Повече от половин година научните среди, медиците, политиците и обществото се вълнуват основно от проблема COVID-19. Така, като че ли забравихме за другите постижения в медицината. Това мотивира екипа на Здравен навигатор да започне поредица от интервюта с хирурзи – вече утвърдили се специалисти в областта, както и представители на младото поколение.
Всяка седмица ще имате възможност да четете интервю с хирург, който ще споделя най-интересното от своя личен опит.
Първият ни гост бе известният хирург проф. д-р Никола Владов от ВМА. Представихме Ви също гледната точка на младите хирурзи д-р Радослав Тодоров и д-р Димитър Пейчинов. Имахте възможност да прочетете и интервюто на опитния специалист доц. д-р Теофил Седлоев. Запознахме Ви и с мнението на младата надежда д-р Мария Якова, както и с амбициозната д-р Ваня Митова. Представихме Ви и гледната точка на опитния ортопед проф. д-р Пламен Кинов. Миналата седмица имахте възможност да се запознаете с известния неврохирург проф. д-р Николай Габровски.
Днес ви представяме гледната точка на пластичния хирург д-р Евгени Шарков.
Д-р Евгени Шарков завършва Медицински Университет в гр. София с грамота за отличен успех. Защитава специалност „Пластично-възстановителна и естетична хирургия”.
Докторант на тема – “Body Contouring” към УМБАЛ „Александровска”.
Член е на Българската Асоциация по Пластично-възстановителна и естетична хирургия (БАПРЕХ). От 2016г. до 2019г. е официален представител на лекарите специализанти по Пластична хирургия в България пред ICOPLAST (INTERNATIONAL CONFEDERATION OF PLASTIC SURGERY SOCIETIES). Специализира „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” във Великобритания и работи съвместно с Mr. Brent Tanner и Мr. Michael Cadier (Immediate past president of BAAPS – British Association of Aesthetic Plastic Surgery). От 2017г. до 2019г. е член на Лекарския съюз на Великобритания.
От януари 2020г. е Началник клиника „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” към УМБАЛ „Александровска”. Освен това е съсобственик в МЦ “VDerm”.
Посещавал е множество конгреси по пластична хирургия.
Официален международен трейнър за Inmode– неинвазивна липосукция и радиочестотно лифтиране на тъкани.
Официален трейнър за SmartGraft– FUE технология за трансплантация на коса.
Има сертификати за практическо и теоретично обучение за работа с Restylane, Princess, Juvederm.
Автор и съавтор на редица научни статии и презентации в сферата на естетичната хирургия.
Д-р Шарков, Вие сте пластичен хирург. С какво Ви привлече именно тази специалност? От колко години сте реално в операционната?
Още от най-ранна възраст знаех с какво искам да се занимавам – да бъда хирург.
Израснал съм в семейство на лекари – баща ми е рентгенолог, майка ми педиатър и в детството ми прекарвах дълги часове в болницата, защото нямаше кой да ме гледа, докато родителите ми работят.
Още през първата ми година като студент започнах като доброволец – от началото в Клиниката по коремна хирургия, след това две години в Кардиохирургията. След като завърших първия етап от образованието си, трябваше да избера специалност.
Точно в този момент се обявиха две места за специалност „Пластична хирургия”. Амбицирах се и цяла година учех и се подготвях за приемния изпит – взех го с най-високата оценка и в следващите пет години продължих с обучението. Започнах в клиниката по „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” към Александровска болница.
На втората година реших да кандидатствам за докторантура и спечелих мястото с желаната от мен тема „Контуриране на тялото при затлъстяване и масивна загуба на тегло”, което е и тясната ми специалност. Четвъртата година прекарах в Лондон, където имах възможността да се уча от едни от най-добрите пластични хирурзи не само в Англия, но и в целия свят – Брент Танер и Майкъл Кадиер.
Днес съм щастлив, че мога, тук в България, вече 14 години да развивам своите знания и умения.
Удовлетворен съм, че избрах специалността „Пластична хирургия”, защото дава възможност да лекуваш два вида пациенти: едните са хората с действителен здравословен проблем, хора на които можеш да помогнеш – пациенти с травми, дефекти, изгаряния, реконструкция на гърда и всички други реконструктивни зони. В същото време има и друг аспект – естетичен – когато можеш да помогнеш на хората да се чувстват добре и красиви.
Спомняте ли си първата Ви самостоятелна интервенция? Разкажете ни за нея.
Първата самостоятелна операция, която извърших в сферата на пластичната хирургия бе абдоминопластика, която е и тясно свързана с моята докторантура.
Въпросната интервенция се прилага еднакво успешно, както при мъже, така и при жени, когато е наличен кожно-подкожен излишък и увисване на същия, с оформяне на така наречената „престилка“.
Има ли операции, които са се „запечатали“ в съзнанието Ви като по-сложни?
Всяка първа по рода си операция остава в съзнанието ми. Всеки първи път, колкото и добре да си подготвен теоретично, винаги има притеснение.
Обичам да се раздавам в работата си, като се стремя да бъда перфекционист в нея. Непрекъснато следя световните тенденции в областта, различните иновации и техники, което ми дава чувството на увереност и сигурност в уменията си.
Пластичната хирургия не е просто това, което се вижда по филмите – идва пациентът, рисуват го, слагат го на операционната маса. Това е само един етап от много по-сложен процес на подготовка, изследвания и опит.
А интервенция, която мечтаете да извършите?
Медицината се развива изключително бързо и само след няколко години ще сме свидетели на открития, които към момента ни се струват в сферата на фантазиите.
Пластичната хирургия разполага с изобилие от техники, за които непрестанно трябва да се информираш, да разучаваш – иновациите в тази сфера са буквално ежедневни. Спреш ли да ги следиш и усвояваш, спираш и ти.
През последните години, се налагат минимално-инвазивни интервенции, с цел контуриране на тялото и лицето. Все повече хора избягват тежките операции, дългия възстановителен период и трайните белезите.
Моята роля като хирург е да преценя състоянието на пациента и да предложа вариант на конвенционална или минимално-инвазивна процедура – BodyTite, FaceTite и AccuTite. Крайната цел е с пациента да достигнем до оптимално решение, с цел максимален резултат.
В пластичната хирургия понякога се говори за т.нар. дисморфофобия. Имали ли сте такива пациенти и как постъпвате в подобни случаи?
Да, наистина, в моята практика често се случва да се срещам с такива пациенти, но съм категоричен, че пластични операции трябва да се правят само когато смяташ, че има резон.
Случвало се е да идват пациенти със снимка и да казват: искам такъв нос, или искам такива гърди. Тук би трябвало да се прояви отговорността на лекаря, а именно – да обясни, че има дадена анатомична база, според която някои интервенции могат да се получат с положителен резултат, други не. Има неща, които на 100% не могат да се направят.
За мен е важно да съм честен и да дам пълната информация, както и да разясня всичките възможности и рискове от желаната интервенция. Считам, че пациентите са своеобразни визитки на моята работа и съм горд, че имам индивидуален подход към всеки, който е и задължително естетически издържан.
Бихте ли искали да се промени нещо в пластичната хирургия у нас и какво е то?
Да – условията на работа в държавните болници, защото там работят най-добрите специалисти. Имаме прекрасни медици, не само в пластичната хирургия, а и във всяка една друга област на медицината.
Образованието ни е на много високо ниво, а и българите като нация сме изключително интелигентни. Единствения минус са условията на работа, свързани със състоянието на материалната база, както и липсата на достатъчно добра техника във всяко едно отделение, на всяка една болница.
Мария Радмилова
