гр. София.
Като специалист работи последователно в клиника по медицинска онкология на болница „Сити Клиник Онкологичен център“-София и отделение по медицинска онкология в болница „Аджибадем СитиКлиник Токуда“- София, а през 2019г. с конкурс е избран и за началник на същото отделение.
През 2020г. придобива образователна и научна степен „Доктор“ по специалността „Онкология“ към МУ-Варна, където успешно защитава дисертационен труд в областта на лечението на рак на гърдата.
Притежава магистърска степен по специалността „Здравен мениджмънт“ от УНСС гр.София. От 2015г. до 2019г. е представител на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) в България, а от 2019г. е член Експертен борд по медицинска специалност „Медицинска онкология“ към министъра на здравеопазването на Р България.
Научен асистент е към Катедра „Пропедевтика на вътрешни болести“, факултет „Медицина“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Специализирал е във водещи клиники по онкология в Израел, Белгия, Италия и Германия. Автор и съавтор на повече от 50 публикации в национални и международни специализирани научни списания; участвал е в издаването на ръководства, учебни книги, монографии и учебници в областта на лечение на рака. Член на редакционни бордове на международни и национални реферирани и индексирани научни издания. Главен изследовател и под-изследовател в международни многоцентрови клинични изпитвания. Клиничните му интереси са в областта рак на гърда, рак на простата, рак на белите дробове, с фокус върху ролята на имунната система и имунният отговор при лечението на онкологичните заболявания, таргетната терапия и персонализираната медицина. Автор на две книги „Имунотерапия и лечение на рак на гърдата“ и „Лекарствена токсичност от имунотерапия при лечението на онкологичните заболявания“.
Д-р Арабаджиев, пандемията през миналата година забави ли диагностиката и лечението на онкологично болните?
Пандемията от COVID-19, обявена в света преди точно една година, несъмнено даде отражение във всички сфери на живота ни, но може би в най-голяма степен и с най-тежки последици те бяха в здравеопазването. До преди март 2020г. светът се вълнуваше от заболеваемостта и лечението на заболявания като диабет, сърдечно-съдови болести и разбира се от онкологични заболявания. COVID-19 „заглуши“ проблемите с всички останали заболявания в социалните и медийните среди и превзе първите страници и новините. Хората изпаднаха в страх от смъртоносната болест, като притесненията им и до ден днешен са основателни. Научихме се да следим ежедневно, дори по няколко пъти на ден, телесната си температура, да тестваме наличие на вкус и обоняние, да броим колко пъти сме се изкашляли или кихнали, като пренебрегвахме други симптоми или усещания, които не свързвахме с COVID-19. Отделно, страхът от заразяване, накара много хора, особенно по-възрастни, да ограничат до минимум излизанията от домовете си, в това число и посещението в болници, защото считаха, че именно там, в болниците, риска от заразяване е най-голям. Посещението в болница се случваше по две причини – с COVID-19 симптоматика или тежка симптоматика от не- COVID-19. Във вторият случай и в контекстна на раковите заболявания, тежката симптоматика е признак на крайно напреднал процес, който вече трудно може да се лекува. Ето защо по тази причина, а и от собствени наблюдение в моята клинична практика, можем да кажем, че заради пандемията, има нарастване на случаите на закъсняло диагностициране на онкологични заболявания. Трябва да отбележим обаче и още една страна на пандемията. COVID-19 „изконсумира“ ресурса от здравни специалисти в различните области на медицината. Поради лавинообразно увеличаващия се брой пациенти по време на т.нар. „вълни“ на пандемията, в лечението на заразените пациенти се включиха и много лекари, които не са инфекционисти, които са специалисти и специализиращи лекари в други специалности, като това доведе до недостиг на медицински работници в не- COVID-19 отделения и клиники. Това също даде отражение върху диагностичния и лечебен процес на онкологичните болести. И не на последно място, тъй като лекарите и другите медицински професионалисти също са и хора, немалко от нас се заразиха, развиха симптоматика от COVID-19, а и за съжаление немалко наши колеги и не успяха да се преборят с вирусната инфекция и последстията от нея. Ето това считам, са факторите които дадоха отражение върху здравеопазването по време на падемията от COVID-19, и които може би, след един по-задълбочен анализ, ще бъдат посочени като причини за забавяне на диагностиката и лечението на хората с онкологични заболявания в условията на пандемия.
Как се отразява COVID-19 на пациентите с рак?
До този момент липсват категорични доказателства за повишена заболеваемост от COVID при пациенти с онкологични заболявания, въпреки че данни от Китай, Италия и САЩ, показват повишен риск за по-тежко протичане на инфекцията сред тази група от населението. Пандемията от COVID-19 беше обявена през март 2020г., но първият съобщен случай беше още през декември 2019г. Една година по-късно данните от проспективни популационни проучвания показват, че смъртността от COVID-19 при пациенти с онкологични заболявания варира от 5% до 61% (от метаанализи 26%). За сравнение, този показател варира от 2% до 3% в общата пациентска популация.
Отнася се за хора с онкологични заболявания над 65 г. със съпътстващи болести и влошено общо състояние. Пациентите със солидни тумори са с повишен риск от заболеваемост от COVID най-вече през първата 1 г. от диагнозата, но той постепенно намалява, особено след 5-ата година.
Тези данни потвърждават необходимостта от по-специално внимание към пациентите с онкологични заболявания, както като противоепидемични мерки, така и по отношение на лечението на COVID-19 при тях. Ето защо, необходимостта от ясна стратегия за превенция на вирусното заболяване чрез ваксинация при онкологичните пациенти се явява с особенна острота на този етап, когато са налични няколко различни по вид и начин на действие ваксини.
Според наличните препоръки към момента пациентите, които се лекуват с имунотерапия, нямат повишен риск от смърт поради коронавирусната инфекция, за разлика от пациентите, получаващи химиотерапия или съчетана химиоимунотерапия, при които е регистрирана малко по-висока смъртност.
При симптоми на втрисане, кашлица, болки в гърлото, затруднено дишане, мускулно-ставни болки, силна умора или липса на вкус и обоняние, тези пациенти трябва да потърсят лекарска помощ. Но и обратното е тревожно – ако поради пандемията се стигне до значително забавяне на скрининга, диагностиката и своевременното лечение и проследяване на пациентите с онкологични заболявания, и в частност на пациентите с рак на белите дробове.
Напоследък в общественото пространство възникна сериозна полемика дали онкологично болните трябва да се ваксинират. Вашето мнение какво е и евентуално защо сте на тази позиция?
Аз не бих се ангажирал с лична позиция по въпроса, защото най-страшното в съвременната медицина е терапевтичното поведение да се определя от личното мнение на отделен лекар. В онкологията, а и в почти всички други специалности, лечебното поведение се определя от препоръки на научни дружества, като при нас това са европейските и северно-американските. Поради географското си положение и организацията на лечение на онкопациентите, в България клиничното поведение се определя в много по-голяма степен от препоръките на Европейското дружество по онкология (ESMO) отколкото на американското. Затова и аз се присъединявам и възприемам точно тези препоръки в моята клинична практика. Само преди броени седмици, успоредно с започналия процес на ваксиниране срещу COVID-19, ESMO на своя сайт излезе с официални препоръки към онколозите по отношение пациентите с онкологични заболявания. Най-общо казано ваксинирането срещу COVID-19 при пациентите с онкологични заболявания не трябва да бъде отказвано или възпрепятствано на базата на съществуващото злокачественно заболяване или провежданото за това заболяване лечение. Макар, че нито един производител на ваксина срещу COVID-19 в наличните към момента кратки характеристики на продукта не е включил данни за онкопациенти, които да са участвали в регистрационно проучване, учените отправили тези препоръки, се базират на много по-мащабните данни от противогрипните ваксини при пациентите с рак, където смъртостта и заболеваемостта от грип, са значително намалели при тези пациенти, които са били ваксинирани.
На този етап ваксинацията срещу COVID-19 е препоръчителна, а не задължителна за всички хора и онкологичните пациенти не правят изключение. Като се има предвид по-лошата прогноза за изхода от COVID-19 при хората с рак, вероятно препоръчителността за ваксинация при тях би трябвало да е от по-висока степен. Пациентите с рак, които провеждат активно противотуморно лечение с химиотерапия, която се съпътства с имуносупресия (намаление на имунитета) също биха имали полза от ваксинацията, но все пак препоръката от ESMO е да се избягват живи-атенюирани противовирусни ваксини и репликационно-компетентни векторни ваксини. Ефективността на ваксинацията против COVID-19 очаквано може да бъде по-ниска при пациенти с по-интезивна имуносупресивна терапия, например при пациенти трансплантация на стволови клетки или пациенти, лекувани с лекарствени продукти подтискащи B-клетките (отговорни за имунитета). Също така, ефективността на ваксината срещу COVID-19 може да варира в зависимост от вида рак, от разпространението на болестта, наличието на метастази и други характеристики на пациента и заболяването. В този смисъл е установено, че отговорът към ваксината е по-добър при пациентите със солидни тумори, отколкото тези с хематологични злокачественни заболявания като лимфом например. По отношение на провежданата терапия, най-добре би било ваксината да се постави преди започване на противотуморната терапия. При пациенти, които вече провеждат химиотерапия, няма препоръки за най-подходящо време за ваксиниране на този етап в зависимост от вливанията. При пациенти провеждащи имунотерапия (анти PD1 / анти PDL1) като монотерапия (не в комбинация с химиотерапия) не се очаква по-ниска ефективност на ваксината.
Има ли случаи или локализации, при които ваксинацията срещу COVID-19 би се отразила фатално на пациентите?
На този въпрос ми е трудно да отговоря, защото все още няма масова ваксинация на големи групи от населението, както и че онкологичните пациенти, макар и в по-висок риск, не попадат сред първите показани за ваксини. Няма и директна информация от властите кои пациенти с рак са се ваксинирали, така че ние разчитаме само на информация от самите пациенти. За да няма нежелани събития, включително и смърт, които да бъдат свързани с ваксинацията, както и по-горе отбелязахме, пациенти с тежко компрометиран имунитет от болестта или от провежданото противотуморно лечение, или такива, които са в терминално състояние, разбира се не бива да се ваксинират.
Мария Радмилова
