Предоверяването на машините заема четвърто място по честота на грешки в диагностиката на автоимунните, ревматични заболявания. Пред „Хоризонт“ началникът на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ проф. Доброслав Кюркчиев заяви, че лабораторните изследвания в клиничната имунология са изключително сложни и изискват разчитане от висш медицински персонал, който да мисли по получените резултати.
Проф. Кюркчиев, трябва ли пациентите да приемат резултатите от лабораториите безкритично?
В лабораторните имунологични изследвания, както във всяка сфера на човешкия живот са възможни грешки. Следователно пациентите трябва да знаят какво могат да направят те, за да се предотвратят тези грешки и какво могат да изискват от лабораторните специалисти, така че да се минимализира този процес.
Какво препоръчвате на хората, които са ни направили такива изследвания, за да е сигурно, че правилно ще бъдат изтълкувани?
Първо да изберат място, където да си ги направят. Хората си мислят, че всички лаборатории са еднакви. Битува мнението, че отиваш в една лаборатория, там ти вземат кръв, пускат я в една машина и готово. Лабораторните изследвания в имунологията са изключително сложни. Те изискват човек, който да мисли върху тях. Затова първият съвет, който бих си позволил да дам на пациентите, е да се уверят, че на мястото, където отиват, ще има кой да мисли върху техните резултати.
Хора, които да ги гледат в контекст, да ги интерпретират, да се свържат с лекуващите лекари.
Второто, което е добре да направят, е да се информират налична ли е необходимата техника. Като цяло този проблем вече в голямата си част е решен и повечето имунологични лаборатории имат съпоставима със света техника.
Третото, което трябва да имат предвид е, тази лаборатория в комуникация ли е с клиничните специалисти, които ще гледат техните изследвания.
Къде биха имали най-голяма сигурност за получените резултати – в частните лаборатории или в тези към болниците?
Аз работя в болнична лаборатория и в този смисъл не съм безпристрастен. Затова ще отговоря така: там, където има хора, които да мислят върху техните резултати.
Съществува ли проблем у нас при разчитането на такива изследвания? В каква посока е той?
Да, съществува такъв проблем и той не е регионален, т.е. не касае само България. Наскоро бях на един конгрес в Дрезден, посветен на автоимунитета, където беше разгледан този проблем. Беше изтъкнато, че като честота на грешки на четвърто място е предоверяването на т.нар. машинна интелигентност. Това, което апаратът изкара като резултат, то се приема безкритично, качва се в интернет и заминава нататък.
Никой не интерпретира в контекст този резултат. Това е един проблем, за който в България не се говори. То явно и в Америка (откъдето идва изследването) отскоро се говори. Този проблем, според мен, е много голям: предоверяването на машините, отказът да се мисли, минимализиране на висшия персонал.
Това съществува като проблем и в България?
Разбира се!
За какви точно заболявания се правят имунологични изследвания?
Това, с което ние се занимаваме, са автоимунните заболявания. Те са на трето място по честота в световен мащаб. Засягат целия организъм. Лекуват се предимно в ревматологиите. Сред тях са системен лупус, ревматоиден артрит, склеродермия и т.н. Други са орган специфични като тиреоидит на Хашимото, болестта на Базедов. Има и дефицитни заболявания, когато някой компонент на имунната система липсва или е потиснат. Съществува и туморна имунология, където при злокачествените заболявания се правят някои имунологични изследвания.
И при всички тези заболявания, при изследванията, би могло да има някаква неточност?
Във всяка сфера би могло да има неточност и съответно тези заболявания не правят изключение. Важното в случая е, че те са доста сериозни и е добре да бъдат взети мерки тази възможност за неточност да бъде сведена до минимум.
Затова ли във вашата болница решихте да разширите безплатните тестове за антинуклеарните антитела (АНА антитела) при автоимунните ревматични заболявания?
Да, с идеята за по-ранно вземане на мерки.
Защо се налага тези тестове да се разширят?
При автоимунните ревматочни заболявания диагнозата обикновено се поставя няколко години след появата на симптомите и след отиването на лекар. Това е тенденция, която е в цял свят и отново България не прави изключение. Нашата цел е да скъсим този период, тъй като има наследствена връзка при част от тези заболявания. Затова решихме да изследваме роднини – сестри, братя, майки, дъщери, бащи на хора с ревматични заболявания за антинуклеарни антитела, защото е известно, че те се появяват преди симптомите.
Следователно като ги изследваме и те имат повишен титър на такива антитела, тези хора си знаят, че са наследствено обременени, че, образно казано, „има нещо зад ъгъла“, което може да си покаже муцуната в един момент и при болки в ставите, при някои клинични симптоматики, те да не губят време, а веднага да се обърнат към специализирана помощ, да се вземат бързи мерки и тези няколко години да се сведат до няколко месеца. Защото когато се лекуват тези заболявания в по-ранна фаза, успехът от лечението е по-добър.
И сега разширявате това изследване към синове, бащи и братя. Защо?
Защото като цяло предимно тези заболявания се срещат при женския пол заради естрогенните хормони, това е добре известно и ние го стартирахме изследването по този класически механизъм. Факт е обаче, че при работата ни с колегите от Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, както и други ревматологии в София, защото това е общ проект, ни даде основание да наблюдаваме, че и при хора от мъжки пол, които имат съответната предиспозиция, тези заболявания не са никак редки.
Има ли вече интерес към безплатните изследвания?
Да ви кажа честно не такъв, какъвто очаквахме. Около 40 човека имам изследвани досега, а очаквахме много повече. Според мен проблемът е от психологическо естество. Хората като че ли не искат да знаят. Те разсъждават: аз се чувствам добре, за какво ми е да ме изследват, та да ми намерят нещо? Това е нормален психологически механизъм, който, в случая, на нас малко ни пречи.
Източник: БНР
