В периода 29 октомври- 1 ноември се проведе XIX Национален конгрес по неврология, 29 октомври- 1 ноември. С оглед на епидемиологичната обстановка в България, събитието се проведе хибридно – на място в Златни пясъци и онлайн.
Председателят на Българското дружество по неврология, акад. Иван Миланов даде специално интервю за читателите на Medical News и Здравен навигатор:
Акад. Миланов, завърши XIX Национален конгрес по неврология, който в последния момент се наложи да бъде преформатиран от присъствен в онлайн, как успяхте да се справите за броене часове?
Всичко това беше голямо предизвикателство – в последния момент излезе заповедта на министъра със забрана да се събират на едно място повече от 30 човека. До късно вечерта на предния ден имахме разговори с фирмата организатор и решихме, че няма да се отказваме.
Основната заслуга за това, разбира се е на фирмата организатор- CIC, които с цената на големи усилия успяха да го направят. Те направиха и една иновация, която много ми хареса, идеята беше тяхна, а аз и дадох име. Тя се нарича не online, on bed (по леглата), защото успяхме да се договорим с хотела, ако има хора на място да се пусне излъчването на конгреса по кабелната телевизия.
Една част от хората, които бяха на място си гледаха от стаите и тази форма много им хареса. В реалността в която трябва да живеем мисля, че конгреса стана перфектен, техническото обезпечаване беше много добро, при лекторите от чужбина нямаше никакви смущения при излъчването. Добре се чуваха и виждаха лекциите.
Нямаше симултанен превод, но повечето хора са успели да чуят и да разберат и без този превод. Трудно беше, но успяхме и аз много се радвам. Оценката на повечето хора, които дадоха обратна връзка, е позитивна.
Колко хора се включиха да гледат лекциите?
Дневно имаше 1000 влизания, може да има хора, които са излизали и влизали отново, но това пак не е малко. В последния момент пуснахме връзката с безплатен достъп.
Може би това привлече и хора, които са дежурни в момента, които не са имали намерение да ходят на конгреса също да влязат и да слушат. Според мен между 500 и 800 човека са гледали конгреса.
Имаше чуждестранни лектори, кажете ни те какво изнесоха?
Проф. Пер Один е бил на този конгрес. Той е един много изтъкнат специалист в областта на Паркинсоновата болест. Неговите лекции бяха посветени на късната паркинсонова болест (КПБ) и лечението и с така наречените устройства. Той изнесе много интересни и много хубави резултати.
Проф. Григориадис също е стар приятел на България, беше при нас преди 20 години за първи път, когато още беше млад доктор и от тогава идва периодично. През тези години той зае и ръководна длъжност в гръцкото дружество по неврология. Проф. Григориадис е един много добър специалист в областта на множествената склероза (МС). Лекциите му бяха много интересни.
Другият чуждестранен лектор беше проф. Коми. Той е голяма личност, идвал е много пъти в България. В момента е номер едно по лечение на МС и изнесе много интересна лекция за лечението на заболяването в условията на пандемия. Изнесе много данни от нови проучвания, което за мен беше много интересно.
Проф. Антоначи също е стар приятел на България. Той се занимава с главоболие и изнесе 3 лекции. Едната беше свързана с усложнената мигрена. Тази тема е много актуална, защото вече има възможности за лечение с така наречените моноклонални антитела. На практика това е едно състояние, което се развива след като човек е боледувал към 20 години, живота му е минал с мигрена, развиват се усложнения и се лекува много трудно. Другите му лекции – за тригеминалната невралгия и за медикаментозно усложнената мигрена също бяха много актуални.
Имаше и много български лектори, какво Ви направи впечатление?
Всички лекции, изнесени от колегите бяха интересни, но проф. Литвиненко, проф. Божинова, проф. Търнев, доц. Чамова, са една група невролози, които се занимават с генетичните заболявания.
Те имаха лекции върху спиналната мускулна атрофия (СМА), знаем, че вече има лечение на това заболяване и то се прилага в България, макар и да е много скъпо. Друго ново лечение се чака да влезе в България.
Много интересна беше темата за едно наследствено, тежко заболяване при деца- мускулна дистрофия на Дюшен, където също се очаква да влезе ново лечение. Това е едно близко бъдеще, лечението на наследствените заболявания, които бяха нелечими.
Генната терапия ще навлиза все повече, макар и много скъпа, това е единственото лечение за тези деца. Това за мен може би беше най-интересното от българските лектори.
Проф. Масларов изнесе много хубава лекция за инсулт насъпил по време на сън. Това е сравнително нова тема, залегнала в новия консенсус за лечение на инсулти, защото на тези пациенти до скоро не се прилагаше лечение, защото, ако инсулта е настъпил по време на сън ние не знаем точния му час.
Сега с новият европейски консенсус, съответно и с българския, който приехме и е огледално копие на европейския и американския, вече може да се прилага при определени условия лечение на тези пациенти. Това също беше много интересно за мен.
Вие изнесохте лекция за остър исхемичен инсулт, какво е новото?
Новото е старото, което трябва да залегне повече в нашите ежедневни алгоритми. Това се опитвах да внуша на всички колеги невролози, че това, на което казваме ново лечение е старо вече и да си го прилагаме рутинно, а именно така наречената тромболиза. Успяхме много през последните 2 години.
Достигнахме до 48 болници в България, които лекуват инсулт, защото това е единственото лечение. Това исках да им внуша, друго лечение няма. Или правиш тромболиза, или не прилагаш лечение. Някои колеги после се изказаха, че им е било полезно да си прояснят мислите.
Какво ще пожелаете на вашите колеги?
На моите колеги ще пожелая това да е последният онлайн конгрес. Колкото и да беше хубав, колкото и да го харесаха, не е същото като да се съберем всички невролози, да се видим, да си споделим неща от ежедневието, въпроси от ежедневието. Различно е.
Бойка Тодорова
