Продължаваме с темата да се имунизират или не срещу SARS CoV-2 хората с автоимунни заболявания. Много голям въпрос при липса на каквато и да било информация. Вчера ви представихме положителните и отрицателните страни от ваксинирането при този тип пациенти. Днес проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, ще разкаже за принципа на действието на двете РНК ваксини (на Psizer/Bionteck и на Moderna). Първата ще е първа за България, а втората може би втора.

„И двете ваксини съдържат т.нар. информационна РНК (иРНК), като е важно да се отбележи, че тя е „non-replicated”, тоест не може да се възпроизвежда. иРНК и в двете ваксини може единствено да „създава” един единствен белтък, който е част от SarsCov-2 вируса и е известен като S – протеин. След това иРНК се разгражда. Като част от ваксината иРНК e обвита в липидно мехурче. Именно по отношение на състава и структурата на това липидно мехурче са основните разлики между ваксините на двете компании. Ваксината се инжектира мускулно  и това инжектиране има няколко резултата:

1. Липидното мехурче се слива с мембраните на клетките в мускулите и попада в тях. Вътре в клетката то се разгражда и иРНК се открива и създава S протеина. Той се възприема като чужд (той си е такъв) и клетките го показват на повърхността си, за да го видят някои от клетките на имунната система, които действат срещу него. Друга част от S протеина се изхвърля навън (това е едно от най-впечатляващите свойства на използваната иРНК- да създава протеин S, който да се изхвърли навън).
2. Мускулната инжекция води до привличане на множество специализирани клетки, които активно поглъщат липозомата, както и изхвърления от клетките в мускулите S протеин. Погълнатото липидно мехурче с иРНК в него има същата съдба както в т.1. Поетият изхвърлен S протеин пък се обработва и също показва от тези специализирани клетки, но по друг начин, задействащ други нива на имунната система. Наред с това се стига до продукция на множество вещества с антивирусно действие (интерферони) от специализираните клетки.

Крайният резултат е, че се задейства имунният отговор, както чрез антитела, така и чрез Т клетки, срещу този S протеин. Когато дойде вирусът, носещ S протеин,имунната система е готова за унищожението му.

При тези ваксини няма обсолютно никакъв шанс да се повлияе на гените, тъй като иРНК не достига до ядрото. Имаме иРНК, която просто създава един белтък в цитоплазмата и се разгражда. За нищо повече не би могла да служи.

По мое мнение, от имунологична гледна точка, подходът е просто възхитителен.“