Акад. Иван Миланов, директор на МБАЛНП “Св. Наум” и председател на Българското дружество по неврология, даде специалното интервю за последния брой на сп. “Фамилна медицина”
Акад. Миланов, Вашата лекция за ботулинов токсин при главоболие на Националния конгрес по обща медицина предизвика огромен интерес сред ОПЛ, какво изнесохте и какви бяха най-често задаваните въпроси от колегите Ви?
Тази лекция имаше 2 цели. Първата цел беше да дам информация на ОПЛ, че неправилното лечение на главоболието и особено на мигрената, води до много сериозно усложнение, наречено хронична мигрена. Неправилно лечение значи злоупотреба с медикаменти от типа на аналгетиците, което е много масово в цял свят, не само в България.
Пациента отива в аптеката и иска нещо за глава и те му дават аналгетик. Отдавна е известно, че злоупотребата с аналгетици, води до хронифициране на мигрената.
Тоест, ако пациента, на млади години е имал 4-5 дена в месеца с болки, когато започне да злоупотребява с медикаменти, дните с болка стават 15. Това става постепенно. Исках да информирам ОПЛ, че лечението на главоболието и мигрената се провежда със специфични медикаменти, не се дават просто обезболяващи. Това беше първата ми цел.
Втората ми цел беше да им покажа, че съществува един модерен метод, който навлезе много в Западна Европа. Дотолкова навлезе, че за голямо неудовлетворение на фармацевтичните фирми, измести някои от техните медикаменти. Защото ботулиновият токсин е нещо, което е ефективно за профилактика на мигрената, няма никакви странични ефекти, той се слага подкожно.
Това е едно леко боцкане, което се повтаря през 3 месеца, на четвъртия и е много ефективно. Много иновативен метод, който за 1 година заля цяла Западна Европа. При нас още не е толкова добре познат, а ОПЛ е човекът, който трябва да знае къде да изпрати пациента. Аз съм работил някога като ОПЛ и знам какво беше важно за мен като ОПЛ – да знам къде да пратя пациента. Мисля, че успешни ОПЛ са тези, които знаят къде да си изпратят пациентите.
Затова лекцията ми се хареса на лекарите, които не бяха чували за този метод. Те задаваха много въпроси за странични ефекти, за ефективност на метода, кой може да го прави, необходимо ли е някакво много сериозно обучение, и т.н. Те изявиха желание да организираме курс за ОПЛ за поставяне на ботулинов токсин. Аз не знам дали нормативните норми на страната го допускат. Ще проуча и, ако наистина има такава опция да ги обучим, не виждам нищо лошо в това.
В Западна Европа по отношение на лечение на главоболието, аз дълги години бях в борда на Европейското дружество по главоболие, много големи усилия се полагаха да се обучат ОПЛ да лекуват главоболието.
За момента, къде ОПЛ биха могли да изпратят своите пациенти с главоболие?
Не знам колко човека се занимават с това. Лично аз го правя, в нашата клиника се прави. Другия проблем в България е липсата на информация.
Опитваме се с Българското дружество по главоболие да направим една карта с центровете за лечение на главоболие, но още не сме успели. Идеята е като успеем да съберем цялата информация, да я сложим на една карта в интернет, за да може всеки, който иска да види къде да потърси специализирана помощ.
Какво бихте посъветвали ОПЛ?
Аз ходя всяка година на Конгреса на ОПЛ и имам много добро впечатление от тях. Аз смятам, че тези хора, които виждам на Конгреса, са едни много ученолюбиви хора, залите са препълнени. Това се случва на малко конгреси.
Имахме много интересна дискусия. Аз, като невролог, проф. Б. Георгиев като кардиолог и проф. Кожухаров като психиатър. Идеята на темата беше – разлика между паническа атака и стенокардна криза. Залата беше огромна и въпреки това имаше правостоящи. Аз рядко виждам това на конгрес, което значи, че тези хора искат да научат нещо.
Каква е разликата между паническа атака и стенокардна криза?
Имаше един много хубав слайд, който колега показа – пациентът със стенокардна криза се държи за сърцето и страда, тихомълком почти, а пациентът, който е с паническо разстройство, жестикулира, напрегнат е, възбуден е, той е обхванат от страх. Дискусията беше дълга и много интересна.
ОПЛ са ученолюбиви хора, искат да научат това, което им трябва за практиката, те не искат големи теории. Имаше много млади хора, което ми направи много хубаво впечатление.
Още интересни статии за общопрактикуващи лекари Ви очакват в сп. “Фамилна медицина” и в страница Обща медицина на Medical News.
Бойка Тодорова
