Хранене по време на COVID-19 пандемия

Настоящата коронавирусна епидемия засяга всички области в медицината и ежедневния живот. През последните месеци, мерките свързани с овладяването на коронавирусната инфекция, значително промениха ежедневието ни. Всички прекарваме много време вкъщи, движим се по-малко.

За да избегнем злоупотребата с рафинирани и нездравословни храни и последващо напълняване и влошаване на здравословното състояние, можем да спазваме следните препоръки:

  • Създайте здравословни рутини в ежедневието си
  • Избягвайте преяждането
  • Подсилете имунната си система чрез избор на здравословни хранителни продукти и спорт
  • Избягвайте полуфабрикати, богати на сол, захар и наситени мазнини.
  • Консумирайте редовно свежи плодове и зеленчуци, както и нискомаслени млечни продукти.

Скорошни публикации показват, че затлъстяването е сериозен рисков фактор, определящ тежкото протичане и изхода от заболяването. Актуално публикуван ретроспективен анализ на 3,615 пациента с COVID-19 инфекция от Ню Йорк показва, че затлъстяването (дефинирано като BMI > 30kg/m2), преди всичко при пациетни под 60 години, крие двойно по-голям риск за прием в болница или интензивно отделение.

При BMI >35kg/m2 и възраст под 60 години рискът за постъпване в интензивно отделение е 3,6 пъти по-висок. Анализ на пациенти с коронавирусна инфекция от униклиник RWTH Aachen, Германия, показва,че пациентите, развили остра дихателна недостатъчност често са със затлъстяване. Напоследък ежедневно се публикуват нови проучвания, които показват подобни резултати.

От една страна недимъчното хранене, характеризиращо се с нисък калориен прием, намалява активността на имунната система. От друга страна, богатата на калории диета , съдържаща високо съдържание на животински продукти с наситени мастни киселини,типична за населението от развитите страни, има леко потенциращо възпалението действие.

Диетата, съдържаща значително количество растителни храни, действа обратното- протективно спрямо възпалението. Този вид хранене, не може да предпази от заразяване с инфекцията, но поддържа тялото в добра форма и защитна кондиция.

Преди консумация важно е:

  • основно миене на ръцете със сапун поне 30 секунди.
  • предварително измиване добре на продуктите обилно с вода, въпреки че експертите оценават риска за заразяване с корона вирус чрез плодове и зеленчуци като нищожен. Има ли значение храненето по време на пандемия за превенцията от коронавирусна инфекция и може ли да повлияе протичането на вече настъпила такава?

Добрият подбор на хранителни продукти е в състояние да засили защитните сили на организма. СЗО препоръчва дневната доза от 400г плодове и зеленчуци( 5 порции). За възрастни една порция представлява 80-150г зеленчуци. Лесно за измерване на количества в ежедневието е следното правило: цял плод( банан, ябълка, круша) или зеленчук(краставица,домат), се равнява на една порция, а от дребните плодове( боровинки, ягоди, малини) и нарязаната салата една порция се равнява на 2 шепи.

Дълбокозамразените плодове и зеленчуци са също подходящи, особено през есента и зимата. Горските плодове са особено богати на витамини и баластни вещества. Могат да се използват за приготвянето на смутита, овесени ядки с плодове или като десерт, смесени с кисело мляко и подсладени с мед. Дълбокозамразените зеленчуци могат да се използват като гарнитура или самостоятелни ястия.

Лещата е богата на микроелемента цинк, който е важен за деленето и регенерацията на клетките, както през време на боледуването, така и във възстановителния период.

Овесените ядки съдържат микроелементът селен, който предпазва клетките от увреждащото действие на свободните радикали и укрепва мускулатурата, включително сърдечната.

Лененото масло притежава много добро съотношение на мастните киселини. Вторичните му растителни вещества предпазват клетките от свободните радикали.

Лукът и чесънът съдържат химическото съединение алицин,което увеличава продуцирането от тялото на ензими, имащи протективен ефект срещу свободните радикали, които увреждат клетките.

Баластните вещества, съдържащи се в лененото семе не само влияят върху усещането за ситост, но и оказват благоприятно влияние върху чревната флора,в която се намират 80% от клетките на имунната система.

Брюкселското зеле, броколитe и чушката съдържат много витамин C, който е важен за правилното функциониране на имунната система. Освен това брюкселското зеле е богато на желязо и фолиева киселина, които са нужни на тялото за образуването на еритроцитите.

Основата за една здрава имунна система е съобразено с нуждите на организма и разнообразно здравословно хранене.

Д-р Ивелина Стоянова

Източник:

  1. www.internisten-im-netz.de – Technische Universität München www.ndr.de