Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Д-р Мария Якова: „Хирургията е специалност, която изисква посвещаване и много труд“

Близо от половин година научните среди, медиците, политиците и обществото се вълнуват основно от проблема COVID-19. Така, като че ли забравихме за другите постижения в медицината. Това мотивира екипа на Здравен навигатор – Хирургия (www.surgery.bg) да започне поредица от интервюта с хирурзи – вече утвърдили се специалисти в областта, както и представители на младото поколение.

Всяка седмица ще имате възможност да четете по едно интервю с хирург, който ще споделя най-интересното от своя личен опит.

Първият ни гост бе известният хирург проф. д-р Никола Владов от ВМА. Представихме Ви също гледната точка на младите хирурзи д-р Радослав Тодоров и д-р Димитър Пейчинов. Имахте възможност да прочетете и интервюто на опитния специалист доц. д-р Теофил Седлоев.

Днес в поредицата ни – младата надежда – д-р Мария Якова, ВМА.

Д-р Мария Якова завършва Медицински университет – София през 2012 г. Започва работа в „Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология”, ВМА – София – 01.2013 г. Зачислява за специализация по „Хирургия”, с ръководител проф. Никола Владов – 2013 г. Придобива специалност „Хирургия” – 05.2019 г.

Взима участие в редица хирургични конгреси в страната и чужбина, вкл. и курсовете: Рак на панкреаса – мултидисциплинарен подход (11.2017 г.) и Мултидисциплинарен подход при лечението на чернодробните метастази от колоректален карцином (11.2019 г.), организирани от „Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология”, ВМА-София.

Д-р Якова, от колко години практикувате хирургия?

Започнах да доброволствам в хирургичните клиники на УМБАЛСМ „ Н.И. Пирогов ” и Александровска болница още като студент в трети курс. Била съм и на три стажа по обменни програми в хирургични отделения в Хърватска, Малта и Англия, което дефинитивно определи последващия ми избор на специализация. Веднага след семестриалното си завършване на Медицински университет – София, в началото на 2013 г. имах шанса да започна работа в „Клиника по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология”, ВМА – София. Същата година се явих на конкурсен изпит и бях зачислена на специализантско място към клиниката, а 05.2019г. придобих и специалност „Хирургия”.

Сещате ли се коя беше първата Ви интервенция и с какво ще я запомните?

Естествено. Това е най-чаканият момент от всеки начинаещ хирург. За мен беше през първата година от специализацията ми, когато неочаквано проф. Владов ми каза – „тази херния ти ще я правиш”. До този момент бях изпълнявала различни етапи от различни операции, но цялостна операция с цялата отговорност, която носиш като оператор, беше нещо ново.

Пациентът беше с ингвинална херния. Не е сложна операция, но колкото и да си се подготвял и да си чакал, този момент си остава голяма емоция. Спомням си, че преговорих етапите на операцията и анатомията на областта около 100 пъти и все имах чувството, че нищо не помня. Но после, като застанах над пациента на операционната маса и хванах скалпела, всичко си дойде на мястото.

Разбираш, че всичкия труд, който си положил, цялото четене и многобройните асистенции, всъщност водят към момента, в който вече си способен да извършиш дадена операция самосотятелно. Никой не може да бъде перфектен от самото начало. Хирургията е специалност, която изисква посвещаване и много труд, за да постигнеш високо ниво, което след това изисква още повече усилия, за да бъде поддържано.

Има ли операция, която мечтаете да направите и евентуално защо?

Работя в Клинина по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология. Повечето от оперативните интервенции, които извършваме в клиниката и най-вече чернодробните трансплантации, са с голяма сложност и са истинско предизвикателство за един коремен хирург.

Надявам се да продължа да се развивам в тези направления, като най-голям интерес за мен остава лапароскопската хирургия. Вярвам, че тя е бъдещето на съвременния хирург.

Коя е интервенцията, която няма да забравите от досегашната си практика?

Труден въпрос. С времето броят на интервенциите се натрупва и като че ли човек помни предимно усложненията. Но ясно помня ситуации, в които ме е поставяла практиката. Особено една, която се е запечатала в съзнанието ми. Тъкмо бях започнала работа в клиниката от около 10 дни, все още неориентирана, много ентусиазирана и изключително впечатлена от всичко, което ми се случва.

Тогава имахме момче, след чернодробна трансплантация от жив донор, което се нуждаеше от ретрансплантация и вече беше в критично състояние. Беше прибегнато до т.нар. „damage control” и беше въпрос на часове. И като по чудо се намери съвместим донор. За мен това беше първата донорска ситуация. Така „магията“ започна да се случва – цялата организация само за минути, целият екип работеше като перфектна „машина” и аз там, като малка частица от нея, която се чуди как да помогне или по-скоро да не пречи. Пратиха ни да подготвим пациента за трансплантация и заедно с реанимационния екип да го съпроводим до операционната зала. Помня, че го гледах – момче, малко по-възрастно от мен, пристегнато силно през корема с чаршаф (прийом от военната хирургия за овладяване на дифузно кървене), зад гърба ми се чу гласът на един от реаниматорите – „виждаш ли чаршафа, махнеш ли го – умира“. Може би тогава наистина осъзнах колко крехък би могъл да бъде и от колко незначителни на пръв поглед неща, би могъл да зависи човешкият живот. И колко огромна отговорност ние, като хирурзи и като лекари, носим за това. Колкото и добър студент да си, тези уроци идват с практиката. В крайна сметка, всичко мина благополучно и сега пациентът води пълноценен живот.

Немалко от младите Ви колеги заминават в чужбина. Вие защо останахте?

Да, за съжаление по-голямата част от колегите от курса ми се реализира в чужбина. Вече не мисля, че е свързано с по-доброто заплащане. По-скоро отношението на обществото към съсловието е това, което би отчаяло всеки млад лекар. Колкото до мен, аз имах големия шанс да попадна в клиника с млад и амбициозен екип и ръководители, които влагат много в това да ме обучават. За един млад хирург това е най-важното – да има от кого се учиш и да ти дава пример. Всичко друго се постига с времето и с упорита работа. Условията за работа в клиниката, и като цяло в болницата, са на световно ниво и се стремим да не изоставаме от съвременните стандарти.

Как виждате хирургията след пет или десет години?

Хирургията е непрестанно развиваща се специалност, стояща стабилно на поставените вече основи. Мисля, както вече споменах, че бъдещето е в лапароскопската и роботизираната хирургия, и развитието на еднодневната хиругия. Всичко това би могло да се случи само след големи промени в системата на здравеопазването ни. С развитието на гастроентерологията и онкологията, чрез мултидисциплинарния подход, лечението на повечето онкологични заболявания, ще стане по-успешно и по-малко травматично за пациентите.

В хирургията се преплитат медицина и изкуство и трябва да си малко и творец, за да си успешен в тази специалност.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email