По време на пандемията от COVID-19 се появиха съобщения и теории, че vitamin D може да съдейства за понижаване на тежестта на инфекцията със SARS-CoV2 и на свързаната с нея симптоматика и смъртност (1, 2).
По-високите серумни нива на vitamin D бяха свързани с по-ниска смъртност при пациенти с коронавирусната инфекциозна болест (COVID-19), като тази корелация е статистически значима (p=0.046) (1).
Активната форма на vitamin D (25-hydroxyvitamin D) – 1,25(OH)2D, има модулиращ имунната система ефект (променя синтеза на протеини, които играят важна роля за нормалната функция на макрофагите), в резултат на което може да понижи степента на възпалителната реакция в дихателната система и цитокиновата буря (тежкия имунен отговор) при тежките форми на COVID-19.
Шест медицински дружества: American Society for Bone and Mineral Research (ASBMR), American Association of Clinical Endocrinologists (AACE), Endocrine Society, European Calcified Tissue Society (ECTS), National Osteoporosis Foundation (NOF) и International Osteoporosis Foundation (IOF), публикуваха обединено становище, в което се подчертява необходимостта хората да получават дневна доза от витамин Д 400 IU (10 mcg) с хранителни добавки по време на картантина в затворени помещения (липса на всекидневна активност на открито и директно излагане на слънчева светлина в продължение на поне 15-30 минути) (3).
Витамин Д има благоприятен профил на безопасност, ако се взима в препоръчваните дневни дози, като той е доказано важен за костната система. Според American Academy of Family Physicians (AAFP), приемът на vitamin D в доза 700-800 IU/ден намалява риска за фрактури при възрастните хора.
Данните от болници в няколко държави (Китай, Франция, Великобритания, Германия, Италия, Иран, Южна Корея, Испания, Швейцария и САЩ) при общо 212 случая с лабораторно потвърдена SARS-CoV-2 инфекция, показаха, че рискът е тежка COVID-19 при пациентите с дефицит на витамин Д е 17.3%, спрямо 14.6% при тези с нормални или леко понижени нива на витамина (-15.6% разлика) (1).
Наблюдавана е също така обратна зависимост между нивата на 25(OH)D и на С-реактивния протеин (CRP), използван като косвен маркер за наличието на цитокинова буря.
Средните серумни нива на 25(OH)D са били 23.8 ng/ml, като при критично болните случаи са измерени най-ниски стойности, а при леките случаи – нормални или леко понижени стойности.
Пациентите, развили усложнения на COVID-19, са имали високи стойности на CRP (3.4 пъти по-висок риск) и ниски нива на VitD.
Пациентите с дефицит на витамин Д са били по-възрастни (=/>60 години) и от семейства с по-ниски доходи.
Витамин Д статусът, оценен чрез серумните нива на 25(OH)D, оказва значимо влияние върху крайните резултати при пациентите с COVID-19, e заключението на авторите на това ретроспективно обсервационно проучване.
В проведения от тях регресионен анализ се установя, че с всяко стандартно по-високо серумно ниво на 25(OH)D се повишава вероятността за по-леко протичане на заболяването 7.94 пъти (OR=0.126, p<0.001), като вероятността между леко и критично състояние се променя 19.61 пъти (OR=0.051, p<0.001). Това показва, че суплементирането на витамин Д вероятно може да подобри клиничния изход при пациентите с COVID-2019 и дори да намали риска за тежко до критично състояние.
Основният източник витамин Д е синтезът на холекалциферол в епидермиса от холестерол под влияние на експозицията на UVB лъчите от слънчевата светлина (излагането на цялото тяло на слънце между 10 и 15 часа води до синтез на 10 000-20 000 IU).
Холекациферол (витамин D3) и ергокалциферол (витамин D2) могат да се приемат с храната или с хранителни добавки. Много малко храни, най-вече някои мазни риби (сьомга – най-високо съдържание има в дивата сьомга, херинга и скумрия – много по-ниско съдържание отколкото в сьомгата), са естествен източник на витамин Д.
В някои държави млякото, както и адаптираните млека за кърмачета, и зърнените закуски са допълнително обогатени с витамина. Препоръките за прием на витамин Д с храната се базират на презумпцията, че цялото количество се приема през устата, тъй като експозицията на слънчева светлина сред популацията е вариабилна и не могат да се дадат сигурни указания за излагане на слънце, с оглед на повишения риск за меланом на кожата.
Приетият с храната или синтезиран в кожата витамин Д е биологично неактивен. Той се активира чрез две стъпки на хидроксилиране – първата е в черния дроб, при което се образува 25-хидроксихолекалциферол, а втората е в бъбрека, където се синтезира активната форма на витамина 1,25-дихироксихолекалциферол (1,25(OH)2D, калцитриол).
Калцитриол циркулира като хормон в кръвта, като има важна роля при регулиране на концентрациите на калций и фосфор, при стимулиране на костообразуването и ремоделирането на костите. Калцитриолът има ефект и върху клетъчния растеж, невромускулните и имунните функции, потиска възпалението (4).
Препоръчваните дневни дози на витамин Д при европейската популация са 800-2000 IU (20-50 mcg) за възрастни хора (5). Приемът на витамина като хранителна добавка се препоръчва през цялата година.
Тежкото и продължително предозиране с витамин D, обаче, може да има неблагоприятни последици за здравето. Поради това експертите от Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) определят максимална допустима дневна доза витамин Д от 4000 IU (100 mcg). Прием на витамина до посоченото количество (1000-4000 IU) се счита за безопасен за здравето.
Някои лекари и изследователи смятат, че е добре хората, и в частност медицинските специалисти, които работят на първа линия в борбата с COVID-19 инфекцията, да се изследват, за да видят дали имат адекватни нива на витамин Д.
Според други, обаче, най-удачният подход по време на COVID-19 е допълнителният прием на витамина в препоръчваните към момента дози. Това е особено важно, защото по време на карантината по-голямата част от хората прекарват повече време в затворени помещения и не се излагат достатъчно на слънце (6).
Осигуряването на адекватни нива на витамин Д – чрез храната или чрез хранителни добавки – има важно значение, особено за хората с най-висок риск за COVID-19.
Каква е ролята на допълнителния прием на витамин Д?
В публикуваното в Irish Medical Journal проучване Kenny и сътр. отбелязват, че въпреки че Испания и Северна Италия са слънчеви държави, голяма част от населението им има дефицит на витамин Д и тези страни са сред най-тежко засегнатите от COVID-19 пандемията. В тези държави няма практика храните да се обогатяват стандартно с витамин Д, нито има официални препоръки за допълнителния му прием (7).
Обратно, жителите на северните страни Норвегия, Финландия и Швеция имат по-високи нива на витамин Д, въпреки по-ниската експозиция на слънчева светлина, тъй като там са общоприети добавянето на витамина към много храни и допълнителният му прием. В тези държави броят на инфектираните с коронавирус и смъртността от пандемията бяха по-ниски.
Оптимизирането на препоръките на националните и на международните здравни агенции за допълнителен прием на витамин Д със сигурност ще има потенциални предимства при COVID-19, е изводът на тези изследователи.
В държавите от Южното полукълбо се регистрира сравнително ниска смъртност от COVID-19, въпреки че е възможно това да се обуславя от по-късното разпространение на вируса там.
Има ли витамин Д имуномодулиращо действие?
Според една от теориите, витамин Д играе роля при модулиране на отговора към COVID-19, като това би могло да се осъществява чрез смекчаване на отговора на имунната система към вируса.
Този потенциален ефект би могъл да се обуславя от способността на витамин Д да потиска адаптивната имунна система, като регулира нивата на цитокините и понижава риска за развитие на тежка COVID-19 (1, 7).
Витамин Д оказва имуномодулиращ ефект и може да потиска възпалението. Това би могло да е от важно значение за респираторния отговор по време на COVID-19 и цитокинната буря.
Ясно е, че цитокинната буря не настъпва при всички хора, като все още не е уточнено какви са причините за изявата й. Възможно е достатъчно високите нива на витамин Д да потискат в известна степен отговора на организма към инфекция.
Смарт Хит Витамин Д3* на фирма Валентис е форма на витамин Д, при която, чрез технологията Miosol, витаминът е “затворен“ в микрокапсули. По този начин той преминава през стомаха без да се усвоява, а се резорбира в чревната лигавица, което повишава значително неговата бионаличност.
Витаминът е вложен в малки капсули – липозоми. Липозомите са съставени от външен двоен фосфолипиден слой и вътрешна течна среда. В тях могат да бъдат „затворени“ различни водно- или мастноразтворими вещества, които са защитени от влияния от околната среда и остават в стабилна форма. Липозомите са около 100 пъти по-малки от клетките, поради което се резорбират без да е необходимо предварително смилане.
Тъй като фосфолипидите, изграждащи обвивката на микрокапсулите, са един от основните компоненти на клетъчните мембрани, клетките лесно разпознават микрокапсулите и това улеснява абсорбцията им. В резултат, витамин Д, приложен като SmartHit витамин Д3, се усвоява в голяма степен – няколко пъти по-ефективно, отколкото формите, които не са в липозоми.
Смарт Хит Витамин Д3 е хранителна добавка, показана при:
– оплаквания от хронична умора, прекомерно потене или косопад
– дефицит на витамина
– хора от всяка възраст, които искат да подсилят имунната си система
– често боледуващи от инфекции на дихателните пътища
– възрастни хора
– хора с наднормено тегло
– хора, които искат да приемат превантивно витамин Д
Според Endocrine Society препоръчваната дневна доза (RDA) на витамин Д при кърмачета от 0-1 година е 400 IU и при деца от 1 до 18 години е 600 IU.
При повечето млади и възрастни хора (19-70 години) са достатъчни 400-1000 IU, набавяни с храната и/или с хранителни добавки (оптималният внос зависи от възрастта и пола) (3).
По-високи дози на витамин Д, дневно или седмично, се препоръчват само при деца и възрастни с установен дефицит, при които приемът на RDA не е довел до корекция на състоянието.
Нива на 25-hydroxyvitamin D – 25(OH)-vitamin D <30 ng/ml: 21-29 ng/ml (52.5-72.5 nmol/l) се приемат за недостатъчност на този витамин, а нива <20 ng/ml (<50 nmol/) – за дефицит. Тежкият дефицит на VitD води при кърмачета до развитие на рахит, а при възрастните – до остеомалация.
За нормален VitD статус се приемат нива >30 ng/ml (>75 nmol/l).
Метаболитът 1,25-dihydroxyvitamin D [1,25(OH)2D] не трябва да се използва за оценка на vitamin D статуса, защото може да бъде повишен при първичен хиперпаратиреоидизъм.
При пациент с дефицит на VitD, повишените нива на паратиреоиден хормон (PTH) са показател за вторичен хиперпаратиреоидизъм.
Скрининг за дефицит на VitD се препоръчва при пациенти със следните състояния: остеопороза, малабсорционен синдром, хронично бъбречно заболяване. (ЗВ)
*В 10 капки от Смарт Хит Витамин Д3 се съдържат 400 IU витамин Д3. Препоръчваната дневна доза за възрастни и деца над 12 години е 10 капки на ден преди хранене, директно или смесен с вода или сок.
Зa повече информация: www.spisaniemd.bg
Използвани източници:
1.Daneshkhah A., Agrawal V., Eshein A. et al. The possible role of vitamin D in suppressing cytokine storm and associated mortality in COVID-19 patients. medRxiv doi: https://doi.org/10.1101/2020.04.08.20058578
2. Chakhtoura M., N. Napoli N., Fuleihan E. Commentary: Myths and facts on vitamin D amidst the COVID- 19 pandemic. Metabolism Clinical and Experimental. 2020; 109 154276 www.metabolismjournal.com
3. Joint guidance on vitamin D in the era of COVID-19. American Society for Bone and Mineral Research (ASBMR), Endocrine Society, American Association of Clinical Endocrinologists (AACE) www.asbmr.org/about/statement-detail/joint-guidance-on-vitamin-d-in-the-era-of-covid-19
4. McCall B. Vitamin D: A low-hanging fruit in COVID-19? Medscape Medical News, May 2020 www.medscape.com/viewarticle/930660
5. Vitamin D fact sheet for health professionals. U.S. National Institutes of Health (NIH). February 2016 www.ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminD-HealthProfessional
6. Dietary reference values for vitamin D. European Food Safety Authority, June 2016 www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/pub/4547
7. http://imj.ie/vitamin-d-and-inflammation-potential-implications-for-severity-of-covid-19/
