Д-р Георги Хранов: „Тревожните и депресивните състояния са чести и трябва да се лекуват докрай“

Д-р Георги Хранов, д.м. е специалист психиатър в София с над 10 години опит. Работил е в едни най-големите научни институции като Кеймбридж, Великобритания и Калифорнийският университет, САЩ. Председател на Научно дружество по невропсихофармакология и невронауки. Той даде специално интервю за последния брой на сп. “Фамилна медицина”

Кои хора са най-предразположени към тревожни и депресивни състояния?

Всичките ни заболявания, особено тревожно-депресивните започват в по-ранна възраст, като тревожните обикновено започват преди депресивните. Депресивните се набюдават по-скоро при възрастните хора. Те са свързани вече и с хронични заболявания.

Има ли тенденция към нарастване на хората, които страдат от такива депресивни състояния ?

Трудно може да се каже за нашата държава по статистиката, която се води, но като цяло се смята, че нарастват постепенно. И макар тези състояния да се не нарастват толкова бързо, то те ще станат водещи причини за инвалидност, понеже за разлика от други заболявания, където лечението става по-добро, тези общо взето не са започнали да се лекуват значително по-добре през последните години.

Хората с такива проблеми обръщат ли се към лекар?

Обикновено, не. Поне докато не стане много тежко. Около 40% например се консултират с лекар в началото, а когато стане по-тежко, около 80%.

Как се диагностицира такова заболяване и кога да отидем на лекар?

Както всичко останало. На лекар отиваме, когато не се чувстваме добре. Специално за диагнозата, имаме си критерии. Най-простото, което се знае от всеки е като си дълго време тревожен, много потиснат най-вероятно имаш депресия, но точната диагноза, ще бъде поставена от лекар.

Смятам, че такъв лекар може да бъде и общопрактикуващ лекар, не е задължително да е само специалист. Все повече и повече, по цял свят има програми за общопрактикуващите лекари.

Такива имаше и в България, но те са доста краткотрайни и е трудно да бъдат усвоени на ниво. Докато в Англия или Австралия програмите са постоянни и са действащи.

Каква е разликата между депресията и тревожното състояние? Могат ли да съществуват поотделно?

Има ги поотделно, има ги заедно, като се лекуват както поотделно, така и съвместно.

Какво ни казва медицината, базирана на доказателствата?

Казва ни, че тези психични заболявания все пак са лечими. Т.е. ако положим достатъчно труд и правилните методи за лечение, бихме могли да очакваме пълното възстановяване на пациентите и да подобрим тяхното качество на живот.

При какви случаи какви медикаменти трябва да се изпишат?

В медицината като цяло случаите са индивидуални. Терапията трябва да стане по преценка на лекаря.

Удачен първи избор са селективните инхибитори на серотониновия транспорт, поради една доста сносна ефективност като приетата в медицината, както и поради доста малкото странични ефекти, които имат тези медикаменти.

По принцип от SSRI се напълнява, това няма ли да доведе до по-дълбока депресия?

От повечето ни медикаменти се напълнява, но има и някои, които са сравнително неутрални по отношение на теглото.

Трябва да имате предвид, че едно депресивно състояние по отношение на хранене, което води само по себе си до намаляване на теглото, ако започнем да се храним, няма как то да намалява, напротив, ще се покачва. Едно тревожно състояние също води до това, тоест качването не е свързано само и единствено с медикаментите.

Какво ще посъветвате общопрактикуващите лекари?

Смятам, че те не трябва да се отказват да лекуват такива състояния, а напротив, да ги лекуват упорито и ще видят, че това нещо ще им се отплати в практиката.

Лекарите трябва да запомнят, че тези заболявания са чести, че трябва да се лекуват докрай, като прогнозата не е толкова лоша, колкото може би много хора си мислят и, че трябва тези пациенти да се проследяват редовно.

Имаме и поддържащо лечение, което продължава и в периодите, когато човек няма симптоматика, с идеята нататък да няма нови такива състояния. Когато пациент има агресивни или автоагресивни състояния, психотични симптоми или когато общопрактикуващия лекар не може да се справи с пациента, тогава трябва да се консултират със специалист.

Още интересни статии за общопрактикуващи лекари Ви очакват в сп. “Фамилна медицина” и в страница Обща медицина на Medical News.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email