Проф. Пламен Гацов: “Обнадеждаващи резултати за болните със СН със запазена левокамерна фракция на изтласкване”

Проф. д-р Пламен Гацов е председател на Работна група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите на България (ДКБ) и началник Отделение по инвазивна кардиология във Втора МБАЛ, София. Разговарям с инвазивния кардиолог по повод международен уебинар, посветен на сърдечната недостатъчност (СН), който беше проведен в началото на юни.

„Събитието Heart Failure Update 2020, организирано от ДКБ премина на много високо ниво и още веднъж показа организационните и научни качества на българските кардиолози,” коментира специално проф. Гацов.


Как се промени с годините епидемиологичната карта на Европа по отношение на СН, проф. Гацов?

За съжаление, през последните десетилетия има тенденция за увеличаване на случаите със СН в страните на Европа, в това число и България.

Причините за това са много, но едни от най-важните са застаряването на населението на стария континент, както и (колкото парадоксално да звучи!) успехите на медицината, която удължава живота на хората, което пък води и до по-честа проява на СН.

Напредъкът в медицината запазва живота и удължава неговата продължителност, но как се съотнася към качеството на живот?

Целта на медицината е не само да удължи живота на хората, но и да подобри неговото качество. За това спомагат редица нови медикаменти и технически нововъведения.

Кои са най-честите биомаркери за диагностика и проследяване на остра и хронична СН. У нас кои са най-често изследваните?

Най-честите биомаркери при пациентите с остра и изострена хронична СН са натриуретичните пептиди (BNP и NT-ProBNP), също така тропонин I и T, CRP и др.

Всеки от тях има своето място. Т.нар. натриуретичните пептиди отразяват хемодинамичния стрес върху сърдечния мускул и се увеличават при състояния на съществен застой на течност в тялото. Тропонините се позитивират при увреждане на сърдечния мускул и говорят най-често за подлежаща исхемична болест на сърцето.

CRP е маркер за остро възпаление и отразява състояния, които могат да доведат до СН, като например остър миокардит. Не бива да забравяме, че всеки един маркер може да се позитивира и при някои други състояния, което прави интерпретирането на резултатите понякога трудно и води до необходимостта всеки един резултат да се разглужда в светлината на клиничната картина при болния.

Променя ли COVID-19 хода на протичане на СН? Има ли данни дали тежестта на СН влияе върху тежестта на протичане на вирусната инфекция?

Болните със СН много често са с крехко равновесие и тяхната дестабилизация може да възникне поради много причини, в т.ч. и инфекциозно заболяване, каквото е COVID-19.

Няма сигурни данни, че СН влияе върху тежестта на инфекцията, обратното обаче е сигурно: при болните с по-тежка СН има много по-голяма опасност за живота, ако се разболеят и от новия коронавирус.

В коя форма на СН има най-голям научен пробив? Има ли вече категорични данни, че терапията при фамилната транстиретинова кардиомиопатия дава резултати при „дивия тип” транстиретин-свързана амилоидоза?

За момента най-големи постижения има при най-рисковата група – болните със значително понижена помпена функция на лявата камера, докато при тези, със запазена или леко до умерено увредена функция, резултатите са по-скромни.

Наличието на един от медикаментите за лечение на транс-тиретин свързаната амилоидоза значително подобрява прогнозата при тези болни.

Фракцията на изтласкване до каква степен повлиява хода на протичане на заболяването и терапевтичните алгоритми? Както и прогнозата?

Фракцията на изтласкване (ФИ) на лявата камера е основен прогностичен фактор при хората със СН.

Доказано е, че колкото по-лоша е тя – толкова по-лоша е прогнозата. Разбира се, има и други фактори за това – подлежащото заболяване, възраст и т.н.

Кои са съпътстващите заболявания, които повлияват негативно СН?

Много често хората със СН имат и бъбречна недостатъчност, анемия, захарен диабет, ритъмно-проводни нарушения, преживели са миокарден инфаркт и т.н. Всички тези състояния допълнително влошават протичането на СН и прогнозата на болните.

Накъде наклониха везните в дебата за митралната регургитация?

От значение са както причините, така и тежестта на митралната регургитация. Ако причината е в самата клапа – както е при ревматизъм, болестта на Барлоу и др., резултатите от оперативното, или интервенционално лечение са по-добри.

Ако причината е в миокарда и увеличените сърдечни кухини, тогава проблемът е по-сложен и резултатите от споменатите вмешателства – по-несигурни. Във всички случаи болните с тежък порок и значителни оплаквания трябва да отидат на интервенция.

Смятате ли, че COVID ситуацията форсира медицината в дълбочина, в която тя инертно трудно щеше да достигне и това дали спомогна за развитието на медицинката наука спрямо конкретни автономни патологии?

Да, безспорно. Тази нова ситуация поставя много въпроси и нов поглед върху сърдечносъдовата патология. Тя определено ще доведе до нови изводи и лечебни подходи.

От презентациите или от дискусионните въпроси след тях научихте повече? И всъщност те „казаха” ли нещо, което Вие не знаехте?

И от двете. При такова високо ниво на докладите човек винаги научава много нови неща. Ако не е научил, значи не е слушал внимателно!

Те наистина са много; за да мога да ги изброя би било нужно много време. Основният извод, който направих, е че дори в такива области, в които до сега нямаше голям напредък – каквато е СН със запазена ФИ на лявата камера, вече има обнадеждаващи резултати.

Аз съм изключително доволен от големият брой на световно-известни учени, участвали в симпозиума. Те са общо 12, между които имена като Марк Пфефер (САЩ), Стефан Анкер (Германия), Герасимос Филипатос (Гърция), Петър Сеферович (Сърбия) и др. Тяхното участие, заедно с великолепното представяне на плеядата български лектори, направиха симпозиума HF Update 2020 научно събитие от международно значение. За това говори големия интерес и брой зрители от всички краища на света.


Анелия Николова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email