Проф. Емил Паскалев: Пандемични и отвъд пандемични особености в нефрологията

С професор д-р Емил Паскалев се говори леко и непринудено. В момента, в който заговаря за работата си, в погледа му се появява уютна топлина, която предполагам, обгръща всеки тежкоболен, попаднал в Клиниката по Нефрология и трансплантация на УМБАЛ „Александровска” или в Националния референтен център по болест на Фабри, чиито началник е той. Представям си как често това е единственото, моментно и най-силно упование на надежда на всеки пациент, изправен пред тежка медицинска терминология, която често не казва нищо повече от това, че животът му вече няма да е същият… макар и понякога да стане по-добър.

Това, което истински ме изненада обаче, е как под това меко излъчване съжителства с еднаква убеденост дефинитивна твърдост и безкомпромисност спрямо това, което единствено е вярно и правилно. Поетите го наричат детерминирана отговорност. Пациентите – благодат!

Срещам проф. Паскалев в неговия кабинет с точност до минута. Докато времето тече върху таймера на диктофона ми, ме заливат въпроси, теми, мисли и пак въпроси за човешката уязвимост, за зависимостта ни от биохимичните процеси, за физиологичните ни различия, за това що за хора сме…

За вирусът SARS-CoV-2 се изписа много. Голяма част от написаното се изтри, преформатира и подмени с нови данни. Медицината преживява квантов скок, лекарите – не толкова. Част от тях се поляризираха, а друга – останаха на работа с повишено внимание и занижен интерес към злободневните настроения „за” и „против” мерките. Те просто продължиха да употребяват науката по предназначение, а не да я размотават в устата си като дъвка, която в края на часа бива залепена под чина от ученик, страдащ от сериозен дефицит на внимание. И дълбока медицинска хуманност…

Проф. Паскалев, има ли „входна врата” организмът ни за новия коронавирус и коя е тя?

„Входната врата” на вируса най-често са дихателните пътища, чрез които той прониква в дълбочина – в алвеолите на белите дробове. Артериолите там са покрити със специфични клетки, в които е много добре концентриран ангиотензин-конвертиращият ензим 2 (АСЕ2). Вирусът се захваща за него и по този начин се полага инициацията на патологията.

Освен в белия дроб тези малки структури се намират в много голяма концентрация и в бъбреците. Затова другата характеистика, касаеща тази инфекция е, че се ангажира и бъбрека или отделителната система.

Тази информация дойде значително по-късно. В последствие голямо проучване изнесе данни, че над 50% от клинично проявените пациенти с COVID-19 са свързани с или имат прояви на нарушена бъбречна функция, или хематурия.

Тъй като преди това вирусът се е захванал за същите рецептори в алвеоларните капиляри, първата и най-тежка симптоматика, вкл. и най-тежко развитие на органна недостатъчност, е белият дроб.

В нефрологията ние работим с АСЕ-инхибитори, които потискат АСЕ2 рецепторите, и когато пациентите приемат тези лекарства, въпросните рецептори са „заети” и вирусът няма къде да се захване. Има много проучвания, които установяват, че пациентите на лечение с такива инхибитори при заразяване с вируса изкарват инфекцията с по-лека симптоматика или безсимптомно. А това най-често са пациенти с високо артериално налягане.

Говорите за АСЕ-инхибиторите, а ARB-блокерите имат ли подобен ефект върху АСЕ2?

При ARB-блокерите наистина няма този ефект, но така или иначе те по същия начин оказват благоприятно влияние на ниво бъбреци, така че пациентите, на които са назначени тези групи медикаменти за хипертония, трябва да ги продължат, да не ги спират.

Най-често ефектът от използването на тези лекарства е, че се намалява т.нар. „цитокинова буря”. Тогава тя вече не е „буря”, а е по-кротка и усложненията протичат много по-леко. Това се доказа категорично от огромния опит към днешния момент.

Всеки човек ли има еднаква експозиция на АСЕ2 клетки или това е възрастово зависимо и затова децата не боледуват тежко?

Да, тези рецептори са много повече при възрастните организми, отколкото при деца. Човешкото тяло расте до 25 години, след което известно време остава една константа.

При една развита отделителна система има много повече от тези рецептори при възрастните, отколкото при незрелите деца.

Вирусите са неотменно присъствие в човешкия живот. Те са различни, протичат различно и засягат различни органи и системи. Как се справяте с тях, когато се засегне функцията на бъбрека?

Вирусите имат характеристика, която обхваща всички органи, но по своя начин на действие и локация на действието се различават много по отношение на клиничните изяви.

Аз мога да дам пример с някои вируси, които добре познаваме: варицелата, при която се получава имунитет за цял живот е добре да се преживее в детска възраст, защото при възрастен човек може да се получат по-често усложнения като пневмония и макар и рядко, могат да доведат до белодробно увреждане с летален изход. Херпес симплекс, херпес зостер, цитомегаловирус имат тропно действие върху някои органи.

Цитомегаловирусът предизвиква заболяване, което много често протича с обикновена вирусна настинка, ангажира белия дроб, преживява се и се получава титър на антитела, който пази. Дори да има следващо заразяване, то протичането на заболяването ще е по-леко. EBV (Ебщайн-Бар вирус) е неприятен, защото атакува черния дроб, слезката, лимфните възли, но 95% от хората в живота си се срещат с него и голяма част от тях го изкарват по-леко и ако организмът е стабилен, се създава имунитет.

При херпес симплекс и зостер, обикновено при намален имунитет вирусът се активира, иначе стои в организма неактивен и не създава проблеми.

Откъде идва цялото напрежение, свързано с COVID инфекцията, в случай, че цифрите не предполагат смъртност, по-висока от 3-4%?

Това ми беше мисълта, че когато тези инфекции са с достатъчно познание върху тях, те не представляват такава голяма заплаха. Заплахата до голяма степен се предопределя от непознанието! Защото с този вирус се срещаме за първи път; защото този вирус малко или много може да се промени…

Аз смятам, че един вирус на хепатит B е много по-неприятен. Не се притесняваме от грипната епидемия, защото грипът го познаваме. Имаме клиничен опит, който ни прави по-спокойни, независимо, че в рамките на 3 месеца имахме две грипни епидемии.

Ние знаем как да работим с грипния вирус – не само каква е клиничната картина, как става заразяването, но и каква е терапията. Има и лекарства. А тук сме още в началото и има много неясноти, за които трябва много време и работа. Няма как да го знаем за три-пет месеца. Другите такива вирусни инфекции, с които имаме опит, са с десетки години назад. Една вариола – тя се знае, изучена е добре.

Трябвало е достатъчно време, докато се каже, че благодарение на ваксината тя не съществува вече като инфекция по света. Ебола? По същия начин: голям успех и то в такива епидемични огнища. Но се знае, работи се и има начин за справяне. Веротно догодина или по-догодина ще бъдем по-добри с COVID-19.

Нека сега насочим фокуса по-конкретно: къде SARS-CoV-2 уврежда бъбрека?

вирусът на COVID-19 уврежда тези артериоли, които вкарват и изкарват кръвта от гломерула (аферентна и ефернтна артериоли –б.а.). Това е увреждане на най-фината функция и структура на бъбрека.

И така веществата не могат да се филтрират и да се отведат после извън бъбрека?

Точно така! Процесът на вкарването на кръвта с артериолата в капиляри, където става очистването, е увреден. Тези капиляри и артериолата, която изнася изчистената кръв – също са увредени и процесът на очистване вече е променен. Той не само не е достатъчен, но има и увреда, която не може да се възстанови в някаква степен.

Този процес на специфична увреда на най-фините съдове има ли сходство със заболяване от автономната бъбречна клиника и ако да, не може ли с медикаментите, които влияете върху нея, да повлияте и при COVID?

И да и не! Има заболявания, локализирани точно в глумерула и в артериолите. Тези заболявания са първични и се наричат гломерулонефрити. Причините за тях обаче са коренно различни от това, което причинява вируса на COVID.

Тези причини действат и по много по-различен механизъм, по който увреждат гломерулните капиляри и входящата и изходящата артериола. При COVID-19 вредителят действа по съвсем друг начин.

Лечението на всяка една болест се предопределя като най-добро, ако успее да премахне причината. Затова не може да има съвпадение на терапиите.

Може да има съвпадение само в дадени моменти, когато терапията има за значение и действие да подобри увреждането, да подобри клетките, тъканите – там, където те са увредени.

Това е вторият вид терапия, която също е различна в различните случаи. И тук няма как да има съвпадение. Такова може да има само, ако действаме на възстановителните процеси, когато е илиминирана причината.

Тогава могат да се използват същите терапии, но те не са толкова важни, колкото е терапията, насочена към причината за заболяването.

Но за COVID-19 няма етиологично лечение…

За някои вируси, в т.ч. и новия коронавирус няма етиологично лечение. За други обаче има и в нашата трансплантологична дейност ние успешно ги изчистваме.

Такива са цитомегаловирус, EBV, BKV, JCV. Тези вируси се явяват в различен етап от време и увреждат структурите, за които говорим, само че по различен начин. Но за тях има противовирусни препарати, които използваме и са ефективни.

Първо беше срещу цитомегаловируса, после се появи срещу EBV, преди 5-6 години имаше голям проблем с ВKV, който е вид полиома вирус (детски паралич-б.а.). Увреждането на бъбрека при него е страшно, но има лечение, което не убива вируса директно, но е много ефикасно.

Така постепенно се запознаваме с вирусите. В тази и следващата година ще се видят проучванията, ще стане ясно какви са характеристиките на преболедуването, на пациентите, изводите, и така се трупат знания. Това е процес, който изисква време.

Има ли данни при преболедували пациенти с COVID-19 с нефрологично усложнение дали процесите на увреда са обратими. Възстановява ли се съдовата мрежа?

От проучванията над 50% от болните имат бъбречни увреждания в различна степен. Това се доказва с нарушение функцията на бъбреците и с някои симптоми за бъбречна увреда.

Най-често се среща нарушение на бъбречната функция, изразено в покачване на серумния креатинин, който над нормална граница означава, че бъбрекът започва да работи с намален капацитет. Но, ако след известно време на лечение установим, че креатининът е паднал от 200 на 100, значи процесът е възстановим.

Същото е и с хематурията. Тя се появява, в един момент се усложнява, минава лечението и тя се подобрява категорично. Изчезне ли хематурията, нещата са преодолени.

Нека поговорим за статуса на имунната система, който също е основен „играч” в борбата срещу COVID-инфекцията. Бъбречно трансплантираните пациенти са имуносупресирани. Това прави ли ги рискови за инфекцията?

Имунната им система на бъбречно трансплантираните пациенти е потисната, но до степен, че да може да отреагира на бактерии, някои вируси и т.н.

Потискат се само тези субпопулации, които са отговорни за действието на имунната система срещу тъканното несъответствие, което има между реципиента и антигените на трансплантирания бъбрек. Но това не е цялата имунна система.

Трябва ли да поддържаме висок имунитет като форма на протекция срещу по-тежко протичане на инфекцията?

Ние не можем да знаем от какво ще се разболеем, за да знаем от какво да се предпазим. Не можем да сме толкова директни, за да повишим точно субпопулацията от клетки на имунната система, която да ни предпази.

От друга страна високата активация на имунитета може да поеме и в неблагоприятни посоки и затова се е установила практиката в медицината, че се създава лечение (ваксини) по точно определено направление, но за точно определена болест, за да не се нарушава нормалното равновесие на имунната система в човека така, както се е родил, защото той се е родил здрав.

Всяко едно вмешателство по някакъв начин отива в недобра посока. Или ако знаем, че тази вирусна епидемия или някоя бактериална, са проблемни, си създаваме защита, така че да можем да се предпазим.

Като това е не само да се предпазим ние, но и по някакъв начин човешката популация да смъкне риска от такива зарази до минимум, защото това е по-скоро голямата цел – да дадем невъзможност на инфекцията по този начин да се разпространява между хората, както и тя да падне до такова клинично ниско ниво, че то да не е значимо!

И в тази посока трябва да се работи много внимателно, за да не се засегнат другите елементи на имунната система, които трябва да работят нормално. В никакъв случай там не трябва да посягаме!

Тоест, трансплантираните болни не са по-уязвими от заразяване с вируса, отколкото здравата популация?

Напротив, даже бих казал, че са по-малко уязвими! И то е поради елементарни неща: след трансплантацията, болният спазва много стриктни правила – да не се среща с никакви вируси, което значи да сведе контактите си почти до нула.

В дома си има собствена стая и контактува само с най-близките. Ако е родител, ние препоръчваме да няма контакт с децата си през първите седмици, защото децата най-лесно пренасят вируси.

Също трансплантираният поддържа изключително стриктна хигиена; стаята му се проветрява сутрин и вечер, през което време той отива в друга проветрена стая задължително с маска, защото там са пребивавали други хора, които напускат стаята преди той да влезе в нея.

Тоест, трансплантираните са научени на много по-стриктен режим от този, който трябваше да спазваме по време на най-строгите мерки.

За тези болни е особено важно да са стриктни в началото, но ограниченията за тях продължават и след това, макар и с известни облекчения през следващите месеци и години.

Те имат много добра дисциплина в това отношение и към този момент нито един от трансплантираните ни пациенти не е установен с COVID- инфекция.

Цял живот ли продължават мерките при трансплантирания?

Да, цял живот, но с времето намаляват заедно с намаляването на имуносупресията. Но колко време трябва да продължава нашата защита и повишено внимание към грипната епидемия? Цял живот!

Каква е разликата между мен, който трябва цял живот да се пази от грипния вирус по време на епидемията, същото трябва да го прави и трансплантираният, само че една идея по-стриктно от мен, защото има имуносупресия и е по-податлив на инфекции.

А така ли стоят нещата при хората на хемодиализа?

При хората на хемодиализа имунната система е по-потисната заради токсините, които очиства диализата. Затова би могло да се счита, че те са малко по-податливи на инфекции.

Също така ограничителните мерки при тях не могат така стриктно да се въведат, защото те имат по-свободни връзки с хора около тях, които им оказват пряка помощ, тъй като тези болни са почти инвалиди.

Освен това те пътуват на диализа три пъти в седмицата по 4-6 часа. Пътуването изисква хигиена и съответни безопасности и на транспортното средство. От друга страна влизат в контакт с персонал и като цяло рискът при тях е по-висок.

Когато става дума за медицинско обслужване, по време на извънредното положение бяха затворени всички отделения с планов прием и беше посъветвано пациентите с хронични заболявания да провеждат онлайн консултации със специалистите, които интервенираха от вкъщи в така популярната вече система „home office”… Но само спешните звена и COVID отделенията ли останаха отворени? Вашата клиника продължи ли работа, проф. Паскалев?

Нашата клиника по нефрология и трансплантация се грижи за всички трансплантирани пациенти. Ако тя спре да работи, тези пациенти няма къде да бъдат преглеждани и наблюдавани.

Тези пациенти се лекуват със скъпо струващи имуносупресори, които се изписват по протоколи. Ако клиниката не работи, тези протоколи не могат да бъдат издадени, а ние няма как да ги оставим без лечение.

От друга страна бъбречно трансплантираните имат много специфични реакции на усложнения, реакции на отхвръляне, различни специфични болестни състояния и др. Няма друга клиника с такъв опит в това отношение като нашата!

Това са сериозни съображения, на базата на които беше невъзможно да затворим клиниката, но повишихме сигурността като организация и начин на работа.

Дори един пациент да има с банална инфекция или с реакция на отхвърляне, той трябва да се лекува при нас. Това значи, че ние не трябва да допускаме да влиза инфекция и сред персонала, защото ще е пагубно. В периода, за който говорите, идвахме аз и един дежурен за деня лекар.

Останалите си стояха вкъщи като резерва. Пропука ли се едната част, да има веднага втора, която да застъпи, защото, ако има пациент с COVID-19, той прави персонала контактен и този персонал излиза в карантира за две седмици, а пациентът отива да се лекува в COVID отделение.

В същото време клиниката трябва да се дезинфекцира и след 24 часа да възстанови дейност.

Така, както организирахме нещата в клиниката, бяхме подсигурили дори трети и четвърти екип, за да имаме сигурност. В този период нито веднъж клиниката не се смали, не се сви, не се намалиха стаи. Тя остана с пълния си капацитет, както винаги е работила.

В нефрологията обаче има и пациенти с различни хронични заболявания, които останаха на поддържащото си лечение вкъщи и като цяло избягваха и отлагаха мониториране и проследяване като мярка да минимизират рисковете от заразяване в болнични структури или лаборатории. На тази база все по-често се говори за втора вълна, но не от инфектирани със SARS-CoV-2, а от закъснели пациенти и отложени във времето усложнения заради недобър контрол на хроничните заболявания. Очаквате ли вълна на усложнени хроничноболни?

Трите месеца ограничителното поведение доведе до това, че в болниците не се лекуваха хора с хронични заболявания. Те имат една особеност в лечението, различна за различните болести, която се изразява в това, че в определен период от време тези болни трябва да бъдат мониторирани дори да нямат изразена субективна симптоматика, както често се случва.

Промените при тях се установяват по лабораторните изследвания, които няма как да се правят рутинно в амбулаторни условия. Те се правят в болнични условия.

И в тези три месеца доста хора са пропуснали момента на периодичния задължителен контрол, в резултат на което при нас постепенно се увеличи вълната на пациенти, доста напреднали в увредата.

Освен да диагностицираме степента на увреда, ние трябва да проведем и лечение, което не е 5-6 дни, а по-дълго време. А това неиминуемо се отразява върху финансовите разходи…

Изследвани ли сте за COVID-19?

Да, изследванията ни са официални и са правени в УМБАЛ „Александровска”. Отговорността да сме изключително изолирани при нас е била през цялото време на първо място и при най-малко съмнение при човек от персонала, той не идва на работа. Имали сме единични такива случаи; в други бързият тест е бил положителен, но PCR-а – отрицателен.

Ползвали сме и образни методи. Някои от пациентите ни имат отдавна диагностицирани белодробни проблеми, за които ние знаем, но когато те са обострени, ние трябва да докажем, че се дължат на старите белодробни състояния и заболявания, а не на COVID-19 и за целта правихмe всичко необходимо.

До скоро имахме такива случаи при трансплантирани пациенти, които са от региони, в които такава диагностика няма и е естествено да ги вземем при нас. А и нашата болница има огромни възможности, разполагайки с имунна и клинична лаборатории, и има изключително богат опит в образната диагностика. Тя е най-голяма тук при нас.

Може ли изображението от тази диагностика да е маркер за COVID-инфекция или верификацията на болестта винаги трябва да се позитивира през PCR тест?

От рентгеновата снимка ние се ориентираме много добре, след което провеждаме компютърно аксиална томография (КАТ) на бял дроб.

На един наш пациент се наложи да проведем такова изследване с оглед да отдиференциираме възникнали промени от налична туберкулоза от COVID. Той имаше положителни резултати при бързите тестове за COVID, след което всеки ден му правихме PCR, за да сме сигурни.

Самата рентгенография е показала находка на COVID?

Точно така! Много специфична при това, но в случая находката на КАТ беше за белодробна туберкулоза, за която ние знаехме, че пациентът има и най-вероятно съвпадението идва от това, че белодробната инфекция – туберколоза – се беше активирала с фебрилитет и т.н.

А материалът за PCR-ите се вземаше от различни локации: назофаринкс, фецес, урина…

До това време пациентът беше ли изолиран?

Пациентът беше настанен в клиниката, но ние знаехме, че той има туберкулоза. Самото заболяване изисква пациентът да е сам в стая и при него да влиза само определен персонал.

Още повече той беше потиснат с лекарства за туберкулозата, чрез които не беше заразоопасен. Така че ние го уточнихме като направихме всичко както трябва, вкл. диагностика по отношение на туберкулозата.

Модифицирахме малко терапията му и след като поседя за кратко, го изписахме с изключително голямо подобрение и стойности на бъбречните функции, каквито не е имал много години след трансплантацията.

Напоследък излизат все повече изследвания и проучвания, вкл. от аутопсионни доклади, съобщаващи, че COVID оказва сериозно влияние върху коагулацията. Как това засяга Вашите пациенти?

Да, единият от проблемите е нарушение на коагулацията. Тя засяга основно най-малките артериални съдове, които се запушват, а в белия дроб това се изразява с факта, че се получава недостатъчен пренос на кислород. Кислородът се носи с кръвта, която се окислява на ниво алвеоли и когато тази кръв е съсирена, няма как този кислород да се пренесе и тогава се появява задухът като една от причините за интубация в напреднал стадий.

В състояние на гломерулонефрит антикоагулацията е основно патогенетично лечение и ние задължително го прилагаме. Няма такъв пациент с първичен или вторичен гломерулонефрит, който да влезе в клиниката и да не получи още в първия ден антикоагулант, и то парантерален. С това клиниката работи рутинно. Лечението е скъпо, но ние не го спестяваме и го правим редовно като ефектът е изключително добър. А и тази терапия никога не може да навреди.

Въпреки, че по първоначален план исках да огранича разговора до автономните бъбречни заболявания, в последствие си дадох сметка, че такова разделение между пациентите е некоректно. А и всеки пациент, бъбречно увреден от съпътстващо заболяване, в един момент се превръща в нефрологичен пациент. Самата популация на клинично изявените бъбречноболни (с нарушена бъбречна функция, с анемия, на диализно лечение, трансплантирани и т.н.) не е толкова голяма, увери ме проф. Паскалев.

Те обаче са много добре обгрижени с това, че им предоставяме начин на живот. А това става с всичко, което трябва да съблюдават – ограничения, неща, които трябва да избягват и други, които да правят повече, целенасочено. Това е в изключително голям плюс за тази популация.

Ние, нефролозите, не сме толкова много, но мисля, че добре обгрижваме пациентите си.

А пациентите, които са със сърдечносъдови заболявания или диабет, при които бъбреците вторично страдат и вие не упражнявате основен контрол върху тях…?

Диабетиците у нас, които получават лечение по НЗОК, са малко над половин милион. След 10-20 година захарният диабет тип 2 (ЗДТ2) води до бъбречно увреждане, което се проявява с появата на белтък в урината.

Нашите колеги ендокринолози знаят, че при поява на протеинурия, трябва да насочат пациента към нефролог. И тези пациенти идват рано при нас. Ние ги обхващаме. Да не кажа, че самите ендокринолози знаят за протеинурията и работят срещу нея още много преди да се е появила. Това е една тяхна грижа, която са я научили и знаят, защото ние контактуваме много добре с тях.

По-различно е положението с хипертониците. Те са над милион, които се лекуват по Каса, но колегите кардиолози казват, че са около 2 милиона, защото останалите си купуват лекарствата сами. А втората по значимост причинат за бъбречна увреда е артериалната хипертония (АХ).

При една усложнена хипертония с хипертензивна нефропатия (бъбречно увреждане от дългодавност на хипертонията или не добре лекувана такава), нещата се преобръщат много сериозно.

Тези хипертоници обаче нямат такъв осигурен достъп към нас по принципите, за които говорих, защото като дойде протеинурията при ЗДТ2 започват отоци и т.н., което е доста стряскащо и тези характеристики малко или много карат ендокринолозите да са нащрек и отрано да ги насочват към нас, докато АХ уврежда бавно, без да дава някаква значима субективна симптоматика. Т

ам промяната идва с покачване на креатинина, което е един много бавен процес, отнемащ години. И ако креатининът не се изследва и проверява целенасочено, най-често нещата се изпускат така, че бъбречната функция е много нарушена и е много късно за лечение, а тази популация е много голяма. Затова аз казвам, че всеки човек може да отдели 3 лв. годишно да си изследва креатинина.

От коя възраст нататък това изследване става особено важно?

Ако човек е хипертоник и ако пие лекарства 3 години, трябва да го прави най-редовно – минимум 2 пъти годишно. В днешно време хипертоник може да се стане на 30 години.

Мине ли човек 55 г. трябва задължително два пъти в годината да се изследва, защото и да няма хипертония, организмът има физиологично развитие, което е различно от това на 30 години.

Например, умът работи по-точно, но по-бавно. Освен това всеки втори човек над 75 години е с увредена бъбречна функция в резултата на физиологични промени, свързани с остаряването. Което означава, че дори да няма ЗДТ2 или АХ, бъбреците му работят на половин капацитет чисто физиологично.

Това трябва да се знае, защото, ако те работят наполовина, тогава не трябва такъв човек да се храни като 35-годишен, да тича като 35-годишен или да употребява алкохол като на 35 години…Разликата е качествено катастрофална. Но тя трудно се разбира,защото опира до физиология.

***

Разговорът с проф. Паскалев пое в посока новите терапии при ЗДТ2 и по-специфично с изключителните резултати на GLP-1 рецепторните антагонисти. Това извади COVID-19 от темата. Нормално! Медицината продължава да работи по всички свои нозологични единици и фармаиндустрията търси начини да създава ефективни терапии във всички области.

Но все пак:

Вирус има! Той разболява и болестта се нарича COVID-19. Има и смъртност. Специфична при това. Различна от естествения ход на изброяваните често от масмедиите хронични заболявания, на които цинично им беше сложен чаршаф през главата. Не, не им е било време на тези над 280 хроници. Има още няколко милиона. И те носят болестта си като част от самоличността си – с достойнство, спрямо което скептиците не изпитват и грам емпатия. Защото се имат за здрави.

А дали? И до кога…?

Анелия Николова

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email