„Категорично не успяваме да стигнем таргетните стойности на артериалното налягане (АН) при пациенти с артериална хипертония (АХ).” Това каза за нас председателят на Работната група по хипертония проф. Димитър Раев по време на Научна сесия „Артериална хипертония и превенция”, състояла се в гр. София в последние дни на февруари.
Преди няколко години направихме много мащабно проучване за България (10 000 пациенти с АХ, лекувани към момента на включването) и се оказа, че едва 37% от тях бяха с нормални стойности на АН като под „нормални стойности” бяха взети такива ≤140/90mmHg.“
Според проф. Раев три са основните групи фактори, отговорни за тези данни: непридържането към терапията от страна на пациента, терапевтичната инерция от страна на лекаря и административните спънки от страна на МЗ и свързаните с проблема институции.
„За разлика от други заболявания, които имат тежка симптоматика, караща пациента да се придържа към терапията, артериалната хипертония като цяло не боли, така че пациентът е склонен да не си взима лекарствата като по този начин не се чувства болен. От друга страна страничните ефекти на някои лекарства понякога се понасят по-тежко отколкото хипертонията – подуване на краката (20% от жените приемащи калциеви антагонисти (КА)), кашлица при АСЕ инхибитори, еректилна дисфункция и др. Изследвания показват, че още първата година от назначаването на антихипертензивен медикамент 40% от пациентите го спират.”
За терапевичната инерция проф. Раев обясни, че тя формира порочен крък и обясни как действа: ако на пациент, дошъл с високо АН, не се интензифицира терапията (не се включва допълнителен медикамент; не се увеличава дозата) доверието към лекаря и медикамента спада и пациентът преустановява лечението си поради липса на ефект.
Проблемите, свързани с АХ не касаят единствено придържането към терапия. Научният симпозиум, организиран от Дружество на кардиолозите в България (ДКБ), съчета теми, обвързващи АХ и с други клинични предизвикателства.
Съвместно с РГ по детска кардиология бе проведен обучителен курс, който разгледа особеностите на вродените сърдечни малформации (ВСМ) при възрастни. Съвместни научни сесии бяха проведени и с други работни групи: РГ по АХ, РГ по сърдечносъдов риск при жени, РГ по превенция и рехабилитация.
Два дебата: нови концепции за хранителния режим при превенция на сърдечносъдови заболявания (ССЗ), посветена на интерминентното гладуване, и съвременен подход към пациенти с дислипидемия „Lower is better”, създадоха реална дискусионна атмосфера, в която бяха изчистени някои спорни нагласи. Темата диабет, предиабет, метаболитен синдром (МС) и ролята им при ССЗ присъстваше освен в отделна сесия, но и в презентациите на фармацевтични компании като Egis.
Проф. Раев, кога монотерапията остава терапевтичен избор? Новите гайдлайни препоръчват стартиране на терапията при пациенти с АХ с комбинация, по възможност фиксирана в една таблетка…
При систолно АН (САН) ≤ 150 mmGh се препоръчва монотерапия, както и при т.нар. „крехки” пациенти (fragile patients), които ще реагират със странични ефекти.
Вашата РГ по АХ бе представена в сесия, посветена на 24-часовия контрол на АН. Това звучи като сериозно предизвикателство за клинициста. Необходимо ли е такъв контрол и дали е постижим?
Това е предизвикателство не само за клинициста, но и за здравната система. По отношение на това, дали трябва 24-часов контрол, ще ви дам такъв пример: меря ви АН и то е нормално. Слагам ви холтер, на който се вижда, че нощното ви АН е високо. Това е т.нар. „маскирана хипертония”.
При нея 30% от хората, които имат високонормално налягане (130-139/85-89mmGH) се оказва, че са с маскирана хипертония и трябва да бъдат лекувани.
При 10% от пациентите се установява „хипертония на бялата престилка” – АН в кабинета е високо, но на холтер се оказва, че е нормално. Тогава няма нужда от интензифициране на терапията. При тези случаи холтерът е безценен!
При неврогенна хипертония как се процедира? Често хората при дистрес и преумора покачват АН, но след известно време то се нормализира. Необходима ли е терапия?
Такива пациенти имат свръхактивен симпатикус и се познават по това, че сърдечната им честота (СЧ) е над 80 удара/мин без да има друга причина за това покачване на пулса.
Неврогенната хипертония по-често касае мъже под 50-годишна възраст и много добре се повлиява от бета-блокери.
Съществува и т.нар. „хиперкинетичен синдром”. Той протича със СЧ над 80 и с повишен минутен обем. Тези пациенти също реагират много добре на бета-блокер и не реагират оптимално при прием на други лекарства.
„Лабилната хипертония”, която се проявява дни преди предстоящо събитие, което тревожи пациента, се поддава на лечение с комбинация от бета- и алфа-блокери.
Това значи, че бета-блокерите могат да се приемат симптоматично?
Точно симптоматично може, защото не се касае за устойчива хипертония, а за хипертонична реакция, предизвикана от емоционален или друг стрес.
Значи това касае и паник-атаките?
При паник-атаките се изисква продължително лечение с анксиолитици, изписани от психиатър, не от кардиолог. Но ако паник-атаката се проявява чрез хипертония, тогава бета-блокера е средство на избор
Кои са най-сложните пациенти за терапевтиране, проф. Раев?
Най-сложните пациенти са тези, които си мерят АН всеки час и се паникьосват, бързат да вземат хлофазолин, а той сваля АН рязко. По-висока е опасността не от рязкото повишение на АН, а от рязкото му понижение.
Какви са препоръките Ви към тези пациенти?
Препоръчваме да изчакат 20-30 мин, а ако са вкъщи, да сложат краката си в топла вода, за да се разширят съдовете и кръвта да слезе надолу. Ако след това все още имат високо АН, което се случва много рядко, тогава да вземат хлофазолин.
Анелия Николова
