Скъпи читателии, представяме Ви интервю на колегите от специализирания сайт Здравен навигатор с д-р Дияна Димитрова от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“:
Това, което ми прави впечатление на „пръв прочит“ при д-р Дияна Димитрова е, че определено има добър комуникативен подход и знае ясно да формулира нещата. Вероятно това до известна степен се дължи и на факта, че се грижи за 15-годишен тийнейджър… Колегите й също я харесват, гледат я усмихнато и си правят закачки в иначе тежкото и несвойствено положение, в което сме сега; или поне това забелязвам, докато я следвам из болницата.
Д-р Димитрова, Вие оглавявате Мултипрофилното спешно отделение в „Пирогов“ и сте от хората на първа линия с COVID. Страх ли Ви е при настоящата ситуация?
Определено нямам страхове.
А синът Ви? Той как реагира?
Много странно, защото му обяснявам, че когато излиза трябва да си носи маската, а той ми отговаря – ами ти си всеки ден в допир с този COVID-19, какво да се страхувам… И него не го е страх. Запознат е с всичко и знае, че единствено когато се прибирам вкъщи, първо се минава дезинфекция и е наясно, че когато отключа вратата, докато не го извикам, не трябва да идва. Причината е, че трябва да сваля всичко, с което съм била на работа, да сложа дрехите за пране, минава се през банята и след това вече можем да контактуваме.
Другата мярка е почистването на пода. Неслучайно, казвам, че в момента болницата е най-чистото място. Навсякъде другаде има по-голяма вероятност да се заразиш – и в магазина, и в градския транспорт и пр. Видяхте в болницата ни каква дезинфекция се прави. Освен това, през половин час се пръскат и дръжките на вратите. Това се отнася и за плановите пациенти – след всеки се дезинфекцират дръжките на вратите. И тъй като изискването за носене на маски на открито вече отпадна, в момента, в който пациентът влезе в Спешно, на регистратурата се раздават маски на всички и се предупреждават да я носят в отделението. В кабинетите всички колеги имат и предпазни облекла, така че те знаят как да се пазят; още повече – минаха вече 50 дни.
Вие завеждате Спешното отделение и имате немалък трудов стаж зад гърба си. Тази ситуация, в която сме в момента, част от колегите Ви я определят като глобална война.
Да, имам вече 26 години трудов стаж. За война не бих говорила, но ситуацията е необичайна, защото много странно се „държи“ самият вирус и ние тук го виждаме. Ако един нормален грип минава за една седмица, няма пациент с коронавирус, който да е изписан за седем дни. Причините са няколко. Първо, за седем дни този вирус не може да се изчисти. Второ, много често клиничната картина като чувство на самия пациент не отговаря на изискванията на рентгена и на скенера. Наблюдава се много бързо влошаване на част от пациентите, което не можеш да си обясниш защо се случва. И това е по простата причина, че учените все още не са го изучили, нямат тези познания. Оттук идва и проблемът със здравната система, защото този вирус не се лекува като другите.
Когато Ви остава по някоя и друга свободна минута с колегите Ви и разговаряте в чисто човешки план, споделят ли, че имат страхове?
Има някои, които определено имат страхове – като всички нормални хора, както навън. Има някои, които много се страхуват, има такива, които взимат супер-превантивни мерки, а има и хора, които са прекалено смели. Въпрос на човешка нагласа.
Споменахте ми в разговора, че разполагате с достатъчно защитни облекла и предпазни средства.
Ние разполагаме с такива от първия ден. Бяхме се подготвили като болница, която ще работи с т. нар. контактни лица. И мога да кажа, че бяхме обезпечени още от първия ден.
Другото нещо, което мога да кажа е, че ръководството в лицето на проф. Балтов от самото начало, тъй като Щабът се събира всеки ден, ако има нещо, което лекарите споменат, че имат нужда, той веднага реагира. Достави ни се и се закупи апаратура още в началото. И тъй като заявките ни бяха едни от първите в България, при нас всичко дойде на време. Не сме имали никакви затруднения – нито за лекарства, нито за консумативи, за нищо.
Като специалист, който работи тясно с пациенти с COVID-19 и на първа линия, какво бихте посъветвали колегите си?
Да не се притесняват. Така или иначе ще трябва да преминем през това. Страхът не е добър съветник. Когато човек се страхува не може да вземе правилни решения, а в тази ситуация трябва да се реагира много бързо, гъвкаво и адекватно.
Мария Радмилова
