Д-р Радислав Наков: „В България е създадена първата биобанка за фекална микробиота в Източна Европа“

Това разказа пред Дарик младият гастроентеролог д-р Радислав Наков (УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“), председател на Асоциацията на младите гастроентеролози. Той представи досегашната работа на първата биобанка за трансплантация на фекална микробиота в Източна Европа. С донори от банката са извършени вече 10 трансплантации на фекална микробиота при пациенти с инфекция на дебелото черво, причинена от бактерия Клостридиум дефициле.

Идеята за биобанката се появява за пръв път през 2018 г., на среща на Европейското обединение по гастроентерология (UEG). Тогава се създава такава група – европейска – за биобанка за фекална микробиота. Тогава към групата се присъединява и младият български гастроентеролог д-р Радислав Наков. По думите му, той решава, че подобна група трябва да се сформира и в България.

„Екипът ни, заедно с генетици и специалист по микробиология, създадохме такава група, която кандидатства за научен грант към МУ-София, спечелихме го и вече тя е факт“, разказва д-р Наков.

Според него обаче е по-интересно да се обясни защо изобщо е необходима подобна биобанка за микробиота, защо микробиотата е важна за съвременната медицина и съответно за по-доброто качество на живот на някои пациенти.

„Ние вече знаем всички гени и съответно за какво отговарят, но отново имаме много неясноти при редица болести. И се оказа, че тази празнина се дължи на факта, че в нашия организъм живеят страшно много други организми, това е човешката микробиота, която носи допълнителен генетичен материал. Някои тежки чревни инфекции, които понякога се получават, особено след лечение с антибиотици, често след големи операции в хирургията, които налагат отново допълнително лечение с антибиотици, водят до образуването на некачествен чревен микробиом в дебелото черво и образуване на инфекции. Вече е доказано в редица научни изследвания, по целия свят, че при пациенти, които имат тежка чревна инфекция, причинена от Клостридиум дифициле, антибиотиците не винаги помагат, а трансплантацията на фекална микробиота е от изключително значение и може да спаси човешкия живот“, коментира д-р Радислав Наков.

Той допълни още, че през последните години се коментира ролята на чревната микробиота и при редица други заболявания; например –  болестта на Крон и улцерозния колит, те са част от автоимунните възпалителни чревни заболявания; при изключително честия синдром на раздразненото черво, за който наскоро се доказа, че страда всеки пети човек в България. А също – при изключително честия метаболитен синдром.

„За съжаление, при тези заболявания сме само на етап – научни изпитвания и изследвания и нямаме потвърждения, че трансплантацията на фекална микробиота „работи“, но може би това ще бъде открито или потвърдено в близките няколко години“, уточни гастроентерологът.

Попитан как се определя съвместимостта между донор и реципиент, д-р Наков поясни, че преди години трансплантацията на фекална микробиота се е правила просто от какъвто и да е микробиологичен материал. Трябвало е буквално да се „инсталира“ в дебелото черво на реципиента – без много изследвания, без много наука зад това. Сега, изпражненията на донора трябва да бъдат изследвани за страшно много микроорганизми, донорът трябва да бъде изследван за много заболявания и в кръвта, и в изпражненията, така че това е изключително сериозно. И след като донорът отговаря на определени критерии, докаже се, че няма абсолютно никакви заболявания, които са свързани с храносмилателната система, с имунната система или с някоя друга система на човешкия организъм, означава, че е подходящ за донор на фекална микробиота.

В допълнение към това, през последната една година се говори за т. нар. „супер-донори“, т.е. не само отговарящи на критериите, че нямат никакви заболявания и са напълно здрави, а отговарящи на допълнителни критерии, които са важни за специфично заболяване. Пример за това е синдромът на раздразненото черво, който е много често функционално чревно заболяване; там се смята, че само определени хора чрез тяхната микробиота биха могли да бъдат полезни на пациентите с това състояние.

В интервюто с д-р Наков се напомни, че в САЩ бе докладван смъртен случай след този тип трансплантация. Специалистът уточни, че тя се смята за относително безопасна, поради регулациите от последните години – има правила за донора, правила за начина, по който се прави трансплантацията; т.е. като цяло методът започна да се регулира.

„Проблемите в много държави, включително и в България идват от това, че първо не е дефинирано от институциите какво е точно фекалната маса – дали това е тъкан, дали е лекарство, дали е орган. Това би могло да доведе до потенциални проблеми, т.е. методът може да започне да се прави нерегламентирано. Други проблеми идват от това, че понякога изглежда, че за някои заболявания са нужни специфични донори. Това доведе и до проблем с една от трансплантациите в САЩ, въпреки че там регулацията е много сериозна. Което ни показа, че въпреки многото доказателства за безопасността на метода, той може да бъде включително и фатален, макар и в един на толкова хиляди случаи, така че всички, които смятат да се подложат като пациенти на метода, или лекари, които смятат да го осъществят с всичките необходими изисквания, трябва да имат едно наум, че това макар и да не като трансплантация на орган, не случайно се нарича трансплантация, защото се вкарват чужди клетки в организма“, обясни д-р Наков.      

Мария Радмилова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email