Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Проф. д-р Дирк Дреслер: „Практическо приложение на ботулинов токсин“

При посещение на проф. д-р Дирк Дреслер, който бе удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на МУ-София, бе проведена обучителна работна среща на тема „Практично приложение на ботулинов токсин“ в УМБАЛНП „Св. Наум“, гр. София.  Специалисти невролози имаха възможност да обсъдят обстойно случаите на 4 пациенти и да бъдат обучени как да поставят медикамента. Обучението се организира от фармацевтична компания Медис и се осъществи под ръководството на проф. Дреслер и акад. проф. Иван Миланов.

Проф. Дреслер даде специално интервю за читателите на Medical News непосредствено преди обучението:

Какво да очакваме от работната среща?

Честно казано, не съм наясно точно как ще протече. Това, което аз правя при такива обучения е, че не съм подготвен за конкретните пациенти, единствено знам бройката им. Предпочитам на момента да мислим заедно с екипа какво можем да направим. Това е ситуацията в реалния живот – именно с това се сблъскват лекарите в кабинета си, те не познават пациентите преди това и трябва да разработят стратегия, за да зададат правилните въпроси и да стигнат до важните отговори. Мисля, че това е много важна част от лечението – не можете да инжектирате нещо, ако не знаете какви са проблемите на пациента, какво прави в ежедневието, и т.н.

При какви заболявания може да се използва ботулиновият токсин?

В неврологията, вероятно най-голямото приложение има при лечение на пациенти с дистония. Дистонията е заболяване, което се смята за рядко срещано, но ако наистина проучите, ще откриете, че е доста често срещан проблем. Това са пациенти с мускулни крампи и неволни мускулни съкращения, които обикновено са болезнени. Нямаше алтернативно лечение преди ботулиновия токсин. Хората опитваха различни лекарства, но те не бяха ефективни, имаха странични ефекти, така че ботулиновият токсин наистина беше пробив.

Друго заболяване е спастичността, която изглежда подобна на дистонията, но са патофизиологично различни. Интересното тук е, че инсултът е често срещан в България, а и не само – хората пушат, имат наднормено тегло, ядат нездравословна храна, което предразполага към развитие на инсулт. Около 1/3 от пациентите, които развият инсулт, развиват спастичност. Има налични лекарства против спастичност, но не са достатъчно ефективни. Едва когато ботулиновият токсин стана наличен, наистина имаме възможност да отпуснем спастичността на ръката или крака, например. Не можем да възстановим пълната функция след инжектирането му, но можем да предотвратим вторични усложнения.

Следващата важна област са децата с церебрална парализа – това е увреждане на мозъка на детето, често са налични и двигателни проблеми, смесица между дистония и спастичност. Когато двигателното им развитие започне, те имат пареза и неволни мускулни крампи. Много важно е да бъдат лекувани в ранна възраст, защото когато отново развият мобилност, тогава могат да доразвият и двигателните умения. Ботулиновият токсин тук също има доказан ефект и се покрива от застрахователната система в повечето страни.

В днешно време имаме още една интересна област – лечението на болка. Много пациенти имат мигрена и повечето от тях са с чести пристъпи, лекарствата за които не действат или се налага да приемат толкова много от тях, че получават странични ефекти. Трябваше да се потърси нещо друго и беше установено, че когато инжектираме ботулинов токсин в различни области на главата, намаляваме честотата и тежестта на мигрената.

В горещи дни като този, можем също да инжектираме ботулинов токсин в области от кожата, където пациентите се потят. Говоря за патологично изпотяване, което е прекомерно, не можете да си представите колко дори. Хиперхидрозата е сериозен медицински проблем, от който пациентите страдат неимоверно. Ботулиновият токсин намалява потенето и не дразни кожата, което го прави перфектен.

Какво е бъдещето на препарата според Вас?

Предстоят много изследвания, за да разберем повече какво прави ботулиновият токсин. Колкото повече знаем за механизма му на действие, толкова повече можем да мислим за нови индикации. Можем да модифицираме молекулата, което би отворило съвсем различно поле за индикации в бъдеще.

На практика, предизвикателството е да се представи терапията на пациентите. Това все още е нов терапевтичен подход и много лекари, политици и пациенти не знаят, че е на разположение. Трябва да покажем това, което вече имаме, на пациенти, които биха имали нужда от него.

Мисля, че с подобно събитие ние генерираме информираност и осъзнатост, че имаме този медикамент на разположение и той засяга много медицински области – неврология, педиатрия, дерматология, и др.

Петя Петрова, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email