Доц. Дурмишев: „ Около 1/5 от населението на Европа страда от атопичен дерматит“

Доц. Любомир Дурмишев е ръководител на направление по алергодерматология и онкодерматология и сектор фототерапия към УМБАЛ “Александровска”. Професионалните му интересите са насочени също и към болестите на съединителната тъкан, инфекциозните дерматози, булозните дерматози, болестите с нарушения в пигментацията, фотобиологията, дерматохирургията и терапия на кожните болести. Автор е на 3 монографии,  25 глави в книги и учебници и е публикувал над 140 научни труда в списания на български, английски и немски.

Повече информация за дерматита, алергените, които го причиняват и най-подходящите лечения при различните кожни заболявания, можете да прочетете в специалното интервю за последния брой на сп. “Фамилна медицина”:

Какво е дерматит и каква е разликата между дерматит и екзема?

Дерматит означава възпалително заболяване на кожата. Терминът има гръцки произход и означава „възпаление на кожа“. Другият термин, който използваме, е „екзема“ и също е с гръцки произход и отразява процесите в епидермиса в острата фаза на възпаление. В нашите учебници и екземата, и дерматитът са синоними, но различните школи по света имат своите предпочитания при използване на двата термина.

Каква е класификацията на дерматита?

Дерматитът се разделя на на атопичен дерматит, контактнен  иритативен и контактен алергичен дерматит. В някои класификации се добавя и себорейният дерматит,  в други той се отделя към други заболявания на кожата. Някои особени клинични варианти, са пруригото и строфулусът .

Контактният дерматит е сравнително често заболяване, може би най-честото дерматологично заболяване. Разделя се на иритативен контактен дерматит, който засяга по-често жени, защото използват много детергенти и защото си мокрят много ръцете. Алергичният контактен дерматит също засяга по-често жени, защото те използват повече бижута от мъжете.

Каква е причината при двата варианта?

При иритативният контактен дерматит иритантът води до нарушения на водолипидната бариера, която пази епидермиса, като директното увреждане на кератиноцитите води до възпалителна реакция. При алергичният дерматит нещата са малко по-сложни. Първоначално потенциалният алерген трябва да бъде разпознат като такъв от имунните клетки на организма, след което настъпва строго специфична реакция. В нея участват както- Лангерхансовите клетки в епидермиса, свързващи се със съответния алерген, и транспортиращи го до лимфните възли,  където  Т-лимфоцитите осъществяват специфичен имунен отговор. Следващия контакт с антигена води до бърза и бурна реакция коята практически не зависи от количеството на алергена.

Колко често се среща дерматитът и кои са алергените, които го причиняват?

Около 1/3 от фризьорите, медиците и работещи с цветни метали  в Европа боледуват от контактен дерматит. Иритативният дерматит се причинява най-често от детергенти, органични разтворители ихимични съединения, които нарушават защитния, водолипидния слой на кожата. Алергичният се причинява от алергени, между които най-чести са никеловите, кобалтови и хромови соли, парфюми, консерванти, антибиотици (неомицин) и други .

Какви са симптомите?

Обикновено започва със зачервяване, парене, силен сърбеж, появата на обрив, който може да подмокря и да засъхва в жълтеникави кори. В хроничните фази обикновено има задебеляване на кожата и напуквания, обикновено по дланите и стъпалата.

Какво е пруритус?

Пруритус е ланинският термин за сърбеж. Пруритусът може да бъде съчетан с други дерматологични заболявания, но може да бъде и самостоятелен, а може да е симптом, който насочва към други системни заболявания, например диабет.

Какво е пруриго?

Това са заболявания, които протича с различни по вид и форма обриви, но водещият симптом е сърбежът, като той може да бъде умерено силен, много силен и пристъпен.

Кои са най-подходящите лечения при различните кожни заболявания?

Най-важното, което трябва да знаят пациентите е, че първата и основна стъпка след потвърждаване на диагнозата дерматит е да се определи причината или причините за развитието му. Тези причини трябва да премахнатипремахнати, защото оставянето на алергена или иританта ще води до неуспех на лечението. Второто важно средство, често подценявано от пациентите е използването на емолиенти, които подобряват защитният слой на кожата. Оттам нататък индивидуалното лечение е въпрос на изкуство,  следващо правилата описани в съответните медицински стандарти, но не на последно място е важен и личният опит на лекаря.

С течение на годините ставаме все по-добри в лекуването на кожните заболявания, трупайки професионален и житейски опит9?          Имате ли някакви препоръки към лекарите?

Считам, че макар в лекарската професията да са натрупани проблеми и негативи, ние трябва да продължим да обичаме пациентите и работата си и се надявам медицината в България да се развива в позитивна посока.

Бойка Тодорова

Още интересни статии за общопрактикуващи лекари Ви очакват в сп. “Фамилна медицина” и в страница Обща медицина на Medical News.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email