Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Д-р Виктория Чобанова: „ОПЛ сме буфера на всички неуредици от нормативните дупки“

На 10-11  октомври в Боровец се състоя конференция на СОЛСО*  член на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. За първа година бе организирана възможност за дистанционно участие в конференцията за всички ОПЛ, които нямаха възможност да участват на живо, те следяха целия конгрес онлайн и вземаха активно участие по време на дискусиите.

Както обичайно, научната програма обхвана теми от различни области на медицината, практически подходи при различни заболявания, информация за редки заболявания и новости в терапевтичния спектър и практически въпроси от ежедневната практика.

Специално интервю за читателите  на  Medical News и Здравен навигатор  даде д-р Виктория Чобанова, председател на СОЛСО.

Кои бяха акцентите на тазгодишната практическа академия „Да работим без санкции“?

Тази година представихме Модул 4 на практическа академия за ОПЛ. Това е едно систематизирано обучение, което проведохме, за да помогнем на нашите колеги да се ориентират оптимално в нормативната база. Акценти бяха нормативните изисквания, най-често допусканите грешки и съответните санкции.

Разгледахме контролната дейност на НЗОК, РЗИ и НАП. Проведохме и кратък модул по отношение експертизата на водачите за превозни средства, представихме демонстрация на е-рецепта, е-протокол и е-направление.

Кои са най-честите пропуски от страна на ОПЛ, установявани при контрола на НЗОК?

Най-честите санкции са за пропуски в оформяне на медицинската документация, както и в изписване на рецепти, и надвишение на регулативния стандарт.

Напоследък излязоха нови проблеми във връзка с прекратяване на договори на практики при неотчетени правилно дейности. Моят съвет към колегите е винаги да оформят амбулаторният лист, все едно ще се явяват на съд с него.

Какви са възможностите пред ОПЛ при вече наложена санкция, как тя може да се оспори?

Аз препоръчвам  на всички колеги да оспорват санкциите, защото колкото повече това се прави, толкова по-безпроблемно ще протичат следващите проверки от страна на контролните звена.

Една от възможностите е оспорването пред директора на РЗОК, а следващата стъпка е пред съда. Жалбата се разглежда пред арбитражна комисия. При равен брой гласове от НЗОК и ЛС,  решение се взима от директора на РЗОК, което за съжаление ни поставя в неравностойна позиция, тъй катотова решение обикновено е в ущърб на лекарите.

Проблемът с оспорването пред съда е липсата на компетентно мнение по отношение на медицинските казуси, случаят се разглежда документално, но с възможности за благоприятен завършек в наша полза.

Какви са Вашите впечатления от „зелените коридори“, ефективни ли са те?

В дискусия с колегите се оказа, че мненията по въпроса са полюсни. Някои  от тях са успяли да направят организация и са техни поддръжници, а при друг е невъзможно спазването им.

Това зависи и от чисто териториалното разположение на практиката на ОПЛ. Например, в медицинските центрове е по-трудно налагането им, защото се спира достъпът до специализирана помощ на пациентите.

Д-р Виктория Чобанова: „ОПЛ сме буфера на всички неуредици от нормативните дупки“

Преди дни се заговори за възможността за издаване на ПСР направления от ОПЛ на негов пациент, каква е вашето мнение по въпроса?

От една страна, колегите се притесняват от факта, че направленията ще бъдат лимитирани и те трябва да се явяват като арбитри на кои пациенти да назначат.

От друга страна, ще се увеличи потокът на пациенти, искащи да получат направление при липса на симптоми или слаби такива и потока на хора с респираторни грипни  симптоми, желаещи да се тестват за лично успокоение.

Това би претоварило практиката ни и би нарушило изпълнението на другите ни работни ангажименти.Съществува и неяснота кой ще плаща процеса дали НЗОК или странична държавна поръчка.

Докъде стигна България в електронизацията на здравеопазването?

Ние говорим за електронизация на здравеопазването вече 20 години, като за трети път се харчат държавни средства без да има съществен напредък в електронното здравеопазване. Преди конференцията успяхме да разберем, че в момента тече активна дейност по разработването й, но резултати все още не са налице.

Аз съм на мнението, че електронното здравеопазване би решило част от проблемите ни. Ще се постигне редукция на хартията, ще се премахнат и голямо количество допълнителни изследвания, цялата пациентска информация ще е на едно място и те ще получават по-адекватна медицинска помощ, дори в условията на спешност.

Разбираме, че ще има период от време,  в който ще има грешки и ние ще трябва да се адаптираме, но бъдещето е в електронизация на цялото здравеопазването.

Като ОПЛ с голям опит какво затруднява ежедневната Ви работа в най-голяма степен?

Непрекъсната смяна на правила с огромно количество заповеди, които се пренаписват на всеки два месеца. Това води до пропуски, които неволно се допускат от наша страна. Институциите не са стиковани и изискванията при нас са разнопосочни.

Например, заповедта за зелените коридори е валидна,но въведоха и заповед  родителите, да вземат детето си при преценка на учителя при вирусни симптоми и то да бъде незабавно заведено при ОПЛ, а това в едни случаи може да съвпадне със „зеления коридор“. Добре известно, е че доскоро бе забранено ОПЛ да преглеждат пациенти с хрема, а сега всички върнати ученици трябва да минат през нас.

Това, което коментирахме с колегите е да напишем една писмо до РЗИ, докато са така неясни нещата в условията на епидемичната обстановка, родителите да имат право да извиняват до три дни отсъствия, без нуждата от ОПЛ.

Друга зле реализирана, макар и добра идея е информационната система за докладване на пациентите диагностицирани и карантинирани от пациентските ни листи. Последните две седмици пет пъти направих опит да вляза в нея, но в четири от тях ми бе отказан достъп, поради твърде много заявки, което допълнително възпрепятства моята нормална работа.

На конференцията се повдигна идеята за Ковид кабинети.

Към момента ние сме буферът на всички неуредици от нормативните дупки. Пациентите само в началото спазваха записването на часове, но вече няма ред.

Не трябва да забравяме, че ОПЛ попадат в рисковата група, средната ни възраст е 60 години, като повечето имаме и хронични придружаващи заболявания. Към момента всеки от нас се предпазва с лични средства.

Според колегите трябва преглеждането да става в специализирани звена, които са на териториален принцип.

Например във всеки общински център да се разкрие Ковид кабинет, където всички пациенти с корона вирусни симптоми, да бъдат прегледани, а лекарите допълнително защитени с необходимите предпазни средства.

Десислава Накова

*СОЛСО – сдружение на общо-практикуващите лекари в София-област

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email