В периода 15-18 октомври в хотел Риу Правец се проведе Национална конференция по ревматология. Специално интервю за нашите читатели относно основните акценти от научното събитие даде проф. Румен Стоилов от УМБАЛ „Св. Иван Рилсkи“, председател на Българско дружество по ревматология.

Проф. Стоилов, завърши поредната конференция на Дружеството по ревматология. Програмата бе изключително наситена и разнообразна.

Конференцията беше интересна, тъй като в нея бяха вложени много труд и усилия.

В един от дните изнесохте лекция за ревматологията в ерата на биологичните лекарствени продукти. Защо се спряхте на тази тема и защо тя е актуална в момента?

Аз се спрях на две теми, които имат обзорен характер. Едната беше тази, която споменахте, а другата за JAK инхибиторите.

Първата тема за мен е изключително важна, защото това е епохално откритие и възможност за лечението на болните с ревматични заболявания, най-вече възпалителните ставни заболявания. За първи път в ревматологията бяха използвани лекарствени антитела срещу цитокини, или срещу рецептори, които блокират пътя на възпалителната реакция и по този начин се осъществява едно от най-мощните лечения в ревматологичната практика.

Другата лекция, която изнесох също бе много интересна, защото обхваща много важнаа група лекарствени продукти. Ако антителата работят върху клетъчната повърхност и в извънклетъчното пространство, то малките молекули, както наричаме JAK инхибиторите, работят под клетъчната повърхност, т.е. вътре в клетката.

Те блокират пренасянето на сигнала от клетъчната мембрана към ядрото. Казано по друг начин – атакуват се две отделни части на сигналите, които отправят цитокините към ядрото.

Бяхте модератор на сесията, посветена на COVID-19. Каква информация бе представена на този панел и каква е връзката му с ревматологичните заболявания?

Тази информация бе изнесена на първо място, защото въпросът с коронаинфекцията е актуален. Непрекъснато се увеличава броят на заразените и болни хора. Без съмнение, немалка част от заразените ще бъдат хора, които имат ревматологични заболявания.

Поради тази причина ние трябва да имаме стратегия за поведението ни при различните категории болни с ревматични заболявания – тези, които не са засегнати от вируса; тези, които са носители на вируса или тези, които са болни от него.

Вече имаме доста повече информация за поведението на този вирус, за въздействието му при болните с ревматични заболявания. Затова, стъпвайки на написаното в сериозната научна литература и онова, което е изработено като препоръки от  EULAR, ACR, Британското и Австралийското дружество по ревматология, го използвахме и адаптирахме някои от положенията в тези консенсуси, съобразявайки ги с нашата специфична обстановка.

Какво е Вашето обобщение за конференцията?

Конференцията през тази година се отличи с няколко неща. Първо, тя се проведе в обстановката на епидемия от коронавирус. Второ – почти една година, ревматологичната общност не се беше събирала и се усещаше липсата на контакт между нас, на възможността да обменяме информация и да си помагаме.

Контактите ни бяха сведени до телефонни разговори или мейли, като бяха проведени няколко експертни срещи, но живата връзка, която можем да установим на една конференция липсваше, неслучайно по време на събитието колегите слушаха с огромен интерес, записваха и им беше ясно, че за тази почти една година, има много нови неща, които те ще пропуснат, ако не се включат в конференцията.

Другата особеност е, че ние обърнахме изключително внимание на подготовката на младите колеги. Организирахме четири workshop-а. Единият беше за капиляроскопия, другият беше за ехографско изследване на ставите, за изпита по специалност „Ревматология“. Третият беше посветен на кристалите, което също е част от изпита по „Ревматология“. Освен това, показахме как се пишат научни статии.

Това, което направи впечатление е, че освен многото доклади, обзори и казуси, които бяха представени от колегите, имаше изключително добро представяне на младото поколение. Всичко това говори за много добрата подготовка на тези хора, за техния насъбран опит и това ме кара да смятам, че младите ревматолози ще бъдат достойни заместници на тези, които сега са водещи в страната.

Бойка Тодорова

Мария Радмилова