За героите

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

15 август е ден, в който Православната църква отбелязва Успение Богородично (почита се смъртта или успението на майката на Исус Христос – Дева Мария).

От 2013 година в България се почита и т.нар. Ден на спасението – ден на оказване на признателност към загиналите при спасяване на човешкия живот.

Този Ден на спасението не е много известен за повечето българи, което е тъжно, защото именно в него трябва да си спомняме, че сред нас има Човеци.

На 15 август 1963 година несъобразителността на властите води до това неизправен и претъпкан с пътници автобус да бъде пуснат в движение. Между Велико Търново и Горна Оряховица става тежка автомобилна катастрофа – автобусът се блъска в камион и избухва в пламъци. В рейса пътува младият лекар на с. Стрелец, Великотърновско д-р Стефан Черкезов, който отива на служебно съвещание в окръжния център.

Черкезов по чудо оцелява, тъй като се намира близо до вратата и при жестокия инцидент е изхвърлен през нея навън от взривната вълна, без почти да пострада. Това, което обаче последва го обрича на гибел впоследствие, но човешкият и лекарски дълг не му позволяват да е другояче. Д-р Стефан Черкезов се хвърля в автобуса-факла, за да спасява останалите хора в огнения ад.

Коса, риза (тогава от найлонов материал) изгарят по тялото му и допълнително затрудняват неговото лично спасение. Въпреки това той не спира – продължава докато е способен да поеме въздух и има сили да изважда хората от горящия автобус. Спасява 47 души.

Когато от Велико Търново и Горна Оряховица пристигат спасителните линейки, двадесет и шестгодишният  Черкезов, сам нуждаещ се от спешна помощ, започва да пренася пострадалите с носилки и отказва да бъде транспортиран, за да помогне и на последния нуждаещ се. Накрая остава съвсем сам и тръгва под жаркото слънце пеша. По пътя го пресреща върнала се специално за него линейка. Пристигнал в хирургичното отделение на болницата, той отпраща втурналите се към него лекари с думите: “Колеги, оставете ме, аз бездруго ще умра. Гледайте другите пациенти!” Рано сутринта на другия ден, 16 август,  д-р Стефан Черкезов издъхва в адски мъки и в пълно съзнание.

Тази история е хубаво да се припомни днес. В година, когато светът се сблъска с пандемия от нов и сложен вирус, разделението между лекари и общество отново е налице. Някак само за един месец бяхме единни срещу общата опасност, а после отново почнахме да се сочим с пръст и да се мразим. Ненужно, отблъскващо, грозно.

А примерът на д-р Стефан Черкезов е жив и ще продължава да живее във всеки лекар, медицинска сестра, шофьор на Спешна помощ, доброволец, човек, който с риск за живота си спасява нечий друг или нечии други. Защото именно това са единствените истински герои!

Поклон пред всички дали живота си в спасяването на други!

Даниел Георгиев

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email