Д-р Стоянова, в качеството Ви на лекар-специализант по Ендокринология и болести на обмяната и докторант по Хранене и диететика в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, какво бихте казали за хората с наднормено тегло и евентуалната възможност да развият COVID-19. Те по-застрашена група ли са от останалите хора и защо?
Пандемията от COVID-19 поставя безпрецедентни предизвикателства и заплахи за пациентите и световните здравни системи. Според последните проучвания, в условията на световна пандемия от COVID-19 хората със затлъстяване представляват основната рискова група за развитие на коронавирусна инфекция и за неблагоприятен изход от нея.
Причината е, че затлъстяването е хронично заболяване, което е свързано с развитието на редица социално значими усложнения като захарен диабет тип 2, артериална хипертония, дислипидемия, чернодробна стеатоза, слийп апнея – фактори, повишаващи многократно сърдечно-съдовия риск.
Има ли правила за здравословно хранене при COVID-19 и стъпва ли това на конкретни препоръки/гайдлайни от страна на медицинската общност?
Да, има препоръки на СЗО, както и на Европейското Дружество по Парентерално и Ентерално хранене /ESPEN/ и Американското такова /ASPEN/, които детайлно дават препоръки за храненето при пациенти с активна инфекция у дома, в болницата и в интензивните отделения.
Хранителната интервенция и терапията трябва да се разглежда като неразделна част от подхода към пациенти, жертви на SARS-CoV-2 инфекция в интензивното отделение, вътрешно отделение, както и в здравеопазването като цяло.
Намаляването на инфекциозния риск се постига най-добре чрез карантина у дома, който настоятелно се препоръчва на всички хора в риск от COVID-19, а също и за заразени с леко протичане на болестта. Продължителният престой у дома по време на карантина също е рисков период, тъй като може да доведе до увеличаване на заседналия начин на живот, като например прекарване на прекомерно много време в седнало, наклонено или легнало положение за дейности пред екран (играене на игри, гледане на телевизия, използване на мобилни устройства); намаляване на редовната физическа активност и следователно по-ниски енергийни разходи. По този начин карантината може да доведе до повишен риск и потенциално влошаване на хроничните състояния, наддаване на тегло, загуба на скелетна мускулна маса и сила и вероятно също загуба на имунна компетентност, тъй като не малко са проучванията, съобщаващи за положително въздействие на аеробните упражнения върху имунната функция.
Превенцията, диагностиката и лечението на малнутрицията трябва също да са включени в цялостния подход при лечение на пациенти с COVID-19 за подобряване на краткосрочната и дългосрочната прогноза.
Бихте ли ни разказали повече подробности.
Пациенти с риск от лош изход и висока смъртност в резултат на SARS-COVID-19 инфекция, а именно възрастни пациенти и полиморбидни индивиди, трябва да се следят за малнутриция чрез скрининг и оценка. Оценката трябва да включва първоначално MUST критериите или за хоспитализирани пациенти – NRS-2002 критериите.
Малнутрицията се дефинира не само като ниска телесна маса, а също така като неспособност за запазване на здравословен телесен състав и скелетна мускулна маса, ето защо пациенти със затлъстяване също се подлагат на скрининг и изследвания съгласно същите критерии. Пациентите с недохранване, независимо от теглото им, трябва да се опитат да оптимизират хранителния си статус, в идеалния случай чрез диета, изготвена от опитни професионалисти.
Белтъчните нужди обикновено се изчисляват с помощта на познати формули като:
1 g протеин на kg телесно тегло на ден при възрастни хора, като количеството трябва да бъде индивидуално коригирано по отношение на хранителния статус, нивото на физическа активност, статус на болестта и поносимост.
≥ 1 g протеин на kg телесно тегло на ден при полиморбидни пациенти в стационара за предотвратяване загубата на телесно тегло, понижаване на риска от усложнения и повторна хоспитализация и подобрени функционални. Нуждите от мазнини и въглехидрати се адаптират към енергийните нужди, като се отчита енергийното съотношение на мазнини към въглехидрати между 30%:70% (пациенти без дихателна недостатъчност) до 50%:50% (пациенти на механична вентилация).
Пренебрегването на режима за адекватен калориен и белтъчен прием може да доведе до влошаване на хранителния статус с недохранване и свързаните с него усложнения. Адекватна оценка на хранителния прием се препоръчва при лечение с орални хранителни добавки или с ентерално хранене, ако пероралният път е недостатъчен.
Кои групи хора с наднормено тегло и други съпътстващи заболявания са застрашени най-сериозно? Защо?
Затлъстяването увеличава риска от хоспитализация и смъртността от грипна инфекция и инхибира вирус-специфичния CD8 + Т-клетъчен имунен отговор и отговора на антителата към сезонната грипна ваксина.
Предизвикателството за вирусните пандемии следователно не е само защита на засегнатите от недохранване, но и също нарастващият брой на хората със затлъстяване. Това е особено важно за Европейският регион на СЗО като в много европейски страни затлъстяването и наднорменото тегло засягат 30-70% от населението.
Наличието на поне две хронични заболявания в един и същи индивид може да бъде определен като полиморбидност и също така се характеризира с висок риск от леталитет при SARS-COVID-19 инфекция.
Възрастните пациенти са изложени на по-висок риск поради комбинация от широко разпространение на коморбидности, свързани с остаряването, промени в телесния състав с постепенна загуба на скелетна мускулна маса и функция (саркопения), допълнителни фактори, включително проблеми с устната кухина и дъвченето, психосоциални проблеми, когнитивни увреждания, ниски финансови доходи.
Дефицитът на витамин D е свързан с редица вирусни заболявания, включително грип (16-19), вирус на човешкия имунодефицит (ХИВ) (20) и хепатит С.
COVID-19 за първи път беше идентифициран през зимата на 2019 г. и засегнати са най-вече хора на средна възраст и по-възрастните. Бъдещи проучвания трябва да потвърдят дали дефицитът на витамин D по-специфично характеризира пациенти с COVID-19 и дали е свързан с тяхната прогноза. В подкрепа на тази хипотеза е съобщено, че намалените нива на витамин D в телетата повишават риска от волска коронавирусна инфекция.
Тъй като няма проучвания, посветени на храненето при пациенти с COVID-19, разгледаният въпрос към настоящия момент може да е базиран само на най-добрият клиничен опит и знания.
Мария Радмилова
